Това обясни пред журналисти в кулоарите на парламента министърът на правосъдието Диана Ковачева при осъждането на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, предаде БГНЕС. 

На практика по време на проверката не се нарушават правата на съответния човек и ако комисията установи, че няма данни за производство, проверката просто остава без резултат, обясни Ковачева. Когато вече се посяга на имуществото под формата на обезпечение, тогава проверяваният задължително ще бъде уведомен и има право на адвокат.

Мярката е свързана с обстоятелството, че проверяваното лице може да се опита да трансформира имуществото и да го прехвърли на трети лица, коментира министър Ковачева. Тя уточни, че законът предвижда проверката да продължава една година с възможност да бъде удължена с още шест месеца, предаде БТА.

Диана Ковачева беше категорична, че законът не може да се превърне в инструмент за саморазправа между хората, каквито опасения изразиха от левицата заради възможността граждани да подават сигнали. Има две хипотези за започване на проверка - първата, когато има повдигнато обвинение, а втората - при влязъл в сила административен акт или наказателно постановление, което е станало необжалваемо, обясни тя.

Включените възможни сигнали от страна на граждани дават възможност на комисията да контролира самите административни органи, този сигнал не се използва за незабавна проверка, но се изпраща било към прокуратурата или към съответните административни органи, посочи Ковачева и допълни, че смисълът не е гражданите да се топят един други, а да се упражнява контрол върху самите административни органи.

Тя отбеляза също, че каталогът с престъпления, предвиден в закона, е за много тежки престъпления, сред които организирана престъпност, трафик на хора. Що се отнася до текста за административните нарушения, там става въпрос за генерирана облага над 150 хиляди лева, припомни тя и отбеляза, че прагът за проверка на имущество е 250 хиляди лева. Няма как толкова голям брой граждани да бъдат засегнати, коментира Ковачева.

Тя подчерта, че за прилагането на закона е много важен изборът на състава на комисията. Засега обаче повече от половината от текстовете в закона не са приети.

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество приема решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество въз основа на доклад на директора на съответната териториална дирекция, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, реши парламентът.

В предложението на комисията, което бе прието, отпадат и текстовете, според които с молба човекът, на когото е запорирано имуществото може да поиска да се вдигне запора, ако му е необходимо лечение, ако трябва да плаща издръжка, ако трябва да плати заплати на хората, работещи за него, да плати на синдика или на адвокат, за да го защитава по този закон. Комисията премахва тези условия и внесе текст според който съдът разрешава разплащане "в случай на неотложна необходимост". Предложенията по текста, въпреки късния час, предизвикаха бурен дебат в залата.

От опозицията обявиха, че мерките за запор ще се окажат фатални за представителите на бизнеса. Мая Манолова обяви, че обезпечителните мерки са гилотината за всеки един търговец, който влезе в тази процедура. Красимир Велчев от ГЕРБ заяви, че законопроектът засяга само престъпния бизнес, като например фирми, занимаващи се с наркотрафик.

По-рано депутатите гласуваха тестовете, според които Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество ще събира сведения на какво правно основание е придобито имуществото. Комисията ще се проверява и каква е била пазарната му стойност както към момента на придобиването, така и към момента на проверката. Това също предизвика остри спорове в пленарна зала между опозиция и управляващи
Предвижда се още банковата и търговска тайна да пада, когато това е необходимо за постигане на целта на закона.

Депутатите прекратиха заседанието си в 23.40 часа след поредния 11-часов дебат в пленарна зала. Предложението беше на ГЕРБ.

Последният текст, който депутатите приеха е член 51, който става 45. С него съдебният изпълнител може да поиска от МВР спиране от движение за срок до 3 месеца на моторно превозно средство, върху което е наложен запор.
Такситата изгоряха, явно не са от нашите, яхтите и самолетите останаха, явно са от нашите, коментира независимият Георги Терзийски.

Гласуването на текстовете ще продължи и в следващите дни.