Вариантът да отидем към трети избори е най-реалистичен, но преди това ще се разиграят много други опции. Ако се сформира правителство, то ще бъде слабо и нестабилно, а накрая политическата отговорност от нестабилността ще се стовари върху президента. Такава теза за развоя на събитията застъпи политологът Огнян Минчев в интервю за Dir.bg.

- Ще имаме ли кабинет, или ще вървим към избори? Как Ви изглежда ситуацията?

- Ако на пръв поглед става все по-вероятно правителство с мандатоносител "Има такъв народ" да не се състои, то все пак трябва да имаме предвид и обстоятелството, че през последните месеци и години българската политика напусна до голяма степен публичната сфера и започна да се прави все повече и във все по-голяма степен зад кулисите, скрито от погледа на обществеността. Поради това аз не мога да изключа определени договорки между така наречените партии на статуквото, които чрез някакъв механизъм да доведат до пробутване на едно правителство. Вероятността това да се случи не е голяма, но не бих могъл да го изключа.

Във всеки случай, дори и този мандат да се провали, не мисля, че оттук нататък имаме еднопосочна улица към трети поредни избори. Те са много вероятни, разбира се, но също така ще имаме разиграване на най-различни варианти и на най-различни възможности от страна на политическите фактори, за да може да се формира някакво правителство.

В момента имаме една ос на противопоставяне около двата центъра на властта - единият е около президента Радев, около който гравитира и служебното правителство, и ключови фигури от него, както и партиите на протеста, и другият властови център, който все по-малко е властови център, свързан с ГЕРБ и силната фигура на Бойко Борисов, властови център, който се изтегля към реалните господари на статуквото, които са били в дълбочина зад ГЕРБ, зад Борисов, които са свързани с олигархичното статукво. Те също така ще се опитат да задържат властта или най-малкото, да постигнат определена форма на компромис с Радев и неговия властови кръг. В този смисъл, предполагам, че вариантът да се отиде към трети избори, е много вероятен, но докато стигнем до този вариант, ни предстоят редица други стъпки, голяма част от които ще ни изненадат.

- Смятате ли, че ще успеят да се разберат за подкрепа при третия, кризисен мандат, останалите партии без ГЕРБ и ДПС?

- Всеки следващ мандат ще бъде кризисен. Вторият мандат ще бъде номинален, тъй като допускам, че ГЕРБ ще го върнат веднага. Който и да получи третия мандат, разбира се, че ще бъде кризисен, тъй като ние имаме един процес на разпад на политическото пространство, на политическата сцена в България, който прави много трудно обединяването, дори и конюнктурно, дори и в краткосрочна перспектива между партии, които потенциално биха могли да се съюзяват. И от тази гледна точка формирането на правителство ще бъде изключително трудно, а дори и да се случи, ще бъде формирано правителство, което е много слабо и много лабилно.

- ГЕРБ и ДПС мълчат, какво очаквате от тях като действия при провал на първия мандат?

- ГЕРБ мълчи, защото каквото и да каже, това би имало само мобилизиращо противниците му въздействие върху политическия процес. От тази гледна точка, за ГЕРБ е много по-изгодно в момента да мълчи и да наблюдава и по някакъв начин да се пласира максимално изгодно като партия. ДПС мълчи, защото осъзнава, че за огромното мнозинство от политически партии, политически групи в България, какъвто и да е политически съюз с тях е нелегитимен. Той е на практика път към поражение. От тази гледна точка ДПС може да участва в политиката поради наследството на своето досегашно наследство в политиката през последните двайсетина години, а и повече.

ДПС може да участва в политическите споразумения и формули задкулисно, неформално и да бъде партията и властовата пирамида, корпоративна и политическа, която да генерира определени влияния зад сцената, отколкото да излезе на сцената. Именно позицията на ДПС като ключов политически посредник и разпределител в българската политика води до това, че в последно време се засилиха антидемократичните тенденции към изтегляне на значимите политически решения и споразумения зад сцената.

- Някои вече се шегуват, че единственият, който е успял да обедини българите, се е оказал Петър Илиев. Мислите ли, че става въпрос за глупост от страна на ИТН, или това е нарочно търсена провокация, за да се провали този кабинет?

- Елементът на заговор и конспирация в българската политика е много силен. Аз лично смятам, че тези, които би трябвало да измислят подобна конспирация, не са достатъчно интелигентни, за да го направят. Това е по-скоро една разширяваща се група хора, която се държи естествено, давайки воля на своите низши инстинкти, низши страсти, лично възпитание, и това започне не с интервюто на Петър Илиев, а започна доста по-рано. Обърнете внимание как господин Хаджигенов изпитва истинска, чиста радост от това, че най-сетне някой го е засенчил като политик с девиантно поведение на политическата сцена.

- Тоест, не допускате, че ИТН пък искат да се измъкнат от отговорност, за да провалят и този проектокабинет?

- Възможно е да искат. Те се държат по толкова парадоксален начин, че подобна версия няма как да не присъства в интерпретациите на тази ситуации. Но защо са тръгнали да се занимават с политика, ако искат да провалят собствения си мандат? И дали желанието за провал на мандата е водещо и обясняващо ситуацията, или просто тяхната неадекватност от гледна точка на нормалното, разумното политическо поведение, което е дължимо към обществото от страна на хора, които са поискали да го управляват.

- Има ли опасност с такова поведение да върнат ГЕРБ на власт?

- Заплахата от връщането на ГЕРБ на бял кон е една дежурна заплаха в последните месеци, която се използва като аргумент да сложи някакви ограничения. Аз мисля, че ГЕРБ в обозримата политическа перспектива няма възможност, няма и желание да се върне пряко на власт. ГЕРБ и Бойко Борисов са заинтересовани от това политическата криза и нестабилност да продължат достатъчно дълго, за да може в този процес да бъдат измити и политическите грехове, и политическите напрежения, свързани с ГЕРБ и неговото управление. И чак тогава да мислят за някакво завръщане.

- Тоест, някой друг да опере пешкира и отговорността за политическата нестабилност да се стовари, да кажем, на президента?

- Ами той ще трябва да опере пешкира президентът. Президентът е в основата на това, което се случва в момента. Кой да опере пешкира? Като президентът е организирал това нещо, той ще опере пешкира, не е справедливо да го опере някой друг.