Изводите в стратегията на Румен Радев - лош здравен статус, ниска раждаемост, висока емиграция
Според проекта има риск в следващите 10 г. "нацията да остане в плен"
Към 2020 г. българското общество се отличава с крайно тревожни, устойчиви тенденции - висока смъртност, лош здравен статус, ниска раждаемост, висока емиграция на трудоспособно население, задълбочаващи се дефицити в качеството на образованието и професионалните компетентности, духовността и възпитанието, драстични и нарастващи социални неравенства, бедност и изключване.
Това е извод в първата част от проекта за Национален стратегически документ, разработен от Стратегическия съвет на президента Румен Радев, каза при представянето на документа днес председателят на Съвета Александър Маринов.
По думите на Маринов определението на тази картина е стратегически неуспех.
Маринов каза още, че водещият стратегически документ Националната програма за развитие "България 2020" не е осъществил целите и приоритетите си.
По думите му възникват въпроси, на които обществото трябва да намери общ отговор - защо страната не успява да постигне заложените параметри на развитие, защо не беше реализирана визията в програмата "България 2020" и не бяха постигнати стратегическите й цели.
Едно от обясненията за този неуспех, според документа на Стратегическия съвет, е в начина на подготовката и реализацията на националната стратегия, свързан с дълбоки системни дефекти на модела на управление на държавата и на отношенията между държавата и гражданите.
Маринов каза още, че заложените в проекта за нов документ - Национална програма "България 2030" цели и индикатори на напредъка към 2030 г. са нереалистични, особено при неизпълнението на аналогични, по-скромни цели в "България 2020".
Александър Маринов допълни, че те не могат да бъдат постигнати със същия модел на политическо и управленско мислене и действия.
Рискът е за пореден десетгодишен план нацията да остане в плен на неизпълними пожелания и този риск е реален, каза Маринов и посочи, че, за да се избегне това, са нужни решителни промени.
Той отбеляза, че за да се постигне обществено съгласие по необходимите промени, трябва да има съгласие относно диагнозата.
Затова от Стратегическия съвет на президента поставят на обществено обсъждане въпроси от първата фаза на техния проект - дали гражданите смятат, че днес България е държава с конкурентоспособна икономика, създаваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на хората, както е записано в "България 2020".
Дали е постижимо през 2030 г. България да е държава с висок жизнен стандарт и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, високообразовано и здраво общество, притегателна сила за инвестиции и човешки капитал. Ако действителността се разминава с тези предначертания, кои са основните причини, е друг въпрос за обществено обсъждане.
След като бъдат обсъдени и определени основните моменти в "диагнозата", ще бъдат формулирани визията, целите, приоритетите и началото за преодоляване на кризата, каза Маринов.
Проектът за Национален стратегически документ ще се развива в три фази, които си поставят за цел обсъждане и постигане на съгласие по оценката на реалното положение в страната и изпълнението на досегашната национална стратегия, определяне причините за неуспехите и грешките, формулирането на стратегически предложения и тяхната реализация.
В социалните мрежи и в отделен сайт ще могат да бъдат представяни мнения, оценки и предложения по проекта.