Може и да не я усещаме, но лимфата е един от най-важните потоци в човешкото тяло. Безшумна и постоянна, тя не просто "изтича" между клетките, а почиства, дренира, "охранява" и възстановява. Когато лимфният поток е свободен, организмът живее в равновесие (хомеостаза), а когато застои, се натрупва отрова - буквално и преносно.

Лимфната система е сложна мрежа от съдове, възли и органи, отговорни за извеждането на отпадните продукти от клетките, за имунната защита и за баланса на течностите. Един вид "канализация на тялото", но и много повече от това. Проблемите настъпват, когато този канал се запуши или задръсти. Нарича се лимфен застой и е свързан с подувания, целулит, акне, мозъчна мъгла, хронична умора, понижена имунна защита и в най-тежките си прояви - лимфоедем (например след онкологични операции).

Какво поддържа лимфната система и как тя ни защитава

Лимфната система няма собствена помпа като сърцето. За да се движи лимфата, тялото разчита на механични стимули - движение, мускулни съкращения, дишане и промени в налягането. Това прави лимфата особено зависима от начина ни на живот. Заседналостта я забавя. Задържането на течности я пренатоварва. А хроничният стрес буквално я "втвърдява", тоест лимфните съдове се свиват и губят тонуса си.

Лимфата тръгва от междуклетъчното пространство и се събира в капилярите, които се обединяват в по-големи съдове и преминават през лимфните възли. Най-големите лимфни възли и струпвания на лимфна тъкан се намират в областта на шията, подмишниците, слабините, корема (особено около червата), както и по протежение на гръдния кош. Тези възли филтрират лимфата, като улавят и неутрализират вируси, бактерии и отпадни частици. Върховата точка на лимфната система е в основата на шията - там, където лимфата се влива обратно в кръвообращението чрез гръдния лимфен канал и десния лимфен проток.

След като премине през лимфните възли и се пречисти, лимфата се влива в кръвообращението, откъдето отпадните продукти се отвеждат към органите, отговарящи за изхвърлянето им. Основните пътища за това са: бъбреците, които филтрират кръвта и отделят водноразтворимите отпадъци чрез урината; черният дроб, който неутрализира токсини, разгражда мазнини и отпадни вещества и ги насочва към жлъчката или кръвта за последващо отделяне; червата, които елиминират голяма част от преработените отпадъци чрез изпражненията, особено тези, свързани с храносмилателния лимфен поток; кожата, която чрез потта подпомага изхвърлянето на водоразтворими токсини при добро кръвообращение и хидратация; и белите дробове, които отделят част от летливите вещества чрез издишване (в по-малка степен).

Тези пътища са естествени "врати" на детоксикацията и именно затова лимфната активност е тясно свързана с функциите на черния дроб, бъбреците и червата. Ако някой от тези органи е претоварен или не работи ефективно, това може да доведе до "задръстване" на лимфната система и натрупване на токсини в тъканите.

Когато обаче лимфният поток е активен, в тялото настъпва ред. Излишните течности се извеждат, възпалителните процеси се овладяват за по-кратко време, имунните клетки стигат навреме до местоназначението си и отпадните продукти се изчистват по-бързо.

Това е и причината лимфната система да е ключова за борбата със симптоми като подпухналост и тежест в крайниците, мудност, замайване, забавена концентрация, чести инфекции и трудно възстановяване, целулит и лош тонус на кожата, както и забавен метаболизъм.

Добрата новина е, че лимфната система реагира изключително добре на поддържащи грижи, и то не задължително медицински - можем да й помогнем с подръчни средства у дома. Поддържането ѝ изисква редовно, но не тежко усилие. Това могат да са нежни упражнения, лимфен масаж, дълбоко дишане, правилен прием на течности и целенасочени билки, както и всичко заедно - за най-добър ефект.

Движение без голямо напрежение

Лимфата се движи еднопосочно нагоре по тялото, срещу гравитацията, през мрежа от съдове, които преминават през повърхностните и дълбоки мускулни слоеве. Макар че по-големите лимфни съдове имат клапи, които предпазват от връщане на течността назад, те се отварят и затварят само при достатъчно натиск от механично движение. Именно тук се намесва ролята на мускулите. Когато се съкращават при движение, те буквално "изстискват" съдовете и придвижват лимфата нагоре. Най-силно това се усеща в крайниците, където натискът от мускулите е от ключово значение, защото отсъствието на собствена "помпа" на лимфната система прави движението критично важно. Диафрагмалното дишане също подпомага движението на лимфата в гръдната кухина, защото променя налягането между гръдния кош и корема - ефект, който се усилва при физическа активност.

Тук е важно да се спомене, че прекомерното, натоварващо движение не е по-ефективно. За лимфен дренаж по-добре действат леки, ритмични упражнения като разходки, танци, йога, подскоци, скачане на въже, упражнения с нисък интензитет и поставяне на краката на високо за определено време (върху стената например). Движението на мускулите в тези случаи буквално "изцежда" лимфата и я придвижва нагоре по тялото, срещу гравитацията.

Сухо четкане и лимфен масаж

Сухото четкане с четка с естествен косъм преди душ активира кожната микроциркулация и подпомага движението на лимфата, която тече непосредствено под повърхността на кожата и реагира на леко механично дразнение. То се извършва по посока към сърцето, с леки, дълги движения, като се започва от ходилата и се изкачва нагоре - по краката към слабините, по ръцете към подмишниците. В областта на корема се четка с кръгови движения по посока на часовниковата стрелка. Гърбът може да се четка с дълга четка или с помощта на партньор, който да извърши движенията вместо вас - отдолу нагоре, в посока към врата и раменете, като се избягва прекомерен натиск. Препоръчително е четкането да се прави поне 4-5 пъти седмично, като всяка сесия продължава около 5 минути. Не трябва да се стига до зачервяване или болка. Натискът трябва да е лек, но равномерен. След четкане е добре да се направи контрастен душ, като той подпомага активирането на кръво- и лимфообращението.

Масажите с ръце или ролкови уреди (особено с антицелулитен ефект) следват същата посока като сухото четкане и отново се извършват с меки, плавни движения, за предпочитане след топъл душ, когато кожата е затоплена. Натиск върху лимфните възли (подмишници, слабини и шия) трябва да се избягва. Препоръчително е да се правят сухо четкане и/или масаж поне 4-5 пъти седмично, като може да се редуват по дни.

Контрастен душ

Контрастните душове представляват редуване на топла и студена вода, което предизвиква рязко разширяване и свиване на капилярите и лимфните съдове в повърхностните слоеве на кожата. Това е своеобразна съдова "гимнастика", която подобрява кръвообращението и активира лимфния дренаж, като подпомага изхвърлянето на натрупани токсини и течности.

Как се прави?

Започва се с топла вода за 2-3 минути, след което се преминава на хладна (но не леденостудена!) вода за около 30-60 секунди. Повтаря се 3-4 пъти.

Температурният диапазон не трябва да е повече от 20 градуса. Например, топлата вода не бива да бъде гореща (около 37-39°C), а студената трябва да е освежаваща, но поносима (над 20°C). Ако водата е прекалено студена, това може да предизвика стресова реакция в организма и не е препоръчително, особено при хора със сърдечни проблеми.

Винаги започвайте със затопляне на тялото и завършвайте с хладна вода. Добре е движението с подвижния душ (по възможност) да следва лимфния поток - тоест, от пръстите на ръцете и краката нагоре. Торсът може да се облее последен така, както си взимате душ. Не е необходимо да мокрите главата и косата - достатъчно е водата да се прилага от врата надолу. Също така, ако студената вода ви кара да зъзнете или да ви секне дъхът, намалете времетраенето или интензитета. Тялото привиква постепенно.

Добре е контрастните душове да се правят 4-5 пъти седмично, за предпочитане сутрин или след сухото четкане.

Билки с лимфодренажен ефект

Природата ни е дала редица растения с доказано стимулиращо действие върху лимфния поток. Повечето от тях обаче има диуретичен ефект, влияят върху нивата на кръвна захар или артериалното налягане, затова се препоръчва да се използват внимателно и с познаване на тяхното действие, особено при хронични заболявания, прием на медикаменти или повишена чувствителност към растения. Всяка билка има различен механизъм на действие и може да взаимодейства с други вещества в организма и е добре да се ползват при наличието на други хронични заболявания само след консултация с лекар, особено ако се приемат лекарства за диабет или кръвно налягане.

Ето все пак кои са най-ефикасните от тях:

Бял равнец - стимулира лимфния дренаж и притежава противовъзпалителни свойства. Да се избягва при склонност към кървене и при бременност.

Глухарче (Taraxacum officinale) - подпомага изчистването на лимфата и черния дроб. Противопоказан е при запушване на жлъчните пътища или язва.

Коприва - укрепва кръвта и лимфата, но повишава съсирваемостта на кръвта, което я прави неподходяща при тромбофилия.

Чага - мощен адаптоген (помагат на тялото да се адаптира към стрес - било то физически, психически или химически) и имуностимулатор, който действа поддържащо на лимфата, но може да понижи нивата на кръвната захар - да се внимава при диабет.

Гръмотрън - има диуретичен и пречистващ ефект, използва се в лимфни и бъбречни режими. Да се избягва при хипотония (ниско кръвно).

Котешка стъпка - адаптоген, подпомага имунната и лимфната система. Може да взаимодейства с медикаменти за кръвно налягане.

Лечебна ружа и слез - действат омекотяващо и изчистващо на лигавиците и лимфата.

Червена детелина - прочиства кръвта и лимфата, но има меко естрогенно действие - да се избягва при хормонозависими състояния.

Репей (Burdock root) - мощен очистител на лимфата, кожата и кръвта. Възможно е взаимодействие с диуретици и антидиабетни медикаменти като може да усили ефектите им и да доведе до хипогликемия или прекомерна загуба на течности.

Календула (невен) - подкрепя лимфния поток и има противовъзпалителен ефект, особено при кожни проблеми.

Ехинацея - имуномодулатор с лимфостимулиращо действие, но не се препоръчва при автоимунни заболявания и продължителен прием.

Канадски хидрастис (Goldenseal) - силно антимикробно и лимфостимулиращо растение. Да се използва кратко и с внимание при чернодробни проблеми, хипертония, бременност.

Споменатите билки най-добре действат в комбинация, съобразена с индивидуалното състояние и с внимание срещу техните противопоказания. Билките се приемат под формата на чай (отвари), тинктури или хранителни добавки. Приемът им трябва да е в рамките на 2-3 седмици, след което се прави почивка от 5 до 7 дни, преди евентуално подновяване на приема.

Не се препоръчва комбиниране на силно стимулиращи билки с кофеинови напитки или алкохол, защото може да се претовари черния дроб и да се стигне до дехидратация, особено ако не се приема достатъчно вода.

Важно: винаги се съобразявайте с настоящи заболявания и приемани медикаменти. При автоимунни състояния, бременност или кърмене - консултация с лекар е задължителна.

Прием на вода

Водата е не само основният носител на живота, но и главният "транспорт" за лимфната течност. Недостатъчната хидратация е една от основните причини лимфният поток да се забави, защото лимфата сама по себе си е водна течност. Когато тялото не получава достатъчно вода, лимфата се сгъстява, движи се трудно и не може да изведе токсините своевременно.

Препоръчителното количество вода е 30-35 мл на килограм телесно тегло на ден. При тегло от 70 кг това означава около 2,1-2,5 литра. При по-голямо физическо натоварване, високи температури или активна лимфна детоксикация - количеството може да се увеличи.

Кога и как да се пие водата?

Започнете деня с чаша топла вода. Това стимулира метаболизма и лимфния поток. Пийте на малки глътки през целия ден, а не по цели чаши наведнъж, когато се пресетите. Така няма да наваксате водата, а ще натоварите бъбреците, нарушава се електролитният баланс и се предизвика усещане за подуване или главоболие. Тялото не успява да усвои и обработи наведнъж големи обеми вода, затова е важно хидратацията да е плавна и разпределена.

Избягвайте пиенето на големи количества и по време на хранене, защото водата разрежда стомашните сокове и забавя преработването на храната.

Последната чаша вода да бъде около час преди лягане, за да не нарушава съня.

При някои хора, особено жени в хормонален дисбаланс или с намалена двигателна активност, се наблюдава задържане на течности и образуването на "воден целулит". Това не е причина да се намалява приемът на вода, а точно обратното. Достатъчното количество вода кара тялото да спре да "пести" и да започне да отделя излишъците, точно, както при храненето. Ако искате да отслабнете, трябва да се храните.

И нещо много важно - ако сте тръгнали по пътя на лимфния дренаж, намалете приема на сол. Солта задържа водата в клетките, увеличава артериалното налягане и затруднява естественото извеждане на течности и токсини през лимфната система.

Хората, които са свикнали на по-висок прием на сол и харесват повече солените храни, могат да я заместят с естествени овкусители като: сушени билки (мащерка, риган, розмарин), лимонов сок, оцет (особено ябълков или балсамов), чесън, лук и смлени подправки (куркума, черен пипер, кимион), хранителна мая или дори сусамов тахан в някои рецепти. Тези алтернативи не само подобряват вкуса на храната, но и внасят допълнителни полезни вещества. Постепенното адаптиране на вкуса намалява желанието за солено и подпомага освобождаването на задържани течности.

Как разбираме, че лимфният дренаж действа?

Един от най-честите въпроси при всяка промяна в здравния режим е: "А откъде да знам, че всичко това работи?"

При лимфния дренаж тялото започва да изпраща ясни сигнали, ако знаем как да ги разчитаме, разбира се.

Първото, което става видно и за околните е намаляване на подпухналостта около очите, глезените, пръстите. Усещането за задържане на вода намалява, дрехите стават по-свободни, а пръстените не се впиват в кожата. Това е знак, че лимфата се движи и започва да освобождава задържаните течности.

Мнозина съобщават, че след 3-4 дни лимфна грижа усещат корема по-плосък, с по-малко газове и подуване. Причината е, че лимфата се свързва и с имунната дейност в червата - когато се отпуши, намаляват възпаленията и се подобрява перисталтиката. Но и не само. Лимфната система има значение и за психичния тонус. Наричаната често "мозъчна мъгла" се свързва не само с постковидните нарушения, но и с натрупани токсини и възпаления. При добър лимфен поток, мисълта се прояснява, а настроението се стабилизира. Дори кожата започва да изглежда по-добре. Става по-озарена и по-мека. Да, може да избият временни пъпчици - знак, че се изхвърлят отпадъци. С времето се изчистват черни точки, намалява склонността към обриви, а тенът става по-равномерен.

Друга полза от лимфния дренаж е намаленото боледуване от респираторни и стомашно-чревни вируси. Силната лимфна циркулация помага на имунната система да се справя по-бързо с инфекции. Ако усетите, че по-рядко се разболявате или възстановяването е по-бързо, значи лимфата работи в подкрепа на имунната защита.

Разбира се, има и някои негативни следствия, които не са нездравословни, но са неприятни. Такива са повишеното потене и по-честото уриниране. Тъй като кожата и уринарния тракт са естествени канали за извеждане на токсини, при активиране на лимфния поток те се засилват временно. Но това със сигурност е добър знак, че тялото започва да се изчиства.

Всеки организъм реагира индивидуално. При по-дълъг застой е възможно в началото да има временна умора, главоболие или лек обрив, но това не е влошаване, а реакция към детоксикацията. Затова подхождайте плавно, с постоянство и с наблюдение върху тялото.