Замисляните от Кремъл поправки в руската конституция "ще формират нов вектор в развитието на законодателството" на страната. Приоритетно ще се развиват правните отрасли, укрепващи социалните гаранции, заявява пред "Росийская газета" Талия Хабриева, директор на Института по законодателство и сравнително правознание към правителството на Русия.

По предварителни данни ще трябва да бъдат приети още около 100 федерални конституционни закона, стотици регионални закони и подзаконови актове, ако мине успешно насроченото за 1 юли общонародно гласуване за промените, посочва Хабриева.

Първоначално властите планираха допитване до народа през април, но го отложиха поради коронавирусната криза. Конституционната реформа, предложена от Путин през януари, засилва някои президентски правомощия. Допълнение, включено през март, ще му позволи да остане на власт до 2036 година. Проектът предвижда също минимална заплата и повишение на пенсиите. В текста се споменава изрично "вярата в Бог", потвърждава се принципът, че бракът е възможен само между мъж и жена.

Най-важните промени в конституцията ще засегнат отношенията между органите на властта - предвижда се преход от суперпрезидентска към просто президентска форма на власт. Това обаче не е интересно за хората. Те няма да гласуват за това. Те не разбират защо са важни тези неща. Затова са добавени социалните поправки, обяснява политологът Сергей Марков пред "Свободная преса".

За предстоящия вот вече са регистрирани над 160 000 наблюдатели от руски обществени сдружения и политически партии. Предвижда се броят им да нарасне до повече от половин милион, информира "Комерсант", като се позовава на Максим Григориев, оглавяващ работна група по въпроса към Обществената палата на Русия.

Владимир Егоров, експерт на правозащитната организация "Голос", посочва пред вестника ред проблеми около регистрацията на наблюдатели, свързани например с ограниченията върху движението из страната заради коронавируса. Някои извънсистемни партии се отказаха да участват в наблюдението, а руската компартия още не е решила, добавя "Комерсант".

Сред опозицията няма единно мнение дали хората трябва да бойкотират плебисцита или все пак да участват и да гласуват против поправките. За бойкот се обявиха например видните опозиционери Алексей Навални и Дмитрий Гудков, също и десноцентристката Партия за народна свобода (ПАРНАС), пише "Независимая газета".

"Да заложиш на гласуване "против" значи да участваш в политически мач против властта на чужд терен с висок риск да изгубиш", коментира всекидневникът.

"При този вот контролът е невъзможен", а поправките са "все измами" и "примамки някакви" с изключение на тази, която ще отпусне на Путин още два мандата, твърди Сергей Обухов, секретар на ЦК на комунистическата партия. "Всички останали поправки нямат никакъв правен смисъл", защото бездруго присъстват в руското законодателство, "само дето не се изпълняват", цитира изданието мнение на Николай Рибаков, лидер на извънпарламентарната партия "Яблоко".

Руската опозиция възприема плебисцита като вот за доверие към Путин - и само толкова. Така смята според нея и путинският електорат. В момента опозицията изглежда няма как да спечели срещу Путин на този терен. По-лесно е да не играе, обяснява призивите за бойкот на гласуването "Независимая газета".