Това предаде Франс прес, позовавайки се на проектодокумент, представен днес на европейските ръководители в перспективата на конференцията в Копенхаген, насрочена за декември.
Според този проект, постигнат след преговори, продължили през изминалата нощ, европейските държавни и правителствени ръководители, събрали се на среща в Брюксел, изразяват съгласие "с оценката, направена от Европейската комисия", според която "потребностите (в борбата срещу климатичните промени - бел. ред.) могат да достигнат 100 милиарда евро годишно до 2020 година", уточнява Франс прес, цитирана от БТА.
ЕС изразява готовността си да поеме своята част от световните усилия, но не уточнява в това проектоспоразумение каква е сумата, която е склонна да поеме самият той. Причината за това е продължаващото разногласие по този въпрос между страните членки, допълва АФП.
В отделна декларация за вътрешно ползване, с копие на която АФП също разполага, се посочва лаконично, че "приносът на държавите членки на ЕС трябва да отчита възможностите за финансиране (на мерките за намаляване на емисиите на въглероден диоксид - бел. ред.) на най-слабо благоденстващите страни чрез механизъм за вътрешни корекции. Това е начин да бъдат успокоени страните от Източна Европа, оглавявани от Полша, които отказват да приемат критерия за изчисляване на националния принос за помощта да бъде равнището на замърсяване, защото това е против техните интереси, допълва АФП.
България и още осем новоприети в ЕС искат финансовата тежест да се разпредели според брутния национален доход (БНД) на глава от населението, докато стара Европа предпочита това да става според степента на замърсяване на атмосферата с парникови газове. България не е съгласна да плаща милиони евро като част от плановете на ЕС да финансира намаляването на емисиите вредни газове в развиващите се страни.
В Брюксел преди Срещата на върха на съюза, премиерът Бойко Борисов подкрепи Полша, предаде БНТ. Според Борисов не би било логично България да дава пари за справяне с климатичните промени на много по-развити икономики като Бразилия, Русия или Индия.
„Трябва да се зачете БВП, националният интерес, откъде ще ги извадим тези пари. Държави като Бразилия, Индия, Китай трябва да си платят, но за тях ние сме от богатите - това е парадоксът", заяви Борисов пред медиите.