Ако ни липсват способности, поне не ни липсва самочувствие. Бившият външен министър Соломон Паси вярно отбеляза, че България няма много конвертируеми имена, които биха се възприели навън. После обаче обяви, че Симеон Сакскобургготски бил едно от тях. Всъщност единствената конвертируемост на Симеон е наследствената. Личният му успех  да стане премиер се дължи изцяло на наивно-глуповатото очакване на прекалено голям брой българи, че някой ще дойде отвън и ще свърши всичко онова, което на тях не им се прави.
Периодът на неговото управление - както самостоятелно, така и по-късно в тройната коалиция - не се свързва с особени постижения на страната, като изключим приемането й в ЕС, което се дължеше най-вече на политическо решение от страна на самия Брюксел, а не толкова на реален напредък на самата страна.
Ако предложената българска кандидатура за президент на ЕС е направо смехотворна, искането за български еврокомисар по енергетика може да се нарече спортсменско. В смисъл, че номинират Желева на олимпийския принцип за участие. Премиерът Борисов, който се слави с верния си усет за реалното, в средата на септември заяви, че би било прекрасно, ако ни дадат енергетиката, но това вероятно няма да стане.
Затова остава неясно защо точно в енергетиката ще се цели българската кандидатура. Може би защото там страната е натрупала значителна "популярност": с това, че е напълно зависима от руските енергийни доставки, поради което най-силно си изпати по време на газовата криза миналата зима. С това, че  няма достатъчно хранилища за природен газ, за да преодолява временни трудности в снабдяването. С това, че напираше да отваря закрити стари атомни реактори от Козлодуй или да строи нови в земетръсни зони...
Този "актив" не е останал незабелязан навън. Дори се заговори за български "троянски кон" в ЕС относно проекта Набуко. Европейците биха желали България като страна-членка на Общността да отдаде приоритетно значение на участието си в Набуко, защото именно този проект ще гарантира по-голямата независимост от руските доставки.
Но засега енергийната политика е област, в която всяка европейска държава сама определя приоритетите си. След последната ледовита зима стана повече от ясно, че има нужда от съвместни европейски действия, от солидарност и най-вече от обвързаност на енергийните мрежи на отделните страни, така че бързо да се оказва помощ в случай на нужда.
Тъкмо около енергийния ресор в Брюксел следователно ще се концентрират значителни очаквания за реформи и натиск за решителни действия. Затова е повече от наивно да се очаква, че този "силен" ресор може да попадне в български ръце. Ако ли пък номинирането на Желева е само за да покажем, че България има самочувствие, мисля, че в това никой в Брюксел не се съмнява. Особено откакто дойде Бойко Борисов на власт.