Без нито един глас "против", със 191 гласа "за" Народното събрание прие на първо четене възможността обвинител №1 да бъде разследван и проверяван от разследващ прокурор като механизъм за контрол. Такава проверка ще се извършва само в случаите, когато е налице законен повод за започване на разследване.

Въздържаха се само 33 депутати от "Възраждане", а пленарната зала отхвърли техния законопроект. Той пък предвиждаше директорът на Националната следствена служба да е този, който да образува досъдебно производство и да информира ВСС за временно отстраняване от длъжност на обвинител №1.

Разследващият прокурор ще може да проверява и заместниците на главния. Друга промяна в НПК, одобрена от пленарната зала, беше предсрочното прекратяване на мандата на главния прокурор да се осъществява от 13 членове, а не със 17 гласа на магистратите от ВСС.

Разследващият прокурор може да бъде наказателен съдия, който ще бъде временно преназначаван на тази длъжност, а за целта ще има банка кадри - списък с имена на съдии, които предварително са заявили, че са съгласни да изпълняват тази роля, ако се наложи. Те трябва да имат минимум 12 години стаж и поне 7 години опит с наказателни дела. 

Въпреки че нямаше гласове "против", спор в залата по време на дебатите по механизма за контрол над главния прокурор, предизвикаха два детайла - дали законът е противоконституционен, или не. И ако Конституционният съд го върне, колко пари ще струва това на страната, при положение, че е условие за средствата от Плана за възстановяване и устойчивост.

"Този законопроект е актуален от 2009 и в последните дни е болезнено актуален. Твърде дълго време системата се управляваше на принципа "мъка без край" и това води до нейния мъчителен край. Хвърчат заплахи и недомлъвки. Това е началото на това - прокуратурата да има авторитет да внася обвинения, защото ако за един човек на важи върховенството на закона, то не важи за никой", каза Крум Зарков по време на дебатите.

По думите на министъра на правосъдието дали законодателният акт ще бъде върнат от КС, или не, това няма общо с изпълнението по Плана за възстановяване.

"Каквото и да се случи, ние имаме нужда от този механизъм и от този закон. Не го ли виждате през последните дни? Когато прокурорите се страхуват от шефа и усещат, че шефът се клати и идва нов шеф, вие имате ли усещане за независимост?", заяви Зарков в отговор на Цончо Ганев от "Възраждане", който попита ще връща ли страната ни пари на Брюксел.

Според "Възраждане" обаче разпоредбите в закона са противоконституционни. Същото мнение изразиха Радослав Чолаков от ГЕРБ и лидерката на БСП Корнелия Нинова. Според застъпниците на тезата, че механизмът за контрол нарушава основния закон, такова е мнението на ВКС и на немалка част от професионалната юридическа общност.

Снимка: Булфото

Чолаков призова депутатите да не "пипат и една запетайка" между първо и второ четене, за да не бъде после обвинено Народното събрание, че го е развалило.

"Нека законът да отиде в КС, ако Зарков излезе прав, той заслужава да стане президент или поне министър-председател и аз ще го поздравя лично", каза депутатът от ГЕРБ-СДС, като подчерта, че това е негово лично мнение и групата му ще подкрепи закона.

"Не променяйте нито една запетайка, да се знае, че е законът "Зарков". Всеки опит ще даде повод да каже "той беше хубав, но Народното събрание го промени. Не отнемайте победата на Зарков", апелира към пленарната зала Чолаков.

Васил Пандов от ПП-ДБ не се съгласи с Радослав Чолаков, че законът нарушава Конституцията и опонира, че той е подкрепян от организации на магистрати. "Това, което ме учудва, е, че имате същите мотиви, но този път ще подкрепите този законопроект", каза той и попита какво се е променило от 48-ото до 49-ото Народно събрание. "Подробно аргументиран беше въпросът защо магистрат изпълнява функциите на прокурор - той бива назначен като прокурор, обясни Пандов и допълни, че тук няма конфликт с Конституцията и правомощията на прокурорите и съдиите.

Думите на Чолаков дадоха повод на соцлидерката Корнелия Нинова да атакува социалиста Зарков, който е служебен министър. "Политическата целесъобразност победи правото в храма на правото. Давате ли си сметка - 50 висши магистрати казват не го правете, защото е противоконституционно", възкликна Нинова.

И се възмути, че всъщност Радослав Чолаков признал "пред цяла България, че един министър, служебен при това, се е противопоставил на професионалистите в съдебната система", заключи Нинова.

"Народното събрание призна, че ще приеме противоконстуционен закон и един служебен министър е подчинил Народното събрание. Унищожавате инстанциите. Съдебна реформа трябва - професионална, а не политическа. Не политическо овладяване на прокуратурата", каза още лидерката на БСП.

"Правото било победено, целесъобразност... Има цел, има начин за нейното изпълняване и въпросът, който остава, е само има ли воля - аз мисля, че има воля този път", отвърна Зарков.

Снимка: Булфото

Атанас Славов от ДБ пък коментира, че имаме нужда от този закон на фона на случилото се в прокуратурата през последните дни.

"Видяхме как главният прокурор отправяше политически обвинения, които нямат нищо общо. Законопроектът се опитва да реши въпроса, ако е заподозрян в извършване на престъпление. Когато честта на пагона е по-важна от закона, тогава ни трябва съдия - съдиите нямат пагони, мястото им, на пагоните, не е в съда", защити промените депутатът.

Бившата правосъдна министърка Надежда Йорданова пък благодари на ПГ на ГЕРБ-СДС за съгласието им да разговарят за конституционна реформа. Малко преди това Екатерина Захариева обяви от името на групата си: "Ще работим за намиране и извеждане на конституционна норма, която да гарантира този механизъм. Ние ще подкрепим законопроекта така, както е внесен от Министерски съвет".

По думите на Надежда Йорданова гласуването на механизма за контрол над главния прокурор ще върне "усещането за справедливост", ще бъде "глътка въздух" и важна стъпка по пътя към Шенген.

"Това, нито един магистрат да не може да каже "над мен е господ", е важна крачка към справедливост и правосъдие. Така ще се придвижим още по-бързо към сърцето на Европа", заяви Надежда Йорданова.

Снимка: Булфото

Веднага след гласуването на промените в НПК депутатите приеха на първо четене и Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет и отхвърлиха проекта на "Възраждане". Приетият законопроект урежда правомощието на съответната колегия на ВСС за приемане на Кодекс за етично поведение на българските съдии и отделно - прокурорите и следователите. "За" бяха 178 депутати, а отново нямаше нито един против. Както и при вота за НПК, въздържаха се само 33 народни представители от "Възраждане".