Кризата във водния сектор не е свързана само с предприемане на действия за водопреносната система. Климатът се променя и "трябва да сложим на масата" и темата за изграждането на поне пет нови язовира, които да осигурят нуждите на населението и за напояване. Това каза вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев в рамките на днешния парламентарен блитцконтрол.

Той отговори на въпрос на парламентарната група на "ПП-ДБ" относно предвиждане на средства за реконструкция и изграждане на водопроводи като решение на проблемите с безводието в страната. 

Вицепремиерът заяви още, че инвестицията в довеждащия водопровод на Севлиево трябва да се довърши, като припомни насочените през годините за неговата рехабилитация средства от близо 10 млн. лева.

Относно водните проблеми на Ловеч и Плевен Дончев посочи, че само довеждаща инфраструктура няма да реши проблемите на двата областни града, като освен тях са нужни и водоизточници.

Той увери народните представители, че усилията на кабинета ще са насочени към решаване на проблемите във ВиК сектора, в който по думите му трябва се положат усилия за цялостна консолидация.

"Ако сме държава със стратегическо мислене, голямата задача е да построим пет язовира. Имаме технически готови язовири, на някои половината от строително монтажни дейности са започнати още през 80-те години. Нашата цел ще бъде тяхното довършване. Това обаче няма да реши всички въпроси с водния сектор", каза Дончев и призова парламента също да направи съответните законодателни промени. 

София да се обособи в отделен район

По време на парламентарния контрол Дончев отговори и на въпрос на депутата "ГЕРБ-СДС" Христо Терзийски за процеса при промените в районите на планиране, включени в Картата на регионалните помощи на Република България. На 28 януари 2025 година в портала за обществено обсъждане бе публикувано проекторешение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори с Евростат.

Терзийски поиска информация за трите предложени варианта, за заложените срокове и от кои институции зависи изборът на един от трите предложени варианта, така че страната да се включи в насрочената от ЕК процедура през 2025 година.

Общото между трите варианта за актуализиране на обхвата на районите за планиране е, че предлагат София да се обособи в отделен район, обясни вицепремиерът. 

Срокът за актуализация на обхвата на районите за планиране е до 31 март и аз имам амбицията да го спазим. Времето дотогава е и достатъчно за задълбочена дискусия. Няма съвършен дизайн за разпределение на районите. Всеки си има своите предимства и недостатъци. С тази стъпка ще решим дълго генерираната несправедливост по отношение на гражданите и бизнеса на областите от Югозападния регион, обясни той. 

В отговора си вицепремиерът се върна към срещите си през годините с представители на бизнеса от област Кюстендил, които, по думите му, са се оплаквали от ниския интензитет на финансиране на проектите, които изпълняват.

"Казано просто, сравнено с бизнеса от други райони на страната, трябва да съфинансират проекти в много по-голяма степен", обясни Дончев и освен за област Кюстендил той добави, че пред този проблем са изправени и компаниите от област Благоевград и Перник.

Исторически в България са обособени днес шест района, чийто териториален обхват в годините е променян, защото част от регионите не отговарят на изискването за минимален брой жители. "Минимум два от регионите имат подобен проблем", добави вицепремиерът, цитиран от БТА. 

Определените от него като "драстични" вътрешнорегионални различия той посочи като друг съществен проблем, който по думите му е най-силно изразен в Югозападния регион.

"Ако погледнете данни за БВП на глава от населението и сравните столицата с Кюстендил, сигурно разликата е четири или пет пъти, което е изключително драстично за рамките на един район за планиране", посочи Дончев.

По думите му от гледна точка на икономическо развитие в България има и различна категория райони.

"Столицата отдавна отговаря на изискванията за по-богат район, т. нар. "район в преход" и нейната икономическа тежест променя картината в целия Югозападен район. Това води до редица неблагоприятни последици за всички останали области от района за планиране като общ размер на финансиране и общ размер на държавните помощи по линия на изискуемото съфинансиране от страна на държавата", обясни Дончев. 

Без плащане по втория транш от НПВУ за България

До дни се очаква отговорът на Европейската комисия за подаденото в края на 2023 г. искане от страна на България за втори транш по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), посочи вицепремиерът и министър на иновациите и растежа в отговор на питане от ИТН относно статуса на изпълнение на плана и риска от загуба на средства.

Предвид, че изискваните реформи са частично изпълнени, очаквам да получим "нула" финансиране по втория транш, предупреди обаче вицепремиерът.

По думите му парламентът и правителството ще разполагат с половин година, за да преценят кои от реформите в плана са изпълними, с оглед на това страната да получи част от парите по второто плащане. Той припомни, че общо по плана са предвидени 9 плащания в рамките на механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС.

Томислав Дончев разкритикува и избора най-сложните реформи да бъдат заложени в началото на изпълнението на НПВУ.

Освен забавените реформи вицепремиерът Дончев определи като по-голям проблем разходната част по НПВУ.

"Около 11 процента са разплатени за 4 години по НПВУ, по-малко от 700 млн. евро. Крайният срок за плащанията е август 2026 година и имаме година и половина да разплатим останалите 89 процента от финансирането", каза Томислав Дончев. Той определи тази задача като предизвикателство.

Вицепремиерът отбеляза, че единствената тема в момента е да се намалят щетите. В тази посока, по думите му, са мобилизирани всички отговорни министерства и са започнали преговори с ЕК, с оглед на осъществени реформи, залегнали в следващи плащания.

По НПВУ България е получила досега 1,360 млрд. евро - по първи транш и авансово плащане, според данните на вицепремиера Томислав Дончев. 

По-прости схеми по оперативните програми

Вицепремиерът и министър на иновациите и растежа отговори и на въпрос на парламентарната група на "Има такъв народ" относно загубите по кохезионните програми и бе помолен да направи сравнение на сегашното изпълнение с предходните периоди.

Томислав Дончев заяви, че във връзка с оперативните програми ще се стреми към предоставяне на по-прости схеми, които на свой ред да водят до конкретни резултати за фирми и граждани. Според него от икономическа гледна точка страната има нужда от бързо финансиране.

"Няма нито едно число, което да буди радост при изпълнението на програмите в сегашния програмен период 2021-2027. При сравнение с предходния период 2014-2020 и референтната пета година, когато договорените средства са възлизали на 50 процента, а плащанията на 17 процента, сега са договорени 30 процента при извършени плащания от 8 процента", каза той.

"При това става дума за трети програмен период и се предполага да сме още по-добри", уточни Дончев. Той припомни, че официалните общи загуби в предходния период достигат близо 61 млн. лева по оперативните програми и други около 100 млн. евро по линия на "справедлив преход".

За вицепремиера е важно всички администрации, органи на управление, междини звена, местни власти и фирми да разполагат с ясен хоризонт и спокойствие, от които се нуждае инвестиционият процес. 

В днешния парламентарен блиц контрол участваха премиерът Росен Желязков и другите двама вицепремиери - Атанас Зафиров и Гроздан Караджов.