Заради близо милион неосигурени здравната ни система губи по 360 млн. лв. годишно

Скоро предстои криза с невиждани в близкото минало размери, изразяваща се в силно ограничен достъп до медицинска помощ, каза д-р Маджаров на форум за извънболничната помощ

18:19 | 17 януари 2023 | Редактор : Аделина Томова 118 3947 Снимка: Dir.bg

Заради близо един милион здравно неосигурени граждани здравната система ежегодно губи по 360 милиона лева. Това каза доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България по време на кръгла маса, на която се обсъждат проблемите, предизвикателствата и възможните решения в първичната извънболнична медицинска помощ.

По думите му през последните десет години броят на неосигурените не се променя. "Трябва да се намери начин да се увеличат общо средствата за здравеопазване", добави доц. Киров и припомни, че има голяма група от лица, за които държавата не плаща пълния размер на здравната вноска.

От 2012 год. не се е променяла таксата за посещение при личния лекар, която е 2.90 лв., но за децата тя не се заплаща, а немалко хора са освободени от нея или плащат по един лев, припомни лекарят.

Доклад на "Евростат" показва, че средствата за извънболнична помощ в България са пет пъти по-малко в сравнение с финансовия ресурс в другите европейски държави, каза още доц. Киров, цитиран от БТА. По думите му немалко от общопрактикуващите лекари нямат медицинска сестра или сътрудник заради липса на финансова възможност. Процесът на промените в първичната помощ няма да бъде кратък, ще бъде труден, но не може да минеш 1000 крачки без да направиш първата, допълни доц. Киров.

Изправени сме пред сериозна ситуация, основно заради това, че всички работим в сравнително инертна система и всяка промяна дава резултат след години и ако сега вземем някакви мерки, ще видим резултатите след минимум осем години, каза председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. Антон Тонев.

Сред лекарите в страната не повече от 13-14 процента са до 50-годишна възраст, каза д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз. Най-много работещи общопрактикуващи лекари има в областите София, Пловдив и Варна, а най-малко - в Разград, Търговище, Смолян и Кърджали.

Съвсем скоро системата вероятно няма да може да се самоиздържа, каза още д-р Маджаров и посочи, че предстои криза с невиждани в близкото минало размери, изразяваща се в силно ограничен достъп до медицинска помощ. Той посочи, че в страната работят 3990 общопрактикуващи лекари.

Регионален дисбаланс, концентрация на лекарски практики в големите градове, недостиг на медици в малките и труднодостъпни населени места, липса на адекватни стимули за общопрактикуващите лекари отчете заместник-министърът на здравеопазването Тома Томов. По думите му осигуреността с общопрактикуващи лекари в страната е на едно от най-ниските нива на осигуреност в ЕС.

Подкрепям предложението на НЗОК за електронна идентификация - пластика, която ще се издава от личния лекар и пациентът ще доказва присъствието си не с подпис върху хартия, а с магнитно отчитане на информацията чрез четец, каза доц. Антон Тонев. Това е стъпка към пълното премахване на хартията, допълни той.

Един от начините за повишаване на средствата за здравеопазване е повишаване на здравната вноска, а другата възможност е парите да дойдат от данъци, каза проф. Костадин Ангелов. Вече опорочихме пенсионния модел по този начин и смятам, че моделът на здравеопазването не трябва да бъде опорочаван, ако искаме той да остане достатъчно справедлив за всички нас. Повишаващият се процент на работещите в първичната помощ лекари в пенсионна възраст ще намалява достъпа до медицинска помощ, така че само с финансов ангажимент от държавата бихме могли да преодолеем липсата на достатъчно добър достъп, допълни проф. Ангелов.

Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. Антон Тонев посочи, че е нужно "обръщане на пирамидата" - промяна на модела. По думите му трябва да се запази "институтът личен лекар" какъвто е, да се запази съществуващата пациентската листа, като и финансирането чрез потребителска такса и заплащането по капитация. Според доц. Тонев потребителската такса, заплащана от пациентите, трябва да се повиши.

Да се помисли дали е дошло времето за диференцирано заплащане за планови прегледи и прегледи на пациенти в остро състояние, предложи още доц. Тонев. За да се случи това, трябва глобална концептуална промяна - с разширяване на диагностичните и терапевтичните възможности на общопрактикуващите лекари. Най-ниско да се плащат прегледите, в които е издадено направление за хоспитализация, допълни той.

Да се помисли върху възможността за нов модел на оказване на неотложна медицинска помощ, който да бъде на регионален принцип, предложи още доц. Тонев . По думите му е възможно да се структурират кабинети по неотложна помощ, които да са общинска отговорност, а не на общопрактикуващите лекари, като целта е лекарят да не е на разположение 24 часа.

Първото нещо, което трябва да се направи за общопрактикуващите лекари е да се намали административната тежест и експериментите с първичната извънболнична помощ, каза д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на съсловната организация.

Дискусията е организирана от парламентарната комисия по здравеопазване, заедно с Българския лекарски съюз и Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.

ИЗБРАНО