Асен Василев пред "Ди Велт": Неприемането ни в Шенген означава по-високи разходи за Европа

Русия вдига голям шум около това, че българите били граждани втора класа в ЕС, това ще престане при пълноправно членство в Шенгенското пространство, смята финансовият министър

Снимка: БТА

Асен Василев пред "Ди Велт": Неприемането ни в Шенген означава по-високи разходи за Европа

15:28 | 14 ноември 2023 | Автор: БТА, Владимир Сахатчиев 103 4629 Снимка: БТА

Шенген, еврозоната, енергоизточниците и руските заплахи са тема на интервю на финансовия министър Асен Василев за германското издание "Ди Велт" , за което информира БТА.

Шенген

В интервюто Василев отбелязва, че "за България остават на дневен ред руските кибератаки и заплахи" и припомня, че страната ни е изгонила много руски граждани на основание защита на националната сигурност.

"Но настроенията в страната се обърнаха. Има мнозинство, което е за това да помогнем на Украйна да победи и в парламента бяха взети съответните решения", посочи министърът.

По думите му това също показва геополитическото значение на България, а "Русия вдига голям шум около това, че българите били граждани втора класа в ЕС".

"При едно пълноправно членство в Шенгенското пространство това ще престане", заявява Василев.

Истинският въпрос е какъв вид миграция иска Европа - дали тя иска да следва австралийския модел и да привлича висококвалифицирани мигранти, защото при сегашната система Европа допуска голяма незаконна миграция, а разпределението на тези хора сред държавите членки поражда големи проблеми, казва още финансовият министър.

България иска най-накрая да бъде приета в Шенген, но Австрия най-вече е против. София не прави достатъчно срещу незаконната имиграция, твърди Виена. Българският финансов министър обаче отбелязва, че не е съгласен и очаква от Брюксел най-после да излезе с концепция по въпроса с миграцията, посочва вестникът.

По отношение на позицията на Австрия Василев коментира пред "Велт", че блокирането от Виена на присъединяването на София към Шенген се дължи не толкова на миграцията, защото по думите му "през България влизат по-малко от 3 процента от мигрантите в ЕС ", а на схващането на Австрия, че Шенген като цяло е престанал да работи. Финансовият министър подчертава, че София има категоричното желание да влезе в Шенгенската зона и да работи за постигането на тази цел.

Като довод в подкрепа на даването на зелена светлина на страната ни за Шенген, Василев изтъква, че неприемането на "България и Румъния означава по-високи разходи за Европа, тъй като ежедневно през българо-турската граница, която е външна за ЕС, преминават по над 4000 камиона. Почти всички от превозваните от тях товари са за европейския пазар, но същевременно те са принудени да чакат с дни, защото по пътя до шенгенските граници през Румъния те трябва да бъдат проверявани отново".

По отношение на борбата с корупцията и връзката ѝ с темата "Шенген" Василев посочва, че България драстично е подобрила структурите си в този аспект.

"Не само структурите на митниците, но и лабораториите, които контролират например хранителните стоки за пестициди", посочи министърът и добави, че България работи в сътрудничество с европейската служба за гранична охрана "Фронтекс" и останалите държави членки на ЕС, включително Германия.

В отговор на въпрос на изданието какъв е тогава проблемът с Шенген, Василев заявява, че Европа се нуждае от стратегическо начало, което "да обединява, а не да разединява страните".

"Що се отнася до миграцията, истинският въпрос е какъв вид имиграция иска Европа. Например, дали ще решим, като Австралия и Нова Зеландия, от какви специалисти и хора с каква квалификация се нуждаем. При сегашната система Европа допуска голяма незаконна миграция, а разпределението на тези хора поражда големи проблеми сред държавите членки. Според мен това вреди на Европа", каза той и добави, че когато бъде решен въпросът кой да бъде допускан, тогава и Шенгенското пространство ще бъде по-добре защитено.

Помолен да коментира ситуацията с присъединяването на България към еврозоната, Василев посочва, че България е изпълнила всички критерии през последните години, включително за стабилността на лихвите и бюджетния дефицит, а аспектът, по който България трябва да подобри показателите си, е инфлацията. "Затова нашата целева дата за влизане в еврозоната е 1 януари 2025 г.", заяви министърът.

По отношение на ролята на България в снабдяването на ЕС с енергоносители той отбелязва, че "понастоящем през българските тръбопроводи продължава да тече руски газ към Евросъюза например към Унгария".

"Но от октомври въведохме допълнителен данък върху руския газ и сега получаваме за транзитния пренос през България около 20 процента от сегашните цени като такса. Това намалява приходите на "Газпром" и прави вноса на руски газ за доста страни от ЕС непривлекателен.", казва Василев.

ИЗБРАНО