Светият синод на Българската православна църква (БПЦ) прие становище за новоприетия Закон за социалните услуги (ЗСУ), с което  призова Народното събрание да отложи неговото действие, да го отмени или да го преработи основно, след широка обществена дискусия,  съобщиха от патриаршията.

От Синода смятат, че законът не цели подпомагане на родителите в отглеждането на детето им, а водещата роля в него е на частни доставчици на социални услуги, основно НПО, които могат да бъдат проводници на чужди интереси. Според Църквата именно чрез частните доставчици най-важните социални дейности ще се превърнат в търговия и има пряка зависимост между средствата, необходими за социални услуги в България и Норвежкия финансов механизъм за подпомагане на страни от Източна Европа.

От Синода не са доволни и от новите дефиниции за изоставянето на деца и настаняването им в институции, като смятат, че оглеждането на децата от биологичните им родители не е защитено в Закона.

"Законът за социалните услуги във вида, в който е приет и обнародван, отваря много широко врата за злоупотреба от страна на частните доставчици на социални услуги, за злоупотреба с права, за злоупотреба с власт.Те могат да създават социални услуги, да ги откриват, да ги финансират и е разписано, че всички приходи от социалните услуги отиват към съответния доставчик", заяви адвокат Илияна Мавродиева, участвала в изготвянето на становището:

В него се казва:

"Светият Синод на БПЦ-БП, загрижен за съхранение на семейството и за възпитанието на децата в християнските ценности, изрази становища във връзка с приемането на Семейния кодекс, влязъл в сила от 2009 г., на Закона за закрила на детето, Закона за предучилищното и училищното образование и др. Светият Синод изрази и категоричната си позиция по станалата известна Истанбулска конвенция, както и по отношение на Националната стратегията за детето 2019-2030 г.

Неотменно във всички тези свои становища Светият Синод призовава управляващите да се създаде такава законодателна уредба, която да защитава и укрепва традиционното семейство, да съдейства за преодоляване на демографския срив, ефективно да пази децата и жените от опасностите, на които могат да бъдат подложени.

Когато става дума за законодателство, въпросът винаги има двояк аспект - от една страна е духовен, доколкото няма закон или нормативен акт, който да не се основава на определени ценности, от друга страна, всеки законов и нормативен акт има и юридическа страна, доколкото представлява държавен акт, вписва се в определена правна система и трябва да съдържа ясно дефинирани и еднозначни понятия. Не бива двете страни - духовната и юридическата - да се противопоставят.

Нашата православна вяра не е откъснато от обществото явление, а неразделна част от обществото. Църквата - това сме всички ние, вярващите и духовните пастири, всеки православен християнин. От всекиго от нас зависи дали и доколко въплъщава християнската вяра в живота си, в делата си и във всекидневието си. Но ние сме и граждани на нашата Родина - България, и като такива имаме правото да заявяваме и отстояваме вековното християнско разбиране за човека като Божие творение и като "образ и подобие" на Всеблагия Творец - Бога. Имаме правото, но и задължението да настояваме, вкл. чрез законодателството, семейството като "малка домашна църква" (св. Йоан Златоуст) да бъде защитено от държавата, а нашите деца да бъдат възпитавани в духа и православните традиции на българския народ.

Не е възможно да се открие духовно-ценностната основа на даден законодателен акт, ако не се направи едновременно ценностен и юридически анализ на съответния текст".

Според Синода изводите, които могат да се направят при ценностния и юридически анализ на Закона за социалните услуги, са следните:

"1. Социалната функция на държавата, видно от Конституцията ни, е същностна нейна характеристика, която има много повече духовни, отколкото материални измерения.

2. Задължението на държавата пряко да осъществява социална дейност, както и основно да я финансира и насочва, се явява и милосърдната, човеколюбива и Богоустановена нейна мисия да бъде пазител на общите ценности, да бъде въплъщение на взаимния интерес на цялото общество, да бъде грижовна майка за всички свои граждани, да упражнява в пълнота държавния суверенитет. Грижата, която едно общество проявява към хората в неравностойно положение, болните, възрастните, семейството и децата е израз на християнска вяра, на любов към ближния.

3. Чрез някои от разпоредбите на ЗСУ по същество се отрича духовната връзка на детето с неговите родители!

4. Нормативното регламентиране на множество нови предпоставки за ограничаване на родителските права поставя родителите в невъзможност да възпитават собствените си деца, тъй като процесът на възпитание включва в себе си поощрителни, обучителни, но и ограничителни мерки, които трябва да се прилагат комплексно.

5. Създават се предпоставки за един модел на намеса на чиновници и неправителствени организации в семейното огнище, които могат да доведат до разрушаване на семейството, до увеличаване на броя на социалните сираци при живи родители, до опустошени детски съдби.

6. "Овластяването" на детето се пропагандира винаги с идеите за репродуктивно здраве и права на децата, но зад тази терминология се крие поход срещу детската чистота и невинност и опит за демографски контрол в семейните отношения".

По позицията се казва още, че Светият Синод с тревога констатира, че така наречените нови "семейни политики", в основата на които е разбирането за детето като субект на самостоятелни юридически права и за родителството като социална роля, вече са придобили законов израз и не са съобразени с Конституцията.

"Поради всичко гореказано и като духовни архипастири на българския народ призоваваме Народното събрание да предприеме действия за отлагане действието на новия ЗСУ, както и за отмяната му, или основното му преработване, след широка обществена дискусия ,с цел създаване на точна и ясна нормативна уредба за социално подпомагане, съответстваща на духа на Конституцията и законите, на националните и исторически български традиции, на нашата изконна праотеческа вяра", завършва становището.

Цялото може да бъде прочетено тук.