12:37 | 10.05.24

17-11-2017 20-11-2018

Заловеният Левски в Търновския затвор и опитите да бъде спасен

"Когато ме погледна, аз му кимнах леко с глава, очите му се напълниха със сълзи“, спомня си неговият съратник Христо Иванов-Големия

14:00 | 18 февруари 2021 | Автор : Елена Бейкова 213 13478 Снимка: Михаил Стойчев, РИМ Велико Търново

Три денонощия - толкова престоява Васил Левски в Търновския затвор. Там е отведен след залавянето му при Къкрина и разпитите в Ловеч. Денонощия, в които Апостола не желае да говори с никого, и до последно не разкрива самоличността си пред турските власти. Време, в което сподвижниците му от Търновския революционен комитет правят два опита да го освободят. Неуспешни.

Виж още "Случаят Левски": За Апостола в това общество място няма, защото то отново би го унищожило

За тези последни дни, преди да бъде откаран в София в нощта срещу 1 януари 1873 г. и осъден на смърт чрез обесване, разказва пред Dir.bg историкът и пенсиониран главен уредник от Регионалния исторически музей във Велико Търново Стефан Бейков.

Заедно с него се връщаме малко по-назад, във времето, когато Левски започва да обикаля из "цяло българско", както нарича той родината си, и да изгражда мрежа от революционни комитети. Целта - народът да се подготви за всеобщо въстание. И в трите си обиколки, започнали през декември 1868 г. и завършили със залавянето му, в края на 1872 г., Васил Левски нееднократно идва в търновския край и установява връзки с местни дейци, които влизат в създадените от него комитети.

Начело на Търновския революционен комитет, създаден по време на втората обиколка на Апостола през лятото на 1869 г., застава Христо Иванов-Големия. Двамата се познават от участието си в Първата българска легия.

Сградата на музея-затвор

Снимка: Михаил Стойчев, РИМ Велико Търново

"В качеството си на Главен апостол на "цяло българско", Левски издава пълномощно на Христо Иванов-Големия, с което той да представлява Вътрешната революционна организация - мрежата от близо 500 комитета", разказва Стефан Бейков. Именно спомените на този негов близък съратник ни пращат към последните дни на Васил Левски, които прекарва в търновския край, преди да бъде осъден на смърт.

А до залавянето на Васил Левски се стига на 26 декември 1872 г. Няколко дни по-рано той пристига в Ловеч, за да прибере архивата на Централния комитет на Вътрешната революционна организация и по разработен вече канал да изпрати всички ценни документи в Букурещ, където е седалището на Българския централен революционен комитет. Заедно с неговия сподвижник Николчо Цветков те тръгват към Търново. По пътя обаче Апостола е заловен от турската полиция. В Къкринското ханче.

"Първоначално Левски е отведен в Ловеч, където го разпитва местният каймаканин. Според турските власти обаче той трябвало да бъде разпитан от мютесарифин - окръжен управител. Затова Левски, заедно с Николчо Цветков и Христо Латинеца, съдържател на Къкринското ханче, са натоварени на шеркет - специална каруца за превоз на арестанти, и под конвой от заптиета са докарани в Търново", разказва още Стефан Бейков.

Входът към подземието на затвора

Снимка: Михаил Стойчев, РИМ Велико Търново

Така стигаме до спомените на Христо Иванов-Големия за посрещането на заловения Левски в Търново. Ето как той описва видяното с очите си:

"Когато се разчу, че в Ловешко е хванат някакъв голям комита, вестта стигна и до Търново, но ние не знаехме кой е този комита. Говореше се, че той ще бъде докаран в града. Когато казаха, че ще бъде докаран, на главната улица се събра шествие. Най-отпред стояха малките турчета. Зад тях бяха бащите им и други хора, а най-отзад плахо се подаваха главите на българските занаятчии.

Аз замръзнах на мястото си, когато видях в колата, която докарваше арестантите, наметнат с ямурлук, Васил Левски, до него моят брат Николчо Цветков и моят първи братовчед Христо Латинеца".

Тогава двамата разменят поздрав за последно, разказва Стефан Бейков, и цитира още от думите на Големия:

"Когато Левски ме погледна, аз му кимнах леко с глава, и той ми отговори, и очите му се напълниха със сълзи".

Килията, в която е лежал Васил Левски

Снимка: Михаил Стойчев, РИМ Велико Търново

Апостола е отведен в Търновския затвор, където престоява 3 денонощия - от 28 декември до вечерта на 31 декември. Търновските революционни дейци взимат решение да опитат да влязат във връзка с него. Отначало той няма достъп до никого, тъй като по нареждане на турските власти е затворен в отделна килия.

"Революционерите използват лекуващия му лекар Евстати Антонов, за да се свържат с него, но Апостола отказва да разкрие пред когото и да било своята самоличност. Притиснат от обстоятелствата обаче, в крайна сметка Левски разкрива кой е. За първи път властите установяват, че са заловили човека, който в продължение на 9 години се издирва усилено от турската полиция", добавя Стефан Бейков.

Пособия за мъчения на затворниците

Снимка: Михаил Стойчев, РИМ Велико Търново

И отново според спомените на Христо Иванов-Големия, местните дейци правят опит да освободят Левски, като предизвикат пожар в затвора. Те хвърлят факли в двора му, но пожарът не се случва. Опитът е неуспешен.

След това научват, че Левски ще бъде преместен в София, за да бъде изправен пред съд. Решават да устроят засада на конвоя.

"В нощта на 31 декември срещу 1 януари Апостола е отведен в София, а неговите съмишленици се събират чак на сутринта, на края на града, по пътя за Севлиево и София. По това време конвоят вече е бил далеч след Търново", разказва историкът.

И разкрива още един любопитен факт - затворът, в който е лежал Левски, е единственият музей-затвор в България. В него са били затваряни и други известни революционери от епохата на Възраждането. Два пъти там е лежал Филип Тотю, който е единственият затворник, успял да избяга от тази тъмница. За една нощ там е бил и Стефан Караджа, както и много участници в Априлското въстание от търновския край.

Табло в музея-затвор със спомените на Филип Тотю

Снимка: Михаил Стойчев, РИМ Велико Търново

А ако имате път към Велико Търново и искате да се докоснете до енергията на Васил Левски, можете да посетите съседната на музея-затвор сграда, известна като Конака. Тя също е част от Регионалния исторически музей и в нейната експозиция са запазени оригинални вещи на Левски - снимка от 1870 г. с негов автограф, посветен на един от ботевите четници, Сава Пенев. Оригиналният му дяконски орар - лента от плат, която се носи на рамото на дякона, както и два оригинални печата на БРЦК.

Dir.bg изказва благодарност на Регионалния исторически музей във Велико Търново за предоставените снимки!

ИЗБРАНО