Тежката астма не е присъда: с правилна терапия пациентите могат отново да дишат свободно

Снимка: iStock by Getty Images и личен архив

Тежката астма не е присъда: с правилна терапия пациентите могат отново да дишат свободно

09:04 | 22 октомври 2025 | Автор: Мая Ковачева 11071 Снимка: iStock by Getty Images и личен архив

Д-р Михалова, какво представлява тежката астма и по какво се отличава от по-леките форми на заболяването?

Тежката астма е социално значимо заболяване. В световен мащаб между 3 и 10% от пациентите с диагноза "бронхиална астма" имат тежката форма. Въпреки че броят на пациентите, които страдат от заболяването в България не е голям, то значително влошава качеството на живот на тези хора и за тяхното лечение са необходими сериозни икономически ресурси, както в доболничната, така и в болничната помощ. Тежката астма е хронично възпалително заболяване, засягащо дихателните пътища и водещо до ограничение във въздушния поток, т.нар. бронхиална обструкция, като с напредване на болестта и неправилното й лечение състоянието се задълбочава, води до необратими промени на дихателните пътища и до симптоми от страна на дихателната система. Характерното за заболяването е това, че въпреки че пациентът приема предписаните му инхалаторни медикаменти в максимално допустимите за тях дози, както и други поддържащи и контролиращи заболяването лекарства, придържа се правилно и постоянно към терапията си и има оптимална инхалаторна техника, симптомите остават, качеството на живот се влошава и има лош контрол над състоянието си. Именно тази постоянна наличност на респираторни симптоми на фона на адекватно провежданото поддържащо лечение често налага да бъде насочен за последващо обслужване от доболнично или болнично звено.

Кои са характерните симптоми на тежката астма, които трябва да накарат човек да потърси консултация с пулмолог?

Най-често се касае за респираторна симптоматика, която може да се проявява епизодично, включително и през нощта, или да бъде постоянна с прогресиращ характер. Пациентът може да съобщи за кашлица, свирене в гърдите, пристъпен задух, ограничен физически капацитет. В резултат имаме влошаване на качеството на живот - засягане на ежедневната физическа активност на пациента, влошаване на комфорта му през нощта, симптоми по време на работа и др. И въпреки че спазва препоръчаното му поддържащо лечение и има оптимална техника на прием на медикаментите си, болният от тежка астма е силно ограничен в ежедневните си дейности, посяга често към спасителни медикаменти, търси екипи на спешна помощ, обръща се често към общопрактикуващия си лекар или проследяващия пулмолог. Наблюдава се влошаване на състоянието и от страна на съпътстващите заболявания - напр. влошен контрол на артериалното налягане, на захарния диабет, както и други също социално значими патологии.

Как есенно-зимният сезон влияе на хората с астма и пред какви предизвикателства най-често се изправят пациентите? Какви съвети бихте дали на хората, за да се защитят от усложненията, инфекции и обостряне на заболяването през студените месеци?

През есенно-зимните месеци пациентите с тежка астма и други хронични белодробни заболявания са изправени пред различни проблеми. Част от тях са свързани с обкръжаващата пациента среда - промените във времето, застудяване, висока влажност на атмосферния въздух. Всички тези климатични фактори могат да влошат състоянието на даден пациент в качеството си на физични дразнители на дихателните пътища. От друга страна значение има и социалният статус и мястото, на което пациентът живее - какво използва за отопление, живее ли в запрашена среда, има ли контакт с възможни дразнители, които да поддържат постоянно хроничното възпаление в дихателните пътища. Работна среда е не по-малко важна: има ли запрашеност, контакт с животни и животински продукти, битови алергени, работа в помещения, в които се струпват много хора. Особено през зимните месеци последното се оказва голям проблем, защото е предпоставка за разпространение най-вече на вирусни агенти по въздушно-капков път, на които болни с хронично увредени бели дробове са изключително податливи. Затова е хубаво да бъдат използвани възможностите, които здравната ни система предоставя, а именно да се прилагат ежегодните ваксинации против грип, нови ваксини срещу COVID-19, срещу други налични вируси и бактерии, с цел превенция и създаване на достатъчно ниво на колективен имунитет. Считам, че е препоръчително, да не кажа задължително да се приложат наличните сезонни противовирусни ваксини за хронично белодробно болните. Също така биха били от полза умерената физическа активност, прием на укрепващи имунната система медикаменти и витамини. На всички пациенти с тежка астма обаче бих препоръчала да избягват контакт с хора със симптоми на остри вирусни заболявания, а когато се налага да бъдат на място, на което има струпване на много хора, да носят защитни маски. При първи симптоми на влошаване на белодробното заболяване е необходимо да бъде потърсена квалифицирана медицинска помощ.

Какви са основните предизвикателства при проследяването на тежката астма и поддържането на добър контрол върху заболяването?

Често пациентите с тежка астма имат и други придружаващи заболявания и понякога е трудно да се различи коя патология първа е довела до влошаване на състоянието. Пациентите с бронхиална астма трябва задължително, дори и да имат лека форма на болестта, поне два пъти годишно да посещават лекар, а тези с тежки форми да бъдат активно проследявани от специалист по белодробни болести. Трябва да бъдат проследявани поне основни лабораторни кръвни показатели, а в случаите на тежка астма и по-разширени такива, както и пациентът да провежда редовните си изследвания, касаещи белодробната функция (т. нар. спирометрия). За някои пациенти в отдалечени райони, където медицинската помощ е трудно достъпна, дори самата среща с лекар понякога е проблем, да не говорим за по-рутинни медицински изследвания или по-високо специализирани такива. Предизвикателство се оказва дори и самото обучение на пациента как да разпознава първите белези на влошаване на състоянието, както и да ограничава контакта с различни фактори, които могат да го поставят в риск. Огромен проблем и до ден днешен си остава тютюнопушенето. Не по-маловажни са и липсата или неглижирането на рутинни медицински прегледи, недостатъчната обхванатост на населението от скринингови програми за откриване на белодробни заболявания и подценяването на респираторните оплаквания от пациентите до момент, в който медицинската помощ идва късно и голяма част от белодробната функция е безвъзвратно увредена.

Според последните препоръки кои лекарства за борба с тежката астма е желателно да се ограничат, тъй като имат много нежелани реакции?

Пациентите с тежка астма често злоупотребяват основно с две групи медикаменти: спешните медикаменти за овладяване на пристъпите на задух (с бързо начално, но по-кратко действие) и с кортикостероиди (с продължително действие и натрупване в организма). Спешните медикаменти, които са инхалатори, използвани за облекчаване на пристъпите на задух, могат да доведат до различни странични ефекти от страна на сърдечно-съдовата система, например до ритъмно-проводни нарушения при предозиране и така да бъдат изключително опасни при злоупотреба. А за кортикостероидите и страничните им ефекти може да се говори много, но болните посягат към тях като своеобразна последна надежда за спасение и постигане на контрол на болестта. Те обаче могат в значителна степен да кумулират в организма и като хормонални препарати да нарушат функцията на редица органи и системи. Като примери мога да дам само няколко от най-честите им странични ефекти: отключване на захарен диабет или влошаване на вече диагностициран такъв, нарушения в нивата на някои жизнено важни електролити като калий, затлъстяване, смущаване на функцията на щитовидната жлеза, остеопороза, предразположение към инфекции, като не упоменавам безброй други...

Какви са основните ползи при биологичното лечение при астма и как това подобрява ежедневието и здравето на пациентите?

Биологичните медикаменти за лечение на тежка астма имат за основна цел да ограничат хроничното възпаление, което е причина за множеството симптоми от страна на дихателната система. В България, за разлика от някои други страни, са налице доста медикаменти, което дава възможност за избор на проследяващия болния пулмолог и на специализираната комисия, предписваща такъв тип медикаменти. Изборът на дадено лекарство е съобразно с много фактори, касаещи конкретния казус на пациента, като наличието например на придружаваща патология, типа на тежката астма, конкретни показатели от лабораторните кръвни изследвания. Различните медикаменти имат своите схеми на приложение и се предписват с решение на специализирана комисия или от специалист пулмолог след определен срок на проследяване на пациента, с протокол, представен пред експертите на НЗОК. Тъй това са скъпоструващи терапии, контролът при предписването им е много стриктен и отпускането им става при изпълнение на съответните показания (критерии) от страна на пациента и изчерпани възможности на другата поддържаща терапия. Пациентите, преминали към биологична терапия, значително подобряват контрола на болестта, подобряват качеството си на живот и могат да извършват физически дейности, в които преди началото на лечението са били силно ограничени. Намаляването на хроничното възпаление на дихателните пътища позволява дори редукция на дозите на поддържащата инхалаторна терапия, редукция на употребата на спешни инхалаторни медикаменти, както и пълно изключване на употребата на системни кортикостероиди. Така тези предходно почти инвалидизирани пациенти постепенно се връщат към по-нормален живот.

Д-р Михалова, може ли да споделите случай от Вашата практика на пациент с тежка астма, който е преминал на биологична терапия? Какви са наблюденията Ви?

Повечето от тези случаи не са само от моята практика, тъй като това са пациенти с доста съпътстващи заболявания, попадали в най-различни структури на здравната система. Като човек, който работи както в болничната, така и в доболничната помощ, мога да твърдя, че един пациент с тежка астма в България извървява доста труден път. Трябва да изпълни задължителните критерии, които да разрешат да бъде представен пред специализирана комисия в център за тежка астма, която да оцени реално тежестта на заболяването му и необходимостта от предписване на биологична терапия. Всеки един клиничен случай се разглежда детайлно от членовете на експертната комисия и голямо внимание се отделя на всеки пациент - кандидат за този вид лечение. Впоследствие всеки случай се разглежда и от експерти на НЗОК с много високо ниво на медицинска компетентност, които обективно разглеждат решението на специализираната комисия и представените към протокола от него документи. Достъпът до биологичната терапия е напълно реален и възможен, стига стриктно да бъдат спазени критериите за предписването й. Като лекар в доболничната помощ, съм насочвала пациенти за биологична терапия към различни специализирани комисии и тези пациенти впоследствие са ми давали положителна обратна връзка за подобрението в състоянието и качеството си на живот. Като член на специализирана комисия за предписване на такъв тип биологични медикаменти, имам възможност да наблюдавам пряко ефектите от тази терапия, като на определен интервал от време пациентът се връща за експертна оценка с оглед становище за продължаване на лечението, оценка на клиничното състояние и на параметрите от контролните лабораторни и функционални изследвания. До момента най-голямо впечатление ми направиха думите на една пациентка, която извървя дълъг път до лечението си с биологичен медикамент за тежка астма, като при нея бяха налице и доста други съпътстващи заболявания с необходимост от комплексно лечение. Преди това същата пациентка поне два пъти годишно получаваше грижи в белодробна клиника, почти ежемесечно посещаваше личния си лекар със симптоми, и поне още три-четири пъти годишно се срещаше с проследяващия състоянието й пулмолог. Още в началото на терапията състоянието й вече беше много по-добро и тя сподели: "Докторе, родих се отново"...

Визитка

Д-р Теодора Михалова, д.м., е родена в гр. София. Завършва през 2005 г. 91-ва Немска езикова гимназия "Проф. Константин Гълъбов", Немски отдел (Deutsche Abteilung). Завършва медицина в Медицински университет - София през 2011 г. От 2012 г. е част от екипа на СБАЛББ "Св. София" ЕАД и впоследствие на Клиника за лечение на неспецифични белодробни болести и фтизиатрия на УМБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД. Придобива специалност "Пневмология и фтизиатрия" през 2017 г. През март 2022 г. придобива ОНС "Доктор" след успешна защита на дисертационен труд на тема: "Ултразвуково изследване в диагнозата на плевралните заболявания", с научен ръководител - проф. д-р Росен Петков, д.м. От май 2023 г. заема академичната длъжност "Главен асистент" към Катедрата по белодробни болести на Медицински факултет към Медицински университет - София. Преподава на български и чуждестранни студенти. Научните й интереси са свързани с приложението на ултразвуковото изследване в торакалната медицина, ехографски-контролирани интервенции, контраст-усилена торакална ехография, дифузни интерстициални белодробни болести, редки белодробни болести, хронични бронхо-обструктивни заболявания. Сертифициран специалист по "Ултразвуково изследване на торакс" - експертно ниво. Лауреат на стипендия "Теодора Захариева" на Център за защита на правата в здравеопазването за 2012 г. Член е на БДББ, ERS, БАУМ, EFSUMB. Владее английски и немски език. Главен асистент д-р Теодора Михалова, д.м. работи в Клиника за лечение на неспецифични белодробни болести и фтизиатрия към УМБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД,; Медицински университет - София; Катедра по белодробни болести.

#ИзДишайАстмата

Повече информация за астмата може да откриете на https://azcare.bg/news/izdishayastmata

Интервюто е част от информационна кампания "ИзДишайАстмата". Организатор е АстраЗенека България, а инициативата се провежда с подкрепата на Посолството на Великобритания в Република България, Министерството на здравеопазването, Столична община, Община Бургас, Община Пловдив, Община Русе, Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари (ДСОПЛ).

BG-11806/10.2025