Терапии има, достъп няма

Ако медицината на XX Век се стремеше да контролира симптомите, медицината на XXI Век Все по-често се опитва да коригира самите биологични причини за заболяването

Генерирано с ИИ изображение

Терапии има, достъп няма

17:04 | 30 октомври 2026 | Автор: Деян Денев 565 Генерирано с ИИ изображение

Чуйте статията:

През последните десетилетия медицината постига Впечатляващи успехи. Болести, които преди бяха смъртна присъда, днес се превръщат в контролируеми хронични състояния. Въпреки тоВа сВетът е изпраВен пред нови предизвикателства: Застаряващо население, растяща честота на онкологични, неврологични и метаболитни заболявания, нарастваща антибиотична резистентност и милиони пациенти с редки заболявания без ефективно лечение. Днес в световната научноизследователска система се разработват хиляди нови терапии, насочени към Заболяванията с най-голяма тежест за обществото. Онкологията и неврологията остават водещите направления в глобалния развоен процес, а наред с тях бързо напредват иновациите при затлъстяването, сърдечносъдовите заболявания, психичните разстройства, редките заболявания и инфекциите. Най-вълнуващото е, че много от тези технологии не са просто по-добра версия на съществуващите лекарства. Те представляват

изцяло нов подход към лечението.

Ако медицината на XX век се стремеше да контролира симптомите, медицината на XXI век все по-често се опитва да коригира самите биологични причини за Заболяването.

Една от най-обещаващите области са клетъчните и генните терапии. При тях собствените клетки на пациента, или генетичният материал, се използват 3а лечение на болестта. Особено впечатляващи са резултатите при някои форми на рак, където CAR-T терапиите обучават имунната система да разпозна-

ва и унищожава туморните клетки. Друга революционна посока са иРНК технологиите. Светът ги опозна по време на пандемията от COVID-19, но реалният им потенциал тепърва предстои да бъде разгърнат. В разработка са персонализирани иРНК ваксини срещу рак, които могат да бъдат създавани според конкретния генетичен профил на тумора на отделния пациент. Представете си лечение, изработено специално за вашето заболяване, а не за средностатистическия пациент. Първите резултати от този подход вече дават основание за сериозен оптимизъм. Персонализираната иРНК ваксина на Moderna, разработвана в комбинация с имунотерапия срещу меланом, показа обещаващи резултати за намаляване на риска от рецидив на заболяването и се разглежда като важна стъпка към ново поколение индивидуализирани противотуморни терапии. В момента се провеждат десетки нови клинични проучвания на такива технологии. Сериозен напредък се очаква и при редките генетични Заболявания. За милиони пациенти по света диагнозата рядко заболяване продължава да означава липса на ефективно лечение. Новото поколение генни терапии предлага възможност дефектният ген да бъде Заменен или коригиран. При заболявания като мускулната дистрофия на Дюшен например се разработват терапии, които целят да възстановят функцията на ключови протеини и потенциално да променят естествения ход на болестта.

Една от най-големите обществени трансформации вероятно ще настъпи при лечението на затлъстяването. След успеха на първото поколение GLP-1 терапии вече се разработват над 120 нови продукта с подобрена ефективност и no-добър профил на безопасност. Тези терапии могат не само да Водят до значима редукция на теглото, но и да намалят риска от диабет, инфаркт, инсулт и множество други свързани Заболявания. Също толкова впечатляващи са очакванията в областта на неврологията. Болести като Паркинсон и Алцхаймер са сред най-тежките предизвикателства пред съвременните здравни системи. Днес се разработват стволово-клетъчни терапии, които имат потенциала да възстановяват увредени нервни клетки и функции. Макар част от тези технологии все още да се намират в ранна фаза на развитие, те дават надежда за първите истински болест-модифици ращи подходи при тези заболявания. Не по-малко важно е и усилието срещу антибио-тичната резистентност. Световната здравна организация определя резистентността към антибиотици като една от най-сериозните заплахи 3а общественото здраве. В отговор се разработват нови антибактериални лекарства, иновативни антитела и ваксини, които могат да намалят честотата на инфекциите и съответно употребата на антибиотици. Без ефективни антибиотици много хирургични интервенции, онкологични лечения и трансплантации са значително по-рискови. Особено обещаващи са и новите терапии за психични Заболявания. Депресията, тревожните разстройства и други психични състояния засягат милиони европейци и водят до огромни социални и икономически загуби. Новите механизми на действие, които се изследват днес, могат да предложат решение за пациенти, които не се повлияват от традиционните медикаменти. Всички тези иновации имат едно общо измерение: те обещават

не просто по-дълъг живот, а по-добър живот.

По-малко инвалидизация, повече години в добро здраве, по-висока продуктивност и по-малко нужда от болнични грижи. Данните показват, че страните с по-високи публични инвестиции в здравеопазване и лекарства имат значително по-добри здравни резултати. България например отчита средно с 84% повече Загубени години живот в добро здраве и със 190% по-висока предотвратима смъртност спрямо държавите от Западна Европа, които инвестират повече в достъп до съвременни терапии. Докато науката създава терапии, които могат да променят хода на рака, редките заболявания, невродегенеративните и метаболитните болести, достъпът до тях в България се забавя все повече. Данните показват, че пациентите в България не получават публично финансиран достъп до 54% от новите лекарства, одобрени от Европейската агенция по лекарствата. Освен това достъпът се забавя средно с около 670 дни след европейското разрешение за употреба. Причините са добре известни: хронично недостатъчно публично финансиране на лекарствената помощ, нарастващ "скрит дефицит" и липса на устойчив модел, който да позволява навременното навлизане на фармацевтичните иновации. Около милион и шестстотин хиляди пациенти разчитат на помощ от Здравната каса, за да получат достъп до лекарствена терапия. В България обаче се отделят едва около 165 евро публични средства на човек годишно за лекарства, докато в Западна Европа тази сума е 3 пъти по-висока и достига 487 евро. В България допълнителен проблем е все по-голямата зависимост на системата от различни механизми за компенсиране на разходите на Здравната каса за лекарства, чрез които фармацевтичната индустрия на практика се превръща в скрит

съфинансиращ участник в публичната система. Индустрията може да споделя финансовия риск, но не може да замества ролята на публичното финансиране. Тази тенденция заслужава особено внимание в момент, когато здравните потребности на населението нарастват, а развитието на медицинската наука създава нови възможности за лечение на Заболявания, за които доскоро терапевтичните решения бяха ограничени. Иновациите в лекарствените терапии все по-бързо променят стандартите на лечение и дават възможност за по-добри здравни резултати и качество на живот. За България ключовият въпрос е как тези достижения да бъдат своевременно интегрирани в здравната система и да достигат до пациентите при устойчиво и предвидимо публично финансиране.

***

България например отчита средно с 84% повече загубени години живот в добро здраве и със 190% по-висока предотвратима смъртност спрямо държавите от Западна Европа, които инвестират повече в достъп до съвременни терапии.

*Статията е публикувана в брой 10(336) на сп. "Мениджър". Публикуваме текста със съгласието на автора. Деян Денев заема позицията на директор на ARPharM от октомври 2003 г. Юрист по образование, дипломирал се от СУ "Св. Климент Охридски", експерт по фармацевтично законодателство и лекарствена политика. Като директор на асоциацията води активностите на научноизследователската фармацевтична индустрия по ключови въпроси, касаещи лекарствените политика и регулации, интелектуална собственост и развитие на фармацевтичния пазар. Член на Комисията по прозрачност като представител на фармацевтичната индустрия в България от 2008 до 2013 г. Представлява Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България в надзорния съвет на НЗОК от януари 2014 г. до януари 2015. Съпредседател на специалната работна група за Централна и Източна Европа на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации. Деян Денев е член на управителния съвет на Българската организация за верификация на лекарства (БОВЛ), а през 2019 и 2021 г. е председател на УС на организацията.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО