Акад. Николай Денков е учен в топ 1% в света в сферата на физикохимията, неколкократен служебен министър на образованието и науката, до неотдавна заемаше този пост в редовното правителство на Кирил Петков. Водач на листата на "Продължаваме промяната" в 30 МИР - Шумен, и втори в листата в 23 МИР - София.
Ще се наложи ли тази година децата отново да учат пред компютрите, вместо в класните стаи?
Не би трябвало. За щастие новите варианти на COVID-19 са по-малко опасни. Затова очаквам предпазните мерки да са по-меки и да нямаме масови затваряния като в първите години на епидемията. Не би трябвало да има и т.нар. "дървени ваканции", тъй като до края на тази година всички училища са обезпечени финансово, а с приемането на новия бюджет никой министър на образованието или на финансите не би си позволил да остави училищата без средства за издръжка.
Всъщност през последните години се наляха много пари в образованието, но няма видими резултати.
Резултатите в образованието се виждат поне няколко години по-късно. Сегашното състояние на системата, от което всички недоволстват, е резултат от политиките, водени през последните над 12 години - тоест от времето, когато настоящите зрелостници са тръгнали на училище. През нашия кратък мандат продължихме да повишаваме заплатите на учителите, направихме детските ясли и градини безплатни, увеличихме парите за издръжка в образователните институции, отпуснахме средства за подобряване на храната на децата в детските градини и на малките ученици, както и на студентите в студентските столове. Увеличихме двукратно докторантските стипендии, които бяха много изостанали от минималната работна заплата. Всичко това са инвестиции в образованието, чиито резултати очакваме през следващите години.
Как си обяснявате мощния отпор срещу предлаганите от Вашия екип в МОН промени в учебното време и програмите?
От една страна, трябва време, за да се обсъдят задълбочено всички аргументи и да бъдат убедени учителите и родителите, че предлаганите промени са много полезни за децата. Чрез тях ще осигурим повече време за усвояване на материала и за упражнения, което ще повиши качеството на обучението. От друга страна, част от аргументите против нашите предложения са повлияни от политически интереси. Не е тайна, че някои ръководители в образователната система са и политически активисти - често в техните изказвания експертното мнение се смесва с политическата поръчка, която очевидно изпълняват.
Освен това в дебата неправилно се включват аргументи, които нямат нищо общо и дори вредят на образованието на децата, като например да отидем на евтино море, вместо да започнем малко по-рано учебната година, за да има повече време за упражнения и да са по-равномерно разпределени ваканциите.
Все пак да не забравяме, че освен критици, нашите предложения имат и поддръжници, например в лицето на най-мощния синдикат в системата, както и на други организации с фокус върху образованието.
Една от важните промени през Вашия мандат е тази в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), която забрани политическата и партийна дейност в училище. Вашите опоненти обаче наричат това "политическо лицемерие".
С тези промени блокирахме възможността началниците на Регионалните упавления на образованието (РУО) и директорите на училища да злоупотребяват със своите позиции и да притискат учителите и другите специалисти от системата да гласуват не по съвест, а според това, което им нареждат по-висшестоящите по длъжност. Сега всяко политическо действие може да бъде назакано като нарушение на закона. В тази предизборна кампания се вижда, че тази промяна до голяма степен работи. Сега всички са много по-внимателни, защото една грешна стъпка би могла да им коства позицията. В същото време получавам сигнали, че политици от ГЕРБ продължават по стар навик да предлагат директорски постове срещу политическа подкрепа.
Освен ЗПУО променихме и правилата за конкурсите за директори - за да се вижда как един директор е избран, какво е обещал и да се проследи изпълнението на поетите ангажименти.
Въвеждането на мандатност на началниците на РУО и на директорите също би помогнало в борбата срещу партийните назначения.
Това са част от мерките, които могат да деполитизират системата, която беше тежко политизирана от ГЕРБ чрез партийни назначения на всички нива.
Има ли патова ситуация с наредбата за конкурсите за директори? Тя е атакувана в съда "заради голяма доза субективизъм".
Чрез подготвената от нас наредба се осигурява равнопоставеност и публичност на конкурсите за директори - тестът е централизиран и еднакъв за всички кандидати, провежда се едновременно, а защитата на стратегията за развитие на училището и интервюто се излъчват на живо и се пази запис за дълъг период от време. За конкурса се съставя комисия от различни специалисти и всеки от тях оценява независимо от другите. Това е стандартна процедура, която минимизира субективизма, но позволява също да бъдат оценени изключително важни качества на кандидатите като лидерски, управленски и комуникативни умения, способността им да работят в екип. Това са ключово важни изисквания за всички управленски позиции. С подобен подход се подбират служителите в Европейската комисия, както и висшите мениджъри в частния бизнес.
Впрочем наредбата не е отменена. Висшият административен съд спря нейното прилагане, докато се произнесе по същество за съдържанието й. Няма патова ситуация, защото всички училища имат или редовни директори, или временно изпълняващи длъжността, каквато е стандартната практика. Разбира се, колкото по-рано се проведат конкурсите, толкова по-добре. Пример за това, че с новата система за провеждане на конкурсите не е търсен политически ефект, е фактът, че те трябваше да се проведат по време на служебното правителство. Ако искахме да назначаваме "наши хора", щяхме да проведем конкурсите, докато управлявахме, или пък след изборите, когато очакваме отново да сме в управлението на държавата.
Кой е най-големият проблем на българското училищно образование?
Големите диспропорции в нашата образователна система - имаме отлични училища, с които можем да се гордеем в цял свят, а в същото време над 40 000 деца не ходят на училище и още хиляди не го посещават редовно.
Какво трябва да бъде съвременното училищно образование?
Смисълът на съвременното образование за мен е детето да се научи на три най-важни умения: да мисли самостоятелно; да учи през целия си по-нататъшен живот; да работи успешно с други хора.
Идеалното училище е това, в което учителят се чувства комфортно и сигурно, а ученикът разбира това, което му се преподава и е убеден, че то му е необходимо в живота, като едновременно с това може да избира между множество интересни занимания, вкл. и извън учебните часове.
В краткия ни мандат започнахме да работим в тази посока - направихме детските ясли и градини безплатни, за да обхванем в тях максимален брой деца, които да придобият хигиенни и социални навици, да започнат да развиват умения за учене и ако щете - да научат български. Това е ключово важно, за да влязат децата достатъчно подготвени в училище и да ги задържим там.
Освен това направихме програма за извънкласни занимания по спорт и изкуства, започнахме преглед на учебните програми, погрижихме се за заплатите на учителите и издръжката на училищата. Сега трябва да си довършим работата.
Как висшето образование в България да стане такова, че талантливите български младежи да не търсят университети в чужбина?
Финансовите средства във висшето образование трябва да се увеличат значително, но при условие, че се направят решителни крачки за подобряване на качеството във всяко висше училище и във всяко професионално направление. Един от основните проблеми например е липсата на добре работещи системи за атестиране на преподавателите и за акредитиране на университетите. Тези две системи не работят ефективно и затова всички винаги са "отличници", поне на хартия. Това състояние не създава мотивация за развитие и не помага за повишаване на качеството. Затова трябва да бъдат направени промени, както направихме в борбата с плагиатството, например.
Каква е връзката между обединението на висшите училища и повишаването на качеството?
Обединените висши училища могат да използват съвместно инфраструктура и преподаватели. По този начин най-добрите преподаватели по дадена специалност ще могат да обучават повече студенти и да се развие по-добра материална база като спортни площадки, общежития, учебни корпуси и лаборатории. Има смисъл да се правят големи инвестиции там, където те обслужват по-голям брой студенти. Иначе тези инвестиции ще са неефективни.
Идеята за обединение на висшите училища не е нова - има такива препоръки от различни институции, включително от Европейската комисия. През следващите години тя ще става все по-актуална заради демографските промени и по-малкия броя кандидат-студенти. Единственият начин да бъде решен този проблем е да се повиши качеството така, че нашите младежи да искат да следват в България, а не непременно в чужбина. На второ място, трябва да бъдат привлечени много по-голям брой чуждестранни студенти. Има висши училища, които са много успешни в това отношение, например медицинските, Висшето военноморско училище във Варна, Техническият университет в София и др. Голяма част от останалите висши училища обаче не са достатъчно подготвени да се състезават за студенти с европейските университети, с които те отдавна реално се конкурират.
Доказано е, че по-големите висши училища са по-видими за кандидат-студентите и за инвеститорите, които търсят кадри. Това важи както за България, така и в международен аспект.
Предложението за обединение засяга най-вече София, където има 22 висши училища. Университетите извън столицата имат нужда от развитие и от специална подкрепа, включително с целеви инвестиции, за да мога да повишат качеството си и да развият кадри за съответните региони.
Увеличихте заплатите във висшите училища, без да е ясно дали ще има финансиране за тях през следващата година и ядосахте ректорите. Защо?
При положение, че минималната заплата на учителите стана 1486 лв., съвсем нормално е началната заплата на асистентите във висшите училища да стане 1500 лв. Няма как да осигурим качествени преподаватели в университетите, ако техните заплати са по-ниски от учителските.
С актуализацията на бюджета от 1 юли до края на тази година са осигурени средства за увеличение с 200 лв. на възнагражденията за всички преподавателски позиции във висшите училища заедно с дължимите осигуровки. С тях повишихме заплатите. Това е много силен коз, с който министърът на образованието и науката, който и да е той, може да настоява да се предвидят средства за тази цел в бюджета за следващата година. Не разбирам защо ректорите възразяват срещу тази промяна, като същият подход е използван през 2020 г., когато минималната заплата на асистентите е станала 1300 лв.
Защо се наложи да се променят минималните изисквания за академично израстване във висшите училища, при положение че сега действащите бяха приети само преди няколко години?
Основният проблем в сега действащите минимални изисквания е, че те са много разнородни в различните професионални направления и научни области. Има основателни критики, че в едно и също висше училище, дори в съседни катедри, има много големи разлики в изискванията за академично израстване. Затова потърсихме по-добър общ подход, който вкарва нови индикатори и критерии, позволяващи много по-фино да се отчетат спецификите на различните професионални направления. След началните критики към предложените нови минимални изисквания съставихме представителна група от 48 авторитетни преподаватели - от тях 13 ректори, разпределени равномерно във всички области на висшето образование. Те актуализираха предложението за нови минимални изисквания и вариантът, който сега е публикуван за публично обсъждане, е приет от всички тези представители на академичните среди.
Вие сте световноизвестен учен. Защо решихте да влезете в политиката?
Първо, защото България се намира на кръстопът - или трябва да се върнем назад към проваленото управление на прехода, което е символ на корупция, неефективност и забавено развитие, или да променим страната си така, че да се превърне в истинска развита европейска държава - с работещи институции, справедлива правосъдна система и развита, иновативна икономика. Второ, имам известен опит в политиката, който може да бъде полезен на "Продължаваме промяната". Нейните лидери са много енергични, високообразовани и силно мотивирани да променят средата към по-добро, но им трябва известно време, за да натрупат опита, който помага за реализирането на тази цел.
Бихте ли посочили по един приоритет в трите основни сфери - средно, висше образование и наука, които са заложени в програмата на "Продължаваме промяната"?
За предучилищното и училищното образование има поне три, които трябва да вървят заедно. Първият е продължаващата актуализация на заплатите на учителите и останалите педагогически специалисти. Те трябва да бъдат атрактивни, защото продължава смяната на поколенията в училищата и трябва да привлечем много качествени учители.
Второ, трябва да разширим значително извънкласните дейности - както по спорт и изкуства, така и по науки и технологии. Това е начинът да развиваме таланта и уменията на децата и да направим училището много по-атрактивно.
Трето, трябва да актуализираме учебните програми и съществено да променим учебниците, за да станат те много по-разбираеми и интересни за учениците. Комбинирайки тези мерки с осигуряването на разнообразни електронни ресурси за обучение, ще направим излишни частните уроци.
По отношение на висшето образование фокусът трябва да бъде върху повишаване на качеството във всяко висше училище и всяко направление, за да подготвим граждани и специалисти, каквито очакват обществото и бизнесът. Трябва да увеличим инвестициите във висше образование, повишавайки изискванията към преподавателите и обучението в университетите.
По отношение на науката максимално бързо трябва да стартираме инвестициите, свързани с научните изследвания и иновациите, за да привлечем млади преподаватели в университетите и учени в институтите. Заедно със своите по-опитни колеги те трябва да правят научни изследвания на световно ниво и в същото време да подпомагат развитието на обществото и икономиката със своята научна експертиза.
Всъщност ние започнахме да работим по всички тези приоритети още през предишния ни мандат. Сега трябва да си довършим работата.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}