Чуйте статията:

Мартин Димитров е икономист, активен законодател, последователен защитник на десните политики. От 2008 до 2012 г., е председател на Съюза на демократичните сили (СДС). Дългогодишен народен представител.

На парламентарните избори тази неделя Мартин Димитров е кандидат за депутат от листите на коалиция ПП-ДБ.

Г-н Димитров, на фона на кризата в Близия Изток, наскоро защитихте намаляване на ДДС или акциза на горивата, но само като временни решения. Какви параметри могат да ни спасят в подобна критична ситуация, без това да бъде нездравословно за бюджета?

Никой не може да предвиди колко дълго ще продължи кризата с горивата. Мерките трябва да целят ограничаване прехвърлянето на поскъпването на горивата върху цените на стоките. Този подход включва подкрепа за транспортния сектор, небитовите потребители на електроенергия и земеделските производители. За това трябва да се приложи отворен подход, който постоянно да допълва с нови действия при необходимост.

Ако транспортните фирми фалират заради скъпите горива, как ще подсигурите доставките на храна и стоки от първа необходимост? Достатъчни ли са обещаните 18 млн. лв. за междуселищен транспорт?

Не знаем колко ще продължи кризата и за това трябва да има постоянен диалог с транспортния сектор и нови мерки при нужда. Може още да се направи по отношение спестяване ползването на горива, като се насърчи хората по-малко да ползват колите си и да предпочитат градския транспорт. За това има логика да има и информационна кампания и стимули.

Разполагате ли с информация какво е състоянието на държавния резерв на България към днешна дата? При какво развитие на събитията можем да освободим гориво от него?

Резервът трябва да бъде под постоянен мониторинг от служебното правителство. Знам, че е проверяван, но това трябва да бъде въпрос на постоянно действие заради сложността на ситуацията. Следва да се използва в крайна ситуация на физически недостиг на горива. Въпреки че се надяваме да не се стига до това, трябва да имаме принципна готовност.

Снимка: ДБ

Президентът Радев споменава "връщане към руския газ" като решение на енергийните проблеми. Какъв е Вашият отговор - има ли физическа и политическа възможност България да се върне към "Газпром" и на каква цена?

Това не е интересът на България. Видяхте, че управлението на Орбан, което изключително залагаше на енергийна зависимост от Русия има по-висока инфлация от България и по-малко развитие през последните пет години. Този подход доведе Унгария да трайно изоставане спрямо - Полша и Чехия. България трябва да разчита на множество възможности за внос на енергийни ресурси и да участва в санкциите срещу Москва. По времето на ГЕРБ до 2021 г. България беше тотално зависима от вноса на руски енергийни ресурси. В никакъв случай не трябва да се връщаме в миналото.

Повишените цени на горивата "напомпват" приходите от ДДС в хазната, но дефицитът за март все пак е рекорден. Къде потъват тези пари и как ще спрете източването на бюджета през "кухите" административни структури, за които говорите?

Дефицитът към март е рекорден и е следствие от прекомерното нарастване на разходите по време на кабинета "Желязков". Случва се това, за което предупреждавахме. По време на управлението на "Новите начала" разходите към БВП отбелязаха негативен рекорд за последните 25 години и това доведе до логичното последствие - рекорден дефицит към март. Предложили сме пакет от десни мерки за оптимизиране на разходите. Критично важен въпрос и много сложна задача ще бъде приемането на добър бюджет за 2026 г.

Инфлацията "яде" дълга, но и вдига лихвите. Как ПП-ДБ ще защити кредитния рейтинг на България, ако се наложи да теглим нови милиарди, за да компенсираме бизнеса за скъпия петрол през остатъка от 2026 г.?

Именно във времена на кризи е критично важно, че България е във еврозоната и това дава много по-добра устойчивост за по-благоприятни лихвени проценти въз основа на добър кредитен рейтинг. За да се намали тегленето на нов дълг трябва да се оптимизират разходите. Една от първите мерки трябва да бъде съкращаването на трайно незаетите щатни бройки в администрацията, които се използват често за разпределение на бонуси. Следващата стъпка е да се преустановят всякакви разходни имплозии като онези 5,5 млрд., насочени към ББР и БЕХ.

Ще успеете ли да удържите плоския данък? Има ли риск дефицитът да Ви принуди да увеличите данък печалба за енергийните дружества, за да спасите бюджета?

В никакъв случай не трябва да се увеличават основните данъци. Само че за целта трябва да се овладеят разходите. България трябва да се готви за периода след международните кризи и да направи нужното за бързо догонване на средноевропейските доходи. Относително ниските данъци са важно конкурентно предимство, което трябва да запазим. Цялата ситуация около неприетия бюджет за 2026 г. показа, че ПП/ДБ единствено категорично се противопостави на подготвената спирала от данъчни увеличения. Само протестите ги спряха. Сега е важно да завършим започнатото на изборите.

Вие сте икономист с десни убеждения. Помощта от 20 евро "на калпак" не е ли класическа лява мярка, която само подхранва инфлацията? Каква е Вашата формула за "умна" социална помощ?

Не е, защото е насочена само към уязвими групи, а не към всички. Ние подкрепихме създаването на национална база данни, така че при подобни мерки да се подпомагат само хора в нужда.

Може ли намаляване на разходите чрез ускорена дигитализация да компенсира огромните загуби на бизнеса от скъпата логистика и как държавата ще помогне на малките фирми да се автоматизират в този труден момент?

Дигитализацията е ключова, защото спестява време и освен това намалява корупцията. Малките фирми на първо място имат нужда от свобода да работят и да не бъдат тормозени. Специално за тях отново ще инициираме увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС до 85 хил. евро. Ние смятаме, че контролните механизми на държавата трябва да бъдат фокусирани върху големите компании на база оценка на риска, както е в други страни от ЕС, а не да се тормозят малките.

Всички се надяваме да догоним европейските доходи, но кризите са навсякъде около нас, а Европа е пред енергийна рецесия. Не е ли по-реалистично в момента да говорим за спасяване на икономиката, а не за експлозивен растеж?

Действително сега е време за дефанзивни антикризисни мерки, но заедно с това България трябва да е готова за периода след международната криза, който е възможно да дойде след месеци. Трябва да последваме успешния пример на Литва, Чехия и Словения, които достигнаха около 90% от средноевропейските доходи. Тоест трябва да мислим за съхраняване на икономиката сега и готовност за бързо развитие утре.

Инвеститорите търсят сигурност. Как ще ги убедите, че България е "безопасно пристанище", при положение че истинска съдебна реформа все така няма, а енергийните ни цени зависят от военни конфликти?

Вече, за да привлечеш големи инвеститори, трябва да си "отличник". Светът драматично се промени. Инвеститорите загубиха милиарди покрай безумната агресия на Русия, след това от войната в Иран. В новата реалност се търси максимална сигурност или се изчаква. За Европа максимална сигурност означава член на ЕС, НАТО, овладян бюджетен дефицит, стабилна валута, правосъдна система, гарантираща договорите, малко бюрокрация и справяне с корупцията. И да, трябва промяна на съдебната система, така че да може да гарантира изпълнението на договорите.

Възможно ли е след 19 април с Ваше участие да видим нещо като правителство на националното спасение около енергийната криза, въпреки различията с Вашите опоненти от ГЕРБ, ДПС и ПБ за бюджетните разходи?

Ние сме си поставили категорична цел за освобождаване на завладяната държава и не очаквайте да отстъпим от този наш ангажимент. Поуката от огромните протести преди месеци е, че хората няма да търпят да им се бърка дълбоко в джоба и след това парите да изтичат в корупционни ями.

Платена публикация на ДБ, част от предизборната кампания за народни представители. Купуването и продаването на гласове е престъпление!