“Бяхме много близко до това да станем наследствена социалистическа република. Такова нещо не бяхме чували или виждали по света. Тодор Живков се стремеше към това с всички сили. Знаете, че той направи член на Политбюро дъщеря си и разбута един отдел в ЦК, за да направи от него три - единият от които за неговия Владко...“

Тези думи на партизанския генерал Славчо Трънски от трибуната на Народното събрание  само седмица след свалянето на Живков бяха истинска бомба за повечето редови граждани на НРБ. Но за хората, които денонощно са охранявали и обгрижвали кастата на „правоимащите“, казаното от Трънски без съмнение е било повърхностно описание на една крайно цинична, безскрупулна и жестока семейна и кланова диктатура, криеща се зад паравана на „народната власт“.

В книгата си „По коридорите на властта“ последният шеф на охраната и всестранното обслужване на висшия ешелон на БКП Георги Милушев подробно описва грижите, полагани за наследниците на „правоимащите“. Те са включвали огромен брой финансирани от данъкоплатците дейности  – от всекидневното разнасяне на здравословна и безплатна храна по домовете на „децата“, през осигуряването им със скъпи имоти, коли и образование на Запад, до денонощно следене дали принцове от ранга на Владимир Живков, след като се напият, няма да направят поредната си скандална издънка. „Грижите означаваха точно това – когато стане нещо да има човек, който да си поговори с него (с Владимир Живков – б.а.) да не прави неща, които не стигаха до баща му, а само до началника на Управлението за безопасност и охрана (УБО). След случилото се на 10-ти ноември 1989 г. Живков ме помоли да продължа да се грижа за сина му. Но тогава той не знаеше, че скоро и аз ще бъда освободен от поста си“, коментира за Дойче веле бившият шеф на Управлението Милушев.

През лятото, с ежедневни сутрешни и вечерни полети между София и Варна, синовете и дъщерите на богопомазаните вождове на НРБ организирано са били превозвани безплатно от правителствения авиоотряд до морските резиденции на ЦК на БКП и обратно.

Само „системата“ ли беше виновна?

Милушев свидетелства, че в негово присъствие Живков е обсъждал изградената система от привилегии за комунистическата номенклатура. Според диктатора, тя била „порочна“ и пречела на „генералната линия“ на БКП. Вина за това обаче носел Съветският съюз, откъдето системата била пренесена едно към едно.

Цинизмът на Живков по никакъв начин не му е пречел да раздава пари, имоти и привилегии на обкръжението си. Като „автор“ на многотомни съчинения, които всъщност са били дело на цял отбор писачи на партийна /държавна/ хранилка, „човекът от народа“ е успял да прибере лично за себе си поне 1,8 млн. лева. Един от участниците в тази измама – поетът Димитър Методиев, който 22 години е писал речите на Живков, свидетелства по време на едно от делата срещу диктатора в началото на 90-те години, че никога не е видял и един написан ред от полуграмотния си началник. В мемоарите си Милушев разказва и за сравнително скромните съветски правителствени вили, в които Живков и съпровождащите го другари са били настанявани по време на посещенията им СССР. Не можело да става и дума за сравнение между тези „дачи“ и изградените за номенклатурата в НРБ пищни резиденции сред огромни паркове в най-живописните кътчета на България.

Милушев не си спомня за някакъв опит на хора от върхушката да ограничат поне част от най-скъпоструващите за държавния бюджет привилегии. Някои от усилията му като шеф на УБО да въведе минимален ред - поне при заплащането на телефонните разговори с чужбина и на полетите на роднини на властимащите - са предизвикали бурно негодувание сред „потърпевшите". Жаждата им за нови привилегии не е намаляла дори в последните пет, много тежки за НРБ, години на тежко заборчаване пред западни банки, на  икономически провал и на пълна международна изолация - заради т.нар. „Възродителен процес": „Имахме само едно посещение на френския президент Митеран през януари 1989 г., когато той успя да се срещне с противници на режима. По време на визитата, Живков се опита да издейства от госта заем от 250 милиона франка“, казва Милушев.

Секретните и издавани в един-единствен екземпляр документи, описващи одобрените привилегии за висшата партийна и властова номенклатура в НРБ, не дават реална представа за пренаситеното с безплатни екстри и щедри дарове битие на върхушката на БКП и казионния БЗНС. В случая може да помогне само богато и добре развито въображение, споделя авторът на „По коридорите на властта“ Георги Милушев. Освен безплатната храна, тайните магазини със западни стоки, придобиването на луксозни жилища без ред, луксозните вили със смехотворни наеми и безконтролното купуване на валута по измислени курсове, нормална практика са били и безплатните задгранични самолетни екскурзии на близки и роднини на „правоимащите“.

Привилегии по рождение

В ширещата се „икономика на дефицита“, оазисите за номенклатурата и нейните отрочета са били строго охраняваните специални снабдителни центрове, какъвто е представлявал и софийският хотел „Рила“. Макар, че по документи броят на „правоимащите“, които можели  да си пазаруват вносни стоки по нереални цени в левове и да се хранят в ресторанта на „Рила“,  не е надвишавал 50-60 души, оборотът на този таен номенклатурен рог на изобилието е надхвърлял 1,3 млн. лева годишно. Зад плътните плюшени завеси на луксозния за времето си хотел е функционирал дълбоко законспириран „Плод и зеленчук“ в комбинация с магазини за деликатесни храни, дрехи и парфюмерия. Ето с какво е зарадвал софийският соц-оазис  своите ВИП-храненици само през първата седмица на юни 1989 г., когато десетки хиляди унижени „нови българи“ вече са задръствали пътищата към турската граница в началото на т.нар. „Голяма екскурзия“: 911 кг деликатесни колбаси, над един тон пресни домати и краставици, 1,5 тона ранни череши, близо тон ягоди...

Макар тези стоки, които никога не са стигали до бакалиите за простосмъртните, да са били продавани на минимални цени, много от "правоимащите" ги смятали за скъпи. И макар, че много от тях имали право на месечни пари за храна от 600 до 1200  лева /от 4 до 10 средни заплати/, отпускани им даром, синът на секретаря на БЗНС Тано Цолов, например, докрай е отказвал да плати и стотинка за закупената от него храна за 12 000 лева /!/.

„Върху стойността на храната не се правеше никаква надценка. Особено възмутително беше, че повечето от „транспортните клиенти“ /хранениците, на които УБО е разнасяла за своя сметка ястията и продуктите по домовете – б.а./ бяха млади семейства - децата на правоимащите. Всъщност нямаше нищо за чудене – те се бяха родили и израснали в условията на такова обслужване“, казва Георги Милушев.

*Текстът е публикуван тук>>

Четете още:

Кой живееше добре в НРБ
Кои "успехи" на НРБ съсипа демокрацията
Когато обезглавяваха българската интелигенция
Как стопанското чудо на НРБ се провали
Как съветските колхози съсипаха българското село
Когато Сталин сложи ръка на България