Ситуацията бе същата точно преди година, но тогава община, училище и спортни клубове не намериха разумен отговор на въпроса кой да плаща парното и тока.

Днес дебело облечени децата тренират в 9-те зали на спортното училище. Бъдещите републикански, европейски и световни шампиони отново са с шапки, якета и ръкавици. Разликата между двата сезона е, че спортното училище от общинско стана държавно. Залите обаче останаха общинска собственост, а общината казва, че няма пари да плаща консумативи и товари с това задължение клубовете.

„Ние имаме пари, за да заведем децата на състезние, да вземем екипчета - зимни и летни, по отделните възрастови групи. Нека да дойдат да видят колко са богати клубовете и колко получават и тогава да искат пари, ако имаме пари - ще платим, но нямаме”, казва Йорданка Аризанова, треньор по лека атлетика.

"Почва да ми става тъжно за българския спорт и за всичко, което сме работили толкова години. Просто постепенно самите условия почват да ги отказват, ние почваме да се отчайваме и така нататък... Единственото отопление в огромното халета са два калорифера”, обяснява Ангел Лавчиев, президент на армейски лекоатлетически клуб Тракия-96.

Вицесветовната шампионка по троен скок Ива Пранджева пък допълва, че има деца, които не искат да учат в спортното училище заради лошите условия.

"Половината ни деца са болни вече и ги няма, залата е празна”, допълва Пранджева, която също е треньор в училището.

Републикански шампиони признават, че понякога си мислят да се откажат заради мизерията.

„Вие усещате, много е студено, няма как... Само контузии, леко трябва да тренираме, не можем с цял потенциал да тренираме. Тази зима три пъти сигурно се разболях”, коментира Николай Матев, републикански шампион по троен скок.