Екопротести в Родопската яка край Пловдив
Жителите на Белащица, Марково, Браниполе и Брестник дишат със страх от въздуха
Китните села в Родопската яка край Пловдив би трябвало да имат чист въздух, прохладен вятър, карстови извори, манастири на 10 века, чинари на 1100 години и обиколка на ствола 13,7 метра, красиви гледки. Така както им е отредила природата. Вместо това жителите на Белащица, Марково, Браниполе и Брестник се мъчат в страх от въздух със сиви мраморни частици. Те пият вода, добивана от полето до завод за цветни метали и страдат от свлачища, които според тях да активирани от взривовете в кариерите. Причина за проблемите си те виждат в две компании за добив на инертни материали за строителство на пътища.
Жителите на Белащица протестираха за пореден път миналата седмица.
"Така ще е явно през цялото лято и есента, защото концесионерите на двете кариери искат да изнесат 140 000 тона вече взривени инертни материали", притесняват се местните.
Те твърдят, че месец и половина преди да изтече концесията на една от двете фирми - "Европейски пътища" АД, бизнесмените взривяват наведнъж 40 тона взрив, като твърдят, че така са добили 140 000 тона баластра, която сега трябва да изнесат от кариерите.
"Не е ясно дали тези количества ги има записани в плана за управление и добив, който се одобрява и става неразделна част от договора. Този план се внася за всяка календарна година и важи за следващата. В предходни периоди има цели години, когато не са работили и не са добили никакви материали. Не е ясно тези материали как ще бъдат претеглени на кантара след изтичане на концесията и как ще бъде пратена държавната такса. За мен това е абсолютна безстопанственост от страна на държавата", казва Павел Гимишев, председател на инициативния комитет "Стоп на кариерите в Белащица".
Войната на местните срещу кариерите продължава активно вече 4 години. Жителите на селото са нараснали десетократно в последните години, като всички, които строят къщи в привлекателната природна яка под Рила и Родопите, знаят, че кариерите от общо 500 дка ще спрат да работят през 2021-2022 г. От спирането на добива зависи и водата на местните, защото около тях има 3 карстои извора с планинска вода, които хората не могат да ползват в момента. Затова всяко второ искане за включване на нов имот към водопроводната мрежа на ВиК завършва с отказ.
Едната концесия - на "Холсим кариерни материали кариерит", е приключила през февруари 2021 г. Втората - на "Европейски пътища" АД - през февруари тази година. Двете компании са подали искания за удължаване на концесиите за още 25 години през февруари 2021 г. Исканията са за добив на по 15 млн. тона всяка, което на практика означава, че 400 камиона в двете посоки ще минават през селото. За да добият тези материали всяка седмица фирмите трябва да правят по един взрив на 8 тона взривен материал.
Процедурата би трябвало да приключи в рамките на една година и на практика да се смята, че отказът е завинаги. Но ведомството не съобщава дали няма да удължава концесиите. През това време местните жители мислят контрамерки.
"Кариерата е създадена през 1972 г., за добив на инертни материали - натрошени фракции от мраморни скали, за построяването на магистрала "Тракия". Белащица се е захранвало с вода от 3-те карстови извора - гравитачни, планински каптирани водоизточници, с дебит 5 литра в секунда. След началото на кариерата те са затворени, с разрастване на селото ВиК почти на всяко второ заявление за присъединяване на всяка къща се отказва с мотива, че няма капацитет. Изворите са предадени на ВиК, но от дружеството не правят нищо, за да ни присъединят и да ни продадат тази вода", разказва Павел Гимишев.
Според него цялата зона под кариерите е обособена в карта на "Басейнова дирекция" като карстови извори. Те могат да осигурят водата на цялата яка, а при някакви форсмажорни обстоятелства може да се ползва и за водоснабдяване на Пловдив.
"Но и ВиК, РИОСВ и РЗИ мълчат, никой не иска да де произнесе, че въздухът е мръсен, за тях очевидно по-важен е печалбата на инвеститора. Явно този частен капитал на тези две фирми е по-силен от обществения интерес на хората", коментира Гимишев.
През 2018 г. местните искат каптажи на изворите да бъдат обособени със санитарно-охранително зона около тях и да се включат във водопреносната мрежа на Белащица, а след 4 години борба принуждават ВиК да го поискат официално.
"Но незнайно как от 3-те каптирани извора, единият от тях, който е най-близо да кариерите са го изпуснали и искат само за два от тях да се направи санитарна зона", казва шефът на инициативния комитет.
На основа на това искане на Басейнова дирекция, директорът на РИОСВ спира процедурата за ОВОС за инвестиционното намерение за продължаване на концесията на двете компании. През април заповедта е обжалвана и на първа инстанция е отхвърлена с решение на Административния съд в Пловдив.
"Това е различна процедура. Самите две концесии са изтекли. Въпреки това, веднага след решение на съда, което на практика не е влязло в сила, фирмите започнаха отново да извозват инертен материал, който твърдят, че е добит по време на концесията.
Договорът е за добив, преработка и извозване на инертни материали, които са изключителни държавна собственост. Тези материали не са частна собственост. Държавата трябва ясно да направи разлика между добито и придобито от частните компании", смятат от комитета.
На протеста на 28 април концесионерите представиха писмо от зам.-министъра на енергетиката Пламен Данаилов от 3 реда - материалът, който се намира на частните площадки е собственост на фирмите-бивши концесионери. "Никой не може да ни убеди, че фирмите не извозват материал от кариерите - от държавната концесионна площ", смята Гимишев.
"Лекарите казват, че има завишен брой на хора в селото, страдащи от астма и респираторни заболявания, но от местната Регионална здравна инспекция твърдят, че няма изследвания на населението. Така ни вкарват в омагьосания кръг гражданите да доказват резултатите от дейността на тези кариери. Не може да съществуват тези кариери на 500 метра от главите на хората", казват местните.
В същото време има решение на РИОСВ за замразяване на всички дейности на кариерите до окончателно становище за вододайните зони. Но, извозването на инертни материали продължава - 160 000 тона са 12000 курса по 25 тона, пресмятат хората от Белащица.
"Съмняваме се, че от енергийното министерство изчакват някакво политическо безвремие, за да се подновят концесиите. Затова очакваме среща с министъра, на която да се поеме ясен ангажимент, че концесиите няма да бъдат удължавани и тази игра на заложници да приключи", казва Павел Гимишев.