11:36 | 04.06.26

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Зрителното здраве трябва да се разглежда като национален здравен приоритет, а не само като индивидуален проблем

Източник: личен архив

Зрителното здраве трябва да се разглежда като национален здравен приоритет, а не само като индивидуален проблем

14:44 | 8 декември 2025 | Автор: Нина Начкова 7120 Източник: личен архив

Чуйте статията:

Интервюто с проф. Александър Оскар д.м., ръководител на Катедрата по Офталмология към МУ - София, разглежда нарастващия проблем със зрителните нарушения в България и Европа, като подчертава нуждата от превръщане на зрителното здраве в национален приоритет поради сериозните му социално-икономически последици.

Проф. Оскар, според статистиката близо 18 милиона души от Централна Европа страдат от умерени и тежки зрителни нарушения, като броят им продължава да нараства. Кои са тези заболявания и какви са данните за България?

Когато говорим за зрителни нарушения, рядко става дума за "едно заболяване". Най-често причините са комбинация от некоригирани рефракционни аномалии (диоптри, пресбиопия), катаракта, възрастово обусловена макулна дегенерация, глаукома, диабетна ретинопатия и по-рядко - заболявания на роговицата. Именно тези диагнози стоят зад близо 18-те милиона души с умерено и тежко зрително увреждане в Централна Европа.

В България структурата на заболяванията е сходна, най-чести са катарактата и рефракционните аномалии, а при възрастните хора на преден план излизат макулната дегенерация, глаукомата и диабетната ретинопатия. Всяка година у нас се извършват десетки хиляди операции за катаракта, но все още има немалко пациенти, които стигат до офталмолог късно, когато зрението вече е сериозно увредено.

Как определяте причините за ръста на тези заболявания?

Има няколко слоя причини. Първият е чисто демографски, населението застарява, а възрастта е основен рисков фактор за катаракта, макулна дегенерация, глаукома и част от диабетните усложнения. Вторият слой е свързан с начина ни на живот, повече време пред екрани, по-малко движение, тютюнопушене, нездравословно хранене. Всичко това увеличава риска от хипертония, атеросклероза и диабет, които от своя страна "удрят" и очите.

Не на последно място, медицината диагностицира по-добре - днес откриваме форми на заболявания, които преди 20 години просто са оставали скрити. Това е добрата новина. Лошата е, че системата ни за профилактика и проследяване изостава, много хора нямат изграден навик за редовни прегледи и се появяват при специалист, когато вече имат сериозен проблем.

Катарактата е водеща причина за зрително увреждане в развитите страни и основна причина за слепота в развиващите се държави. Според данни от проучвания, 68.3% от хората над 80 години имат катаракта. В същото време лечението й е само оперативно и пряко зависи от достъпността на медицинските грижи и организацията на здравната система. Има ли възможност ранната диагностика и превенцията да предотврати по-високите разходи за лечение на това заболяване?

При катарактата превенцията не означава "да не се появи", а да не позволим тя да стигне до стадий, в който човек практически губи самостоятелност. Нямаме вълшебно лекарство, което да спре помътняването на лещата, но имаме много добри хирургични техники. Колкото по-рано пациентът стигне до офталмолог и бъде насочен за операция в подходящ момент, толкова по-кратък е периодът, в който той не може да работи, да шофира, да се грижи за себе си.

Ранната диагностика и навременното лечение предотвратяват усложнения, които могат значително да влошат качеството на живот. Когато едно очно заболяване прогресира, рискът от инциденти, загуба на самостоятелност, необходимост от чужда помощ и развитие на придружаващи здравословни проблеми се увеличава многократно. Затова е толкова важно хората да бъдат диагностицирани навреме и да започнат подходяща терапия, преди да се стигне до тежки последици - за тях самите, за близките им и за системата като цяло.

В този смисъл профилактиката и ранната интервенция са най-хуманният и най-ефективният подход към очните заболявания.

проф. Александър Оскар д.м. Ръководител на Катедра по Офталмология, МУ -София Началник на Клиника по Oчни болести -УМБАЛ „Александровска“, София Източник: личен архив

Вече се говори и за епидемия от захарен диабет, което води след себе си и едно от уврежданията като диабетна ретинопатия, която също бележи ръст. Прогнозите сочат, че се очаква до 2045 г. 700 милиона възрастни да живеят с диабет, а 161 милиона да имат някаква форма на диабетна ретинопатия. Какво е посланието ви към пациентите и към институциите, за да може да се предотвратят негативните последици от развитието на това заболяване в крайните му фази?

Диабетната ретинопатия е типичен пример за заболяване, което в началото не дава никакви оплаквания, но вече уврежда ретината. Когато пациентът усети, че "не вижда добре", често сме изпуснали най-ценния прозорец за действие. Затова към хората с диабет посланието ми е много ясно: веднъж годишно преглед при офталмолог, дори да виждате отлично. Ако има промени по очното дъно, можем да вземем мерки навреме - лазерно лечение, инжекции, оптимизиране на общата терапия.

Към институциите посланието е друго - диабетната ретинопатия трябва да се мисли не само като медицински, а и като социално-икономически проблем. Организирани скринингови програми, включване на очния преглед в стандарта за проследяване на диабета, телемедицина за отдалечени региони - това са инвестиции, които спестяват инвалидизиращи увреждания и сериозни разходи за инвалидни пенсии и социални услуги в бъдеще.

Какви са основните причини за късното диагностициране на очните заболявания у нас? Пациентите не посещават профилактичните прегледи или липсват държавни политики в тази посока?

Истината е, че и двете. От една страна, много очни заболявания са "тихи" - глаукомата, ранната макулна дегенерация, диабетната ретинопатия. Човек няма болка, няма драматичен симптом и си казва "нямам проблем, защо да ходя на лекар". От друга страна, нямаме национална политика, която системно да напомня за профилактични прегледи - чрез общопрактикуващите лекари, чрез скрининг кампании, чрез организирани покани към рискови групи.

Има и чисто практични бариери - неравномерно разпределение на офталмолозите в страната, дълги листи на чакащи в някои центрове, финансови затруднения при пенсионерите. Всичко това води до отлагане и в един момент пациентът се появява "прекалено късно", когато можем само да запазим остатъчното зрение, но не и да върнем изгубеното.

Какви са социално-икономическите негативи от ненавременната диагностика и лечение на очните заболявания?

Зрението не е само медицинска категория, то е директно свързано с качеството на живот и икономическата активност. Човек, който не вижда добре, по-трудно работи, по-често отсъства или преждевременно напуска пазара на труда. Това означава по-нисък доход за семейството и по-малко данъци за държавата.

Когато говорим за тежки увреждания, картината става още по-сериозна - нужда от чужда помощ, адаптиране на жилището, социални услуги, често и психична подкрепа, защото рискът от депресия при хората със зрителни увреждания е по-висок. Икономическите анализи за макулната дегенерация показват, че общите разходи - директни медицински, загубена продуктивност и т.нар. wellbeing costs - достигат стотици милиони евро годишно само за една страна.

С други думи, всяка късно диагностицирана катаракта, глаукома или диабетна ретинопатия не е само "човешка трагедия", а и много конкретна икономическа загуба за обществото.

Предвид високата социална и икономическа тежест на зрителните заболявания, какви са мерките, които трябва да бъдат предприети от институциите?

На първо място зрителното здраве трябва да се разглежда като национален здравен приоритет, а не само като индивидуален проблем. Оттук нататък следват няколко ключови посоки на действие. Необходимо е изграждането на национални скринингови програми за възрастни над 50 години и за рисковите групи - хора с диабет, хипертония или фамилна обремененост. Паралелно с това трябва да бъдат въведени ясни стандарти за честота на профилактичните прегледи и за проследяване на вече диагностицираните пациенти, така че лечението да е навременно и последователно.

Съществено значение има и по-доброто разпределение на очните специалисти в страната, включително стимули за работа в региони с по-ниско покритие. Част от решението е и развитието на телемедицина и мобилни кабинети, които да достигат до хората извън големите градове. Не на последно място стоят информационните кампании, както към пациентите, така и към общопрактикуващите лекари, които са първата линия на системата и имат ключова роля за ранното насочване.

Всички тези мерки са реалистични и изпълними. Нужно е единствено политическо решение и последователност във времето.

Какво предвижда Националният план "Зрително здраве в зряла възраст", как ще функционира и как ще се финансира?

Идеята на плана е проста: вместо да лекуваме късните усложнения, да инвестираме в ранно откриване и навременна терапия. Планът предвижда няколко ключови направления.

Първо, дефиниране на ясни целеви групи, всички хора над 50 години, пациентите с диабет, с артериална хипертония и с фамилна обремененост за глаукома или макулна дегенерация. За тях се въвеждат препоръчителни интервали за преглед и стандарти за това какви изследвания да се правят.

Второ, създаване на централизирана информационна система - регистър, който да позволява проследяване на пациентите и изпращане на напомняния за предстоящи прегледи.

Трето, осигуряване на финансиране през комбинация от държавния бюджет, НЗОК и целеви програми - включително европейски средства за апаратура, обучения и телемедицински платформи.

И нещо много важно - планът не е само "документ за чекмеджето". Той трябва да бъде придружен от конкретен график, индикатори за успех и ежегоден отчет пред обществото. Защото зрението е твърде ценен ресурс, за да разчитаме само на индивидуалната инициатива на пациентите.

ИЗБРАНО