03:34 | 04.06.26

17-11-2017 20-11-2018

Цветанка Ризова: Ползвам провокации, за да извадя от събеседника аргументи в полза на истината

Няма да спра да упорствам, за да превърна зрителите в съучастници, а не в регистратори на разговора, заявява водещата на "Лице в лице" по bTV

Снимка: bTV

Цветанка Ризова: Ползвам провокации, за да извадя от събеседника аргументи в полза на истината

15:25 | 1 април 2026 | Автор : Галина Чолакова 4262 Снимка: bTV

Чуйте статията:

Отразяването на кампанията за предсрочните парламентарни избори започна в ефира на bTV на 20 март. Под мотото "Избори 2026. България решава" медията се фокусира върху проблемите, належащите приоритети и очаквания на хората в страната към бъдещите управленци.

Предсрочни избори 2026

bTV вече организира специално предизборно студио и 3D мапинг шоу, тематични дебати и интервюта в своите актуални предавания, едно от които е "Лице в лице". Всеки делничен ден до 19 април водещата Цветанка Ризова интервюира кандидатите за народни представители и провежда дискусии между опоненти от различни политически формации.

В специално интервю за Dir.bg тя разказва повече за активното слушане от страна на телевизионния водещ и за ключовите послания, които медиите трябва да извличат от своите събеседници, за да предоставят на зрителите ясна информация в контекстa на важната обществена тема.

Г-жо Ризова, как един журналист се учи да слуша, а не просто да чува собствения си глас и позиция?

Не е въпрос на учене, а на усещане и любопитство. Аз обичам да слушам, но повече обичам да се вслушвам. В детайлите, в недоизказаните неща, в премълчаното, в интонацията, вслушвам се в тишината. Така съм устроена, дори извън ефира. Така общувам с близките си, с приятелите си, с познатите, дори с непознатите. Там се крият отговорите, там се раждат въпросите. Освен това съм много любопитна. Всеки, който говори с мен, има значение. Готова съм да чуя истории, да науча за страховете, за победите, за загубите. Отворена съм към света, без да се ровя в жълтините, без да разпитвам нахално и агресивно. Просто питам. И слушам. Но не съм човек без позиция, без мнение, без възглед. Заради това често ползвам провокации, но не за да унижа или да объркам събеседника си, а за да извадя от него аргументи в полза на максимално обективната истина. Не вярвам в абсолютната истина, всяко събитие и думи се възприемат от различните хора по различен начин. Човек има собствени възприятия, през които вижда света наоколо.

Водите "Лице в лице" вече 14 години и сте утвърдили името си като телевизионна водеща, която знае как да зададе важните въпроси, но и да чуе отговорите на събеседника си. Какво отличава един значим разговор по важните теми от деня от списъка с добре подготвени, но очаквани от госта в студиото въпроси?

Неминуемо е гостът да очаква някои от въпросите, които задавам. Защото те са извадени от дневния ред, от конкретните събития. Това е неизбежно и логично. Зрителят също очаква отговори на въпроси, които се поставят в обществото, които се обсъждат и които вълнуват. Но най-сладките въпроси са тези, които събеседникът не очаква. Но не зададени самоцелно. А в контекст на темата на деня, на отговорността на събеседника ми към определени процеси и решения. Значимият разговор, както вие казвате, е този, който отива отвъд регистрирането на събитията и замазването. Той се е състоял, ако събеседникът каже повече, отколкото му се иска и по-малко, отколкото би искал. Когато е изведен от коловоза на клишетата. Когато се сепне, когато видимо се замисли, когато започне да търси неподготвени отговори.

Снимка: bTV

През последните години обществото е силно поляризирано. Мнозина четат, гледат и слушат избирателно, единствено за да потвърдят собствените си убеждения. Как в такава среда активното слушане може да бъде запазено? Остава ли важно, или напротив, защото и публиката, и гостът очакват "битка", а не разговор.

Този поляризация е факт. Но тя е функция на поляризацията на публичните фигури и политиците, функция е на социалните неравенства, на интелектуалните различия. Всичко накуп прави обществото ни напрегнато и поляризирано. Аз правя опит чрез провокация, чрез съобщаване на различни гледни точки да провокирам госта си и зрителите си. Така, мисля, че успявам да ги превърна в активни слушатели. Но истината е, че мнозина от нас са като запалянковците. Харесват си отбора, ненавиждат другия отбор. И се опасявам, че това засега изглежда непоправимо. Но няма да спра да упорствам, за да превърна зрителите си в съучастници в разговора, а не в регистратори.

Можем ли да опазим журналистиката критична, търсеща истината, без да бъдем войнстващи и агресивни питащи?

Това е колективно усилие. Ние трябва да създадем атмосфера, в която не крясъкът и светкавиците да са на преден план, а същността и съдържанието. В същото време трябва да проявим търпение, докато публиката привикне към нормалния тон, към съдържателния разговор. Защото напоследък се налага агресията, която според някои е критерий за критичност. Аз категорично не мисля така, защото увереният човек се държи спокойно и няма нужда от патерицата, наречена буйство.

Няма да спра да упорствам, за да превърна зрителите в съучастници, а не в регистратори на разговора

Най-добрият въпрос не се подготвя предварително, а се ражда в разговора. Как "хващате" именно този точен въпрос? Кога разбирате, че гостът трябва да довърши мисълта си, а кога да го прекъснете, особено когато усещате, че се опитва да избегне темата?

Много сте прави. Най-добрият въпрос е плод на импровизация, извлечен е от същността на разговора, а не от предварителни сценарии. Имам инстинкт, той е не просто професионален, а и личен, да разбирам кога човек иска да запълни времето с нещо готово, заучено, обикалящо около темата. И тогава се вклинявам с въпрос, който да върне разговора към същността му. А разбирам, че не бива да прекъсвам събеседника си, когато самата аз с любопитство очаквам края на отговора. Когато усетя, че той върви към кулминация.

Дезинформацията и фалшивите новини се разпространяват мигновено. Колко често ви се е случвало в ефир гостът да повтаря теза, която знаете, че е подвеждаща. Как сте се справяли без да изглеждате предубедена?

Често изпадам в такава ситуация. Споря обикновено, когато съм сигурна в правотата си и в грешката на другия. Макар да съм наясно, че често това не е грешка от неинформираност, а теза за заблуда на аудиторията и привличане на фенове, склонни да се доверяват на фалшиви, но удобни за техния начин на мислене теории. Това е сложна игра, но се опитвам да я играя по правилата.

Виж още Паси се извини на Цветанка Ризова за поведението си в ефир - било неволно

След толкова години в телевизионен ефир, има ли теми или тип гости, при които ви е по-трудно да запазите търпение и активното слушане, защото вече сте чували "всичко" много пъти? Как се справяте с това?

Има. Но рядко. Защото и техните тези често се адаптират към динамиката на времето. И тогава се задейства механизма да открия "9-те разлики" между преди и сега. Понякога дори ми е интересно. Старая се и мисля, че успявам да запазя активното слушане.

Най-добрият въпрос е плод на импровизация от същността на разговора, а не от предварителни сценарии

В предизборни кампании гостите често идват с много добре репетирани послания. Как успявате да пробиете тази "броня" и да стигнете до по-автентични отговори? Кое ще бъде най-голямото предизвикателство по време на предизборната кампания?

Тъй като имам опит в много кампании знам, че трудно ще получа повече от това, което събеседниците ми са си наумили. В подобни ситуации те са много внимателни, подготвени и в някаква степен предпазливи. Аз обаче правя опит. И мисля, че имам пробиви. Които са в полза на обществото, а не на мен. Във всяка кампания имам такива разговори, които излизат извън рамката и променят политическата картина.

Снимка: bTV

Смятате ли, че активното слушане е умение, което губим с годините опит, или напротив - става по-силно?

Мисля, че е въпрос на нагласа. Аз съм добър слушател. И в живoта, и пред екрана. Струва ми се, че имам способността да откроявам акценти и важни неща, когато другият говори. И инстинктивно да пропускам незначителни, не съотносимите към темата и важността ѝ. Надявам се, че професията и опитът ми са засилили, а не притъпили това умение.

Виж още "Лице в лице" с Цветанка Ризова с нов сегмент след централната емисия на bTV Новините

Ако трябваше да отличите само едно умение, което според вас най-много липсва на съвременната българска журналистика - би ли било активното слушане или пък нещо друго?

Не искам да обобщавам. Няма да е нито вярно, нито справедливо. Но да, вие няколко пъти във въпросите си акцентирате върху активното слушане. И аз мисля, че то е ключово.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО