"Алфа Рисърч": ГЕРБ води с близо 6% на ПП, в парламента влизат 7 партии

ИТН е на ръба с 3,9%, а формацията на Мая Манолова остава под чертата с 2%

15:51 | 4 септември 2022 | Редактор : Радостина Димитрова 691 37741 Снимка: "Алфа Рисърч"

ГЕРБ-СДС изпреварва "Продължаваме Промяната" с 5.9% малко след начало на кампанията - 24.3% срещу 17.5%. Ако изборите бяха днес, в 48 парламент щяха влязат 7 политически формации. Това са "ГЕРБ-СДС", "Продължаваме Промяната", ДПС, "БСП за България", "Възраждане", "Демократична България - обединение", както и "Български възход". Малко под прага на изборната бариера се нарежда Има такъв народ. Това показват данните от последното изследване на Алфа Рисърч, проведено в периода 27 август - 2 септември 2022г.

Предсрочни избори 2022

То е публикувано на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства, допълва БТА.

Проучването е проведено сред 1117 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

ГЕРБ бележи лека мобилизация спрямо последното проучване на агенцията от месец юни, по-значителен е спадът (над 2 на сто), при "Продължаваме Промяната". "Продължаваме Промяната" могат да загубят около 250 хил. от миналогодишните си избиратели, които тогава направиха избора си в полза на новата формация, но сега се разпръскват в широк политически спектър, както вляво, така и вдясно.

На трета позиция се нарежда ДПС с 10.9% от твърдо решилите да гласуват. В тези данни не са отчетени гласовете, които партията би получила от вота в чужбина.

На малка дистанция след ДПС са БСП (9.8%) и Възраждане (9.5%). "БСП за България", също както и "Продължаваме Промяната", са двете партии, които търпят най-сериозни електорални щети от действията на служебния кабинет. Ключово за партията ще е да помогне на по-възрастните си избиратели да се справят с машинния вот и да ги убеди да гласуват.

Освен това, началото на кампанията показва, че и "Продължаваме Промяната" навлиза в лявото социално поле, така че е напълно възможно двете твърде различни преди година партии, сега взаимно да си отнемат избиратели. "Възраждане" има по-млад и мотивиран електорат, но някои от най-значимите му теми, благодарение на които направи своя пробив, сега не са основен приоритет на хората.

"Демократична България - обединение" плавно върви нагоре, за което ѝ помагат две обстоятелства. Първо, разочарованието на част от избирателите от "Продължаваме Промяната", които се връщат сега към "Демократична България - обединение". И второ, радикализирането на "Продължаваме Промяната", на чийто фон "Демократична България - обединение" се очертава като по-диалогичната и отговорна към сформирането на управленска алтернатива, партия.

Български възход на Стефан Янев (4.2%), с малко прескача изборната бариера, но спрямо юни е в низходящ тренд. За тях кампанията ще е ключова - дали ще запазят избирателите си, или те ще предпочетат други партии в този сегмент - БСП за България , "Изправи се България".

"Има такъв народ", която през изминалата година загуби огромен брой избиратели и достигна до малко над 3%, на старта на кампанията проявява лека мобилизация - 3.9%. Партията на Трифонов е в остра конкуренция с тази на Костадинов и от обмена на избиратели между тях ще зависят финалните позиции и на двете формации.

Снимка: "Алфа Рисърч"

Кампания 2022 стартира обаче със сериозна ерозия на доверието към всички ключови партийни лидери, които ще вземат участие в предстоящите на 2-ри октомври избори. Ако изобщо може да се говори за някаква конкуренция между тях, тя е "кой е най-малко мразен, а не кой е най-силно харесван".

Лидерът на ГЕРБ Б. Борисов стартира кампанията с 21.6% положителни оценки и 55.5% отрицателни. Съпредседателите на основния опонент, Продължаваме промяната, Кирил Петков и Асен Василев, само за два месеца, бележат рязък спад в личните си рейтинги. С доверие, респективно от 18.4% и 17.8%, те значително стесняват електоралното си влияние в сравнение с миналата година, а недоверието им достига 55-56 на сто.

Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата доскоро коалиция, Христо Иванов (17.6%) и Корнелия Нинова (15.9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като лидерът на ДБ е единственият с по-ниски нива на неодобрение (49%). Всеобщото недоверие към политическата класа обхваща както неучаствалия все още на избори и доскоро с висок позитивен рейтинг Стефан Янев (18.5%:35%), така и най-шумният опозиционен лидер К. Костадинов (13%:57%). В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11% : 61%).

Снимка: "Алфа Рисърч"

Българското общество е поляризирано по редица теми, а в настоящите избори и по ключовата - "около коя партия е най-вероятно да се сформира управленска алтернатива?". 26.4% са на мнение, че е по-вероятно да се сформира управление около ГЕРБ, 24.2% - около Продължаваме Промяната. Едва 5% смятат, че е възможна коалиция между тях. Най-голяма част, 44% не могат да преценят. Тези хора са най-склонни да не гласуват и ако никой не ги убеди, че може да сформира работещо правителство, най-вероятно няма и да отидат до урните.

Наред с решенията по най-чувствителните за хората проблеми, отговорът на въпроса "какво правителство е възможно след изборите", се очертава като един от основните движещи фактори в кампания 2022.

На старта на кампанията, избирателната активност се очертава около 48% от имащите право на глас и живеещи в България избиратели. Това означава, че до урните могат да отидат около 2 млн. 600 хил., което е съпоставимо с активността на последните парламентарни избори през ноември 2021г. На този етап обаче е още много рано да се каже, дали кампанията ще повиши активността, или обратното, негативизмът и липсата на ясни перспективи ще отблъсне част от избирателите, което би довело до опасно ниски нива, с вероятност за силно сближаване на вота за отделните партии.

Основни притеснения на избирателите

Най-важните за хората проблеми, посочвани от осем от всеки десет българи, са - инфлация (89%), цени на енергоносителите (86%), здравеопазване (83%). Войната между Русия и Украйна и корупцията са посочени от около две трети от анкетираните.

Следват екологичните проблеми, свързани със състоянието на язовири, водоеми и пр.,както и нелегалната емиграция, които отново застанаха във фокуса на общественото внимание покрай трагичните инциденти в последните седмици и вълнуват две трети от анкетираните пълнолетни българи.

Класацията на десетте най-значими проблема се допълва от състоянието на пътищата, особено на прага на наближаващия зимен сезон и от образованието.