Започна срещата между премиера Бойко Борисов и министъра на образованието и науката Красимир Вълчев с представители на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и на Общото събрание на БАН.

Разговорите се провеждат в сградата на Министерския съвет след няколко протеста на синоптиците заради недофинансиране на дейността на Националния институт по метеорология и хидрология.

Според метеоролозите парите се разпределят неравномерно между институтите в Българската академия на науките и затова те поискаха да преминат към Министерството на образованието. В интервю за bTV председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски заяви: "Може да има някаква Национална хидрометеорологична служба към правителството". Проф. Ревалски призна, че от отпуснатите 15 млн. лв. допълнително за БАН малък процент е отишъл към НИМХ. Причината била критериите, по които се разпределят средствата, които дават приоритет на научната дейност. "При тях научната дейност е 1/7", обясни шефът а БАН.

Снимка: МС

От БАН излязоха с официален отговор, в който посочиха, че Академията винаги е правила максимално възможното за приоритетното финансиране на НИМХ. От МОН заявиха готовност за предприемане на действия по изваждането на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от Българската академия на науките (БАН) и заявиха, че ще бъде отпуснат извънреден транш от 150 хил. лв. на НИМХ, за да може инститтутът да продължи да работи.

В действителност, спорът между НИМХ и БАН е много по-дълбок", допълни пред БНР директорът на НИМХ проф. Христо Брънзов.

"Спорът е за тежестта на различните видове научни изследвания и дали трябва предимно в България - една бедна страна - да се развиват фундаментални изследвания, резултата, от които е след десетилетия и както се вижда, дори и да минат десетилетия, този резултат го няма, или трябва да се наблегне върху научно-приложните изследвани, които имат пряко въздействие върху обществото и върху икономиката на страната. Този спор продължава вече много години в БАН. Тази година категорично спорът беше решен в полза на фундаменталните научни изследвания, резултат от които са статии и цитати - 80% тегло. За дейностите, които рядко обслужват държавата и обществото - говоря за научно-приложни дейности - едва 5%. Съотношение 16 към 1", обяви преди дни шефът на НИМХ проф. Христомир Брънзов.