Да бъде обърната посоката на движение на газ - вместо от север, да идва от юг, през Турция, както и осигуряването на втечнен газ от Гърция и Турция - това е една от темите, които обсъдиха премиерите на България, Румъния, Черна гора и Северна Македония на среща в София.

"Нашият регион зависи от руска енергия. Обсъдихме как можем да обърнем някои газопроводи, да вземем втечнен газ от Турция и Гърция", заяви българският министър-председател Кирил Петков.

Той обяви, че са обсъждани и два основни коридора - Коридор номер 8, който да свърже Подгорица - Дуръс - Скопие - София - Димитровград - Варна, а също и коридор, който да премине през Александруполис - Бургас - Варна - Констанца.

"Мечтата ми е да имаме координирани Балкани на всички теми. Ако това продължи така, както започнахме, ако трансграничното сътрудничество е активирано и имаме обща отбранителна стратегия и икономическо сътрудничество, може да се превърнем в най-бързо развиващия се регион и съвместната работа да подобри живота на нашите съграждани", допълни Петков.

Премиерите на държавите-членки на НАТО от Югоизточна Европа са дискутирали още бежанската криза, запасите от жито, слънчоглед и олио, проблемите с доставките на храни и производството на торове, възстановяването на Украйна след края на конфликта.

Премиерът Кирил Петков акцентира и върху трансграничното сътрудничество за борба с корупцията и изкореняването на прането на пари. Той отново посочи като пример местната корупция, използвана като инструмент от Русия за влияние на местно ниво в различни държави.

"Балканите трябва да станат символ на координиран регион. Когато говорим с един глас, ще можем да се развием", заяви Петков.

А по темата за сигурността в региона министър-председателят отбеляза, че вместо да говорят за скъпи военни системи, е добре държавите да се координират на местно ниво. Петков посочи още, че Румъния е най-силно засегнатата държава от броя бежанци от Украйна, но успява да се справи, приемайки ги и предоставяйки им помощ при посрещането. Според него държавите трябва да започнат да мислят и за възстановяването на Украйна, след като военният конфликт там приключи.

"Надяваме се, че тази фаза скоро ще настъпи и ще можем да се координираме, за да видим как заедно да работим за възстановяване на Украйна", каза още той.

От своя страна премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски заяви, че днешната среща допринася за сътрудничеството по отношение на защита от потенциалните заплахи. Той наблегна върху проблемите с производството и доставките на храни, заради войната в Украйна, както и върху проблемите на отбраната.

"Северна Македония координира външната си политика с Европейския съюз, споделяме същите ценности. Разширяването на ЕС става също политика за сигурност и спирането на процеса създава заплаха за стабилността на региона", посочи Ковачевски.

По отношение на диалога за добросъседство с българското правителство, премиерът на Северна Македония заяви, че след началото на новия диалог между двете държави преди няколко месеца, вече са създадени съвместни групи и се виждат конкретни резултати - подобрени са комуникациите между образователните институции, извършват се полети между Скопие и София. А колкото до политическите въпроси, там работят министерствата на външните работи, които обменят документи, но все още няма финален документ.

"Смятам, че комуникацията между съседки трябва да се основава на общите ценности на Европа, на взаимно разбирателство и уважение. Мисля, че това се случва в момента между правителствата и между гражданите. В медиите се виждат все повече новини за такова сътрудничество", каза още Димитър Ковачевски.

Премиерът на Черна гора Здравко Кривокапич наблегна върху изграждането на свързаността на балканските държави.

"Черна гора е може би единствената държава в Европа, която не използва газ. Ние обаче имаме потенциал за това и разглеждаме потенциалните начини на доставки. Имаме голямо пристанище, с възможности да използваме втечнен газ. Но трябва да развием необходимите връзки", каза Кривокапич.

Румънският министър-председател Николай Чука посочи, че четирите държави имат сериозен опит в регионалното сътрдуничество в областта на отбраната.

"Няма съмнение, че Русия е най-сериозната заплаха за нашата сигурност в момента. Имаме нужда от повече действия за защита на инфраструктурата и на хората. А също от противодействие на фалшивите новини и увеличаване на енергийната сигурност", заяви Чука.

На пресконференцията след срещата българският премиер обяви, че посланикът ни в Москва ще се върне у нас за консултации, както беше обявено през миналата седмица. Това ще се случи с хуманитарен полет от Русия днес, като на самолета ще има общо 64 българи, които ще се приберат в страната ни.