Чести, бързи и многобройни промени на законодателството, които невинаги са равнозначни на качество на текстовете и повличат серия от допълнителни изменения. За това неведнъж изявени юристи са отправяли своите забележки към законодателя. Критики в тази посока прозвучаха и от декана на Юридическия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски", проф. Даниел Вълчев. Именно бързината при правене на законодателство е във фокуса на юбилейното 20-о издание на "Юридически барометър", което той представи заедно с професора по наказателно право Пламен Панайотов.

"Ние сме абсолютни шампиони в лицето на Закона за здравето. Само за година беше изменен и допълнен 10 пъти. В едно от измененията - законопроектът е внесен в един ден, същият ден е разгледан в комисия, същия ден е гласуван на първо и второ четене и същия ден е изпратен за указ при президента".

В края на всеки парламент се вижда едно почти истерично желание за внасяне на законопроекти и за някаква бързина, отбеляза той.

"Последният парламент - в периода юли - декември 2022 г., има внесени 199 законопроекта за 6 месеца - огромно количество. Те не могат дори да се разгледат, камо ли да бъдат приети", коментира Вълчев в интервю по БНР.

Акцентът на анализа не е върху политическите процеси в България, доколкото е възможно, защото законодателството е отражение на политически ситуации, коментира проф. Вълчев. Той даде пример с наказателното законодателство, което е темата на броя.

"Първият Наказателен кодекс, от 1951 г., за 17 години има 12 изменения. Действащият НК, между 1968 и 1998 г. е изменян 1 път годишно. Изведнъж, от 1999 г., за 24 години той е изменян и допълван 84 пъти", цитира данните проф. Даниел Вълчев.

Според него се вижда тенденцията към все по-голяма бързина в промените на наказателното законодателство.

"Още по-лошо - една реактивност, главно идваща от народни представители, като се случи нещо лошо в обществото, първата работа е да ожесточат санкциите. Това не е големият въпрос. Самата система на наказанията в НК до такава степен вече е объркана, че понякога за непредпазливи деяния наказанията са по-големи отколкото за умишлени. Този разговор отива отвъд политическата ситуация", смята юристът.

"Много по-лесно е да се плъзгаш по моментните настроения на обществото, отколкото да обясняваш на хората коя е правилната посока и да се опиташ да ги подредиш зад себе си и да ги поведеш нанякъде. Много по-лесно е гневът на хората от нещо случило се в обществото да го яхнеш - от това никога нищо добро не се получава. Превенцията е много по-важна", категоричен е проф. Даниел Вълчев.

Той даде пример, че задържането под стража като мярка за неотклонение не означава, че човекът е виновен. "Хората са много чувствителни по тази тема, но това са фундаментални принципи, от които ние не можем да се отклоним като демократично общество", подчерта той. По думите му трябва сериозно да помислим за усъвършенстване на мерките за неотклонение.

Самоцелните изменения на Конституцията никога не са водили до нещо добро, а съдебната реформа я развяваме като партийно знаме, заключи още той.

"От 5 изменения и допълнения на Конституцията, откакто тя е приета, в 4 сме включили въпроса, да не кажа, че сме изцяло посветили на съдебната рефома, и всеки път казваме, че това е първата решителна крачка към съдебна реформа. До тук имаме 4 първи решителни крачки. Време е да направим втората крачка. Не може така. Свикнахме да ползваме съдебната реформа като политическо знаме и то партийно знаме. Съдебната реформа - на мен не ми е ясно коя е. Какво да е - е въпрос на консенсус. Но нещо трябва да се направи. От една страна трябва да усъвършестваме мерки, например за неотклонение. Трябва да има симетрии в наказателния процес - това не е трудно. Проблемът е, че ние сме се фокусирали върху няколко персонални промени, което малко ни замъглява", коментира той в предаването "Преди всички".

По думите му авторите на Юридически барометър са се опитали да проследят и един от елементите на изборния процес - начина на гласуване. И анализира промените при гласуването с хартиена бюлетина и с машина.

"Резултатът от всичко това е, че хората, които вярваха в машинното гласуване, започнаха да се разколебават. А тези, които вярваха в хартиеното гласуване, съвсем се отчаяха. В резултат на този дебат ние вместо да обединим обществото, успяхме още повече да го разколебаем, което не е хубаво".