Да спрем дрогираните и пияни камиказдета по пътя с мерки до 2 години
Анализът е на Института за пътна безопасност по повод зачестилите инциденти с недобросъвестни шофьори на пътя
Институтът за пътна безопасност (ИПБ) очерта конкретни мерки, чрез които да спрат камикадзетата по пътя да карат пияни и дрогирани. Според анализа на организацията това ще отнеме минимум 2 години.
МВР трябва започне проактивно да санкционира маловажните нарушения, смятат от ИПБ. Преди да започнат да се дрогират, шофьорите извършват множество маловажни нарушения. Като видят, че им се разминава наказанието, чак тогава започват да карат с превишена скорост и да употребяват алкохол и наркотици.
Неефективният контрол на скоростта дава увереност на шофьорите, че и алкохолът и наркотиците също ще им се разминат. И това е факт, защото контролът за наркотици и алкохол от страна на МВР е широкообхватен само след обществен натиск и то за кратко, считат от Института за пътна безопасност.
МВР трябва да създаде механизми за ограничаване на корупцията сред служителите си и това да е постоянен процес. Това е второто, което предлагат от ИПБ.
Необходимо е да се създаде ново законодателство, следващо доктрината "Джулиани". Тази доктрина е наречена на името на бившия кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани, който успял да намали силно престъпността в града. Най-общо казано, когато се преследват строго малките закононарушения, намаляват и големите, и се премахва чувството за безнаказаност.
Институтът за пътна безопасност е разработил цялостна концепция, изследвайки и адаптирайки международния опит за недопускане на системните нарушители по пътищата на България. Статистиката показва, че във всички случаи при употреба на алкохол и наркотици от страна на шофьорите, преди това те са извършили множество нарушения по Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
По българските пътища се разиграва т.нар. игра "руска рулетка", коментират от ИПБ. Никой не знае в кой момент ще бъде пометен от дрогирано пияно камикадзе. Няма никакво значение дали спазваш или не правилата. Свидетели сме на институционално безсилие, допълва Институтът.
Преди няколко дни МВР обяви, че създава работна група за поредната промяна на закона, внушавайки ни, че организационни проблеми могат да бъдат решени с правни инструменти. Институтът за пътна безопасност с десетки свои анализи и становища е предупреждавал институциите, че с кризисен пиар чрез телевизионни акции и симулирайки загриженост, проблемът само се задълбочава, но не се решава. За пореден път ще предоставим данни за генезиса на проблема "дрогирани водачи", пишат от ИПБ.
През 2014 година осъдените шофьори с употреба на наркотици и алкохол с над 1,2 промила са 3957 души. През 2016 те стават 5764, което е с повече от 30%. При внимателен анализ на поведението на институциите в този период не се констатира различно поведение.
Единствената промяна, която е извършена от загрижени депутати и представители на неправителствени организации, е да се завиши наказанието за дрогирани шофьори от пробация на условна присъда, без да е извършена оценка на въздействието на тази мярка, съобщиха от Института за пътна безопасност. За съжаление, тези добри намерения от страна на законодателя създават предпоставка по българските пътища да се кара след употреба на наркотици и алкохол безнаказано. Това е така, защото макар и по-тежко, при наказанието условна присъда се разчита единствено на съвестта на осъдения да се поправи. Докато при пробация се задействат държавните механизми за превъзпитание, включително и полагането на безвъзмезден труд до 320 часа годишно.
Всички адвокати, прокурори и съдии знаят, че осъдените предпочитат условната присъда пред пробацията, уточняват от ИПБ. За съжаление на българските граждани след тази промяна и системното пренебрегване от страна на контролните органи да санкционират т. нар. маловажни нарушения по ЗДвП, риска да загинеш от дрогиран шофьор нараства с 200% към средата на 2022 година.