След новината, че САЩ временно спират военната помощ за Украйна, последвана от скандала в Белия дом, в света следва всеки да се позиционира на фона на новите реалности. Според социолога Юрий Асланов в тази ситуация "някои като Турция се чувстват окуражени да предявят претенции за своя геополитическа роля". Според журналиста Асен Агов Европа е демонстрирала единство, а у нас - премиерът Росен Желязков е "свалил срама от лицето на България". 

"Всеки се опитва да се позиционира на фона на новите реалности не само в световен план, но и във вътрешнополитически. Управлението пред страната ни е изправено пред вътрешни противоречия между партньорите, както и пред нови външни предизвикателства. Към това се добавя и решението на КС, след като Информационно обслужване преизчисли резултата от последните избори", коментира социологът Елена Дариева пред БНТ.

Според нея това е изключително сложна ситуация, в която управлението е принудено да лавира. "Политиката на снишаване не носи позитиви, дано не носи и щети. България дава разнопосочни сигнали. От името на президента се чува позиция, която е по-скоро анти-Украйна, от премиера - заявка категорично за Украйна. Настана време за тежки решения", коментира социологът.

"Не знам политиката на снишаване доколко е печеливша позиция", коментира и социологът Юрий Асланов. "Случващото се у нас е отражение е на сложните геополитически турбуленции. Тръмп не е първият американски президент, който следва максимата "Америка няма приятели, има интереси". Със сигурност ще преследва тази посока, докато е той. Не може да се сърдим на американците. Единственото, което става за първи път, е че изостави традиционния дипломатически тон. Но това не променя същността на американската политика", обясни Асланов. 

Според него "проблемът е наш". "Може да се сърдим на себе си, защото Европа, за разлика от САЩ, не е държава, а е набор от трийсетина държави. В тази ситуация някой като Турция се чувстват окуражени да предявят претенции за своя геополитическа роля", смята анализаторът.

Според Юрий Асланов нашите политици са пословични със своята адаптивност. Той изрази съмнение позицията на ЕС да е срещу САЩ.

"ЕС няма единна позиция, пък заяви проф. Росен Стоянов. По думите му тези срещи на различни малки формати по неясни критерии са симптом. Нашата позиция трябва да е една - че ЕС има своите оторизирани представители да говорят в първо лице множествено число. В последните дни бушува дипломация, която изключва държави, които ни прикачват към Фицо и Орбан, без българската дипломацията да е изказа подобни на тях двамата мнения, каза проф. Стоянов.

Според бившия депутат и журналист Асен Агов Америка е вдигнала рейтинга на Зеленски, като той е стигнал стойностите от началото на войната.

"Изводът за България след срещата между Зеленски и Тръмп е, че Росен Желязков свали срама от лицето на България и трябва да го поздравим за позицията му. След срещата между Тръмп и Зеленски видяхме победа на Зеленски, а Европа демонстрира единство и застава зад него", коментира Агов пред bTV.

Въпросът според него сега е ще получава ли муниции досега подаваното оръжие. Според журналиста "временните неща винаги са много съмнителни" и могат да станат и постоянни, но поне по думите му е станало ясно защо се води тази война - за подземните богатства на Украйна.

Бившият програмен директор на Дарик радио Константин Вълков пък коментира, че сделката не е лоша за Украйна.

"Тя е ключова сделка, която не носи кой знае колко за САЩ, освен телевизионен израз на победа. На Зеленски му е било казано, че Тръмп трябва да излезе пред телевизията и да каже, че е направил сделка, това е неговото възприемане за правене на политика. А иначе след 19 години САЩ ще получат нещо от тази сделка, не става дума за сегашните ресурси на Украйна, а за бъдещи ресурси, като това ще е фонд 50 на 50", посочи Вълков.

Според икономиста и бивш зам.-министър Никола Янков Европейските държави ще трябва да емитират нови дългове - отделни или общи, за да успеят сами да осигурят превъоръжаването си.

"България като една ниско задлъжняла страна може да си позволи нови дългове за оръжия", посочи Янков пред NOVA. По думите му в плана "Драги" имаше 800 милиарда евро на година, които да се харчат за глупости, сега тези пари ще се дават за оръжия. 

В ЕС дълговете за нови оръжия ще бъдат извадени от баланса на задлъжняването, за да се освободят дълговите спирачки. Такива мерки се обсъждат след предложение на България, посочи още Янков.