Бойко Борисов

На 20 февруари премиерът Бойко Борисов изненадващо подаде оставка след масови протести срещу високите цени на тока и сблъсъци между демонстранти и полиция.

"Всяка капка кръв е срам за нас. Не мога да гледам парламент, обграден от барикади, това не е нашата цел, нито подходът ни, да се пазим от народа".

Ахмед Доган

Основателят и несменяем лидер на Движението за права и свободи Ахмед Доган напусна поста си на 8-та Национална конференция на партията на 19 януари. 

За нов председател беше избран Лютви Местан, а Доган остана почетен председател на Движението. 

Денят остана в историята с опита за покушение срещу Ахмед Доган, извършен от Октай Енимехмедов с помощта на газов пистолет. 

Иван Костов

След 23 години в политиката и един мандат като министър-председател (1997-2001) Иван Костов подаде оставка като председател на ДСБ. Той остана извън активния политически живот.

Костов за първи път не успя да вкара партията си в парламента, като спечели едва 3% на парламентарните избори. По същата причина оставка подаде и председателят на СДС Емил Кабаиванов. 

Христо Бисеров

Зам.-председателят на ДПС и на Народното събрание изненадващо подаде оставка на 3 ноември "по лични причини". По-късно беше обвинен за пране на пари по две обвинения. 

Бисеров прекара по върховете на българската политика 23 години - като главен секретар и депутат от СДС, а по-късно като зам.-председател на парламента и дясна ръка на Ахмед Доган в ДПС. 

Кирил Йорданов

След близо 13 г. и половина на поста си, през март кметът на Варна Кирил Йорданов подаде оставка. Той бе принуден да се оттегли след масовите протести срещу него. Искането на самозапалилия се и по-късно починал 36-годишен Пламен Горанов също бе за оставка на Йорданов.

Бойко Найденов

В началото на ноември зам.-главният прокурор и директор на Националната следствена служба Бойко Найденов се отказа от постовете си и от съдебната система. 

Той беше сред най-приближените на бившия главен прокурор Борис Велчев и се твърдеше, че не е в добри отношения със сегашния обвинител номер 1 Сотир Цацаров.

Николай Кокинов

Бившият градски прокурор се оттегли от поста си след изтекли записи между него, премиера Бойко Борисов и земеделския министър Мирослав Найденов. По-късно бе уволнен дисциплинарно от съдебната система.

Филип Златанов

През септември обвиняемият за длъжностно престъпление Филип Златанов подаде оставка като шеф на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
 
Съдът го отстрани след скандала с тефтерчето с инструкции срещу кого да се засили натискът на комисията и срещу кого да се забави. В бележника имаше инициали на даващите инструкции Б.Б., Ц.Ц., И.Ф.

ДАНС

В края на май председателят на Държавната агенция "Национална сигурност" Константин Казаков подаде молба за предсрочно прекратяване на пълномощията му. 

Мотивът бе, че ДАНС е "специализиран орган към МС за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност и премиерът трябва да има възможност да избере екип, с който да постигне целите на правителството".


Седмица по-рано зам.-директорът на ДАНС Димитър Йорданов подаде оставка, като пое морална отговорност за изтичането на документи от т.нар. "достойни прокурори" по случая с бюлетините в Костинброд. 

ДКЕВР

Цяла година на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) не й вървеше. Започна се от януари, когато напусна председателят й Ангел Семерджиев заради забавянето и липсата на разработени и приети наредби, свързани с Третия енергиен либерализационен пакет, което стана причина ЕК да сезира Съда на ЕС.

Наследникът му  - Юлиана Иванова, си тръгна на четвъртия ден, след като Борисов я назначи, защото сайтът й продавал цигари, което е забранено. 
Няколко дни след това всички членове на регулатора напуснаха.

След 3 месеца управление на 5 юни шефският пост бе отново овакантен, този път от Евгения Харитонова.

На 10 декември ДКЕВР напусна и сменилата я Анжела Тонева. Тя обясни оставката си с лични мотиви, не с натиск, а по-късно се разбра, че става съветник на премиера.