По думите му може би половината от тези легла трябва да бъдат преобразувани за неактивно лечение - за продължително лечение, палеативни грижи, долекуване, хосписи и други, но това не означава, че ще се закриват болници, предаде БТА.
Министърът посочи, че сега министерството иска да създаде като финансов инструмент пакетите от типа на клиничните пътеки, за да се плаща за този тип долекуване. 
Един от основните приоритети за мен е промяната на модела за здравно осигуряване и това е един от първите законопроекти, внесени в парламента, заяви Нанев. По думите му има опит, който ползваме, но няма един и същи модел за всяка държава. Нашите условия са консервативни, с малко пари и сравнително лоша дисциплина, коментира министърът.
Това, което е внесено като законопроект от народни представители, е за два етапа - на първо място, да се оздрави системата и да се подобри събираемостта на здравноосигурителните вноски, обясни Нанев. Това ще стане като се приравнят здравноосигурителните плащания към данъците като вземания и санкции.
Приватизация на болниците на този етап не можем да кажем дали ще има, посочи министърът. Според него първо трябва да се прецени какви ресурси има и какво е ресурсното натоварване. Във втория етап ще се търси допълнително осигуряване, ще търсим възможност за допълнително задължително здравно осигуряване, каза Нанев. Тези фондове обаче трябва да отговарят на много стриктни условия. Сред условията са те да имат публична регистрация, достатъчен на брой привлечени пациенти и други.
Министърът коментира още, че Спешната помощ в страната трябва да бъде подсилена, с което да се дават по-добри възможности на центровете и филиалите. При намаляването на болниците за активно лечение спешните центрове трябва да поемат функциите на междинно звено и да насочват пациентите към подходящата болница.