Двамата се събраха в Истанбул по повод откриването на обновената българска църква „Св. Стефан“.

В разговорите си с официалните турски представители Бойко Борисов за пореден път се оказа извън общоевропейския коловоз в отношенията с Турция.

Турция предприе масови чистки след опита за преврат от юли 2016 г., като над 55 000 души бяха арестувани, а над 144 000 бяха уволнени или временно отстранени от работа. Сред арестуваните по разследвания за предполагаемо участие в метежа са и много журналисти. В арестите има и български граждани, набедени за „гюленисти“ или техни помагачи.

ЕС отдавна настоява Анкара да зачита правовата държава, а преговорите за членството на Турция в Общността (започнали преди 55 г.) са замразени. Едва ли може да се назове страна в ЕС, която да е оптимист по отношение на придвижване на Турция напред към ЕС.

Изключение като че ли прави България, чийто премиер твърдоглаво се опитва да подобри отношенията на ЕС с Турция в ролята на посредник.

Да проследим как

На 5 януари френският президент Еманюел Макрон заяви на гостуващия му турски президент Реджеп Тайип Ердоган, че липсва напредък по въпроса за присъединяването на Турция към ЕС. Макрон категорично изтъкна пред Ердоган, че спазването на човешките права в Турция е такова, че не позволява постигането на какъвто и да е напредък по този въпрос.

Два дни по-късно (на 7 януари) обаче в Истанбул Борисов вдъхва надежда на Ердоган с думите, че страната ни ще положи усилия за възстановяване на добрия тон и отношенията на партньорство между Турция и страните от ЕС.

На 6 януари Берлин заяви на Анкара, че Турция трябва да направи първата стъпка към подобряване на двустранните отношения, като освободи германския журналист от турски произход Дениз Юджел, задържан преди повече от година без обвинения. Германия отказа да разреши износа на "голямо количество оръжие" за Турция, по повод на което германският външен министър Зигмар Габриел заяви на колегата си Мевлют Чавушоглу следното: "Това ще продължи, докато случаят с Дениз Юджел не бъде решен".

Борисов същевременно казал на приятеля си Тайпи (Реджеп Тайип Ердоган), че е хубаво журналистите да бъдат освободени. Това разбрахме неофициално от ТВ интервю на Вежди Рашидов. Имаме много добра дипломация и комуникация с турското правителство и сърдечно усещане за приятелство. Това разкри от първа ръка творецът политик.

Каква дипломация е Борисовата

При Борисов изпъкват добрите пожелания и надежди, заради посредническата дипломация, както той я разбира и опитва да прилага по приятелски.

В официалните съобщения се пускат само послания като: „България е заинтересована от нормализирането на диалога между Анкара и Брюксел и ще се опита да допринесе за постигане на разбирателство, което разрешава, а не създава проблеми“.

Пред Анадолската агенция Борисов отбелязва: „Вместо да обръщаме гръб на Турция, трябва да преразгледаме дипломацията и добрите ни отношения и да увеличим максимално доверието".

Следва по-трезво изказване: "Макар и велика държава, България не си поставя задачата да има съществен принос за отношенията между ЕС и Турция. Но ако можем да помогнем в тази посока, ще помогнем, защото съм убеден, че това е пътят".

А ето какво казва за Борисовата „разчупена“ дипломация посланикът ни в Анкара Надежда Нейнски: „Традиционната дипломация, отстъпи място на личните контакти, на възможността на лидерите да се срещат, да разговарят и ад хок да решават много въпроси. В този смисъл той (Борисов) успя да влезе в този динамичен режим“.

Разбира се, и Париж, и Берлин искат подобряване на отношенията с Анкара, но са категорични, че Турция на Ердоган трябва да направи първите стъпки към това. За Борисов обаче изглежда, че в Турция всичко е наред, независимо че български граждани лежат в одринския затвор, без да е известно дали са им повдигнати обвинения.

Политологът Христо Анастасов коментира: „не може да бъдеш интегрална част от нещо (ЕС – б.р) и да бъдеш неутрален посредник между него и друго нещо (Турция, Русия... - б.р.)“.

Защо го прави

За да се въоръжи със спокойствие по границите?

Няма заплаха. Ердоган отдавна загърби предупреждението си да пусне милиони бежанци към ЕС. Сделката му с ЕС работи и получава милиарди.

За да защити страната си? Турция има най-голямата армия в Европа, втора в НАТО, често казва премиерът. Прав е, но опасенията му ще са оправдани, ако Турция напусне НАТО.

От икономическа целесъобразност? „Основни газови коридори минават от Турция и на практика Европа става зависима“, казва Борисов.

Интересът на Русия и Турция е газът да мине и през България като най-пряка дестинация за Сърбия и ЕС.

От геополитически съображения? „За всички е ясно, че ние сме входът от Азия към Европа, а съседът ни Турция има напредък...“

Напредък, уви, вижда само българският премиер.

Какво следва

Безспорно ще е дипломатически успех за България, ако успее да вкара в графика на европредседателството среща на върха ЕС – Турция с посещение в София на Ердоган. Но дори и да се проведе такава среща, тя едва ли ще придвижи Турция напред. Особено ако не е направила тя „първите стъпки“.

А ако се придвижи, Борисов заслужено може да отбележи приноса си на добър съсед, като е показал  - по думите му - какви са отношенията между една християнска и една мюсюлманска държава.

Още през миналия юни турският премиер Бинали Йълдъръм поиска от Борисов съдействието на България за подобряване на европейската перспектива на Турция. Турският народ е уморен от безкрайните преговори за членство в ЕС. Анкара няма намерение постоянно да моли да бъде приета в състава на ЕС, заяви президентът Ердоган по време на срещата си с Еманюел Макрон преди дни.

След България Европейският съвет ще председателства Австрия – яростен противник на еврочленството на Турция. Дано България не прехвърли на Виена „горещ картоф“.