Справянето с насилието над жените започва от промяна в социалните норми в обществото

Люба Късова, директор на консултантска фирма AKAS, журналист и изследовател, за конференцията "Невидими вериги: Дезинформация, административна корупция и насилие над жени"

Снимка: iStock by Getty Images

Справянето с насилието над жените започва от промяна в социалните норми в обществото

11:02 | 3 декември 2024 | Автор: Люба Късова* 0 501 Снимка: iStock by Getty Images

Не си спомням да съм била на конференция, на която не един, а двама участници да се просълзят по време на изказванията си, засягащи жени, подложени на различни форми на насилие. Но ето, че и това се случи - в петък на конференцията на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) на тема "Невидими вериги: Дезинформация, административна корупция и насилие над жени", която се проведе по време на ежегодната кампания на ООН "16 дни активизъм срещу насилието над жени и момичета".

Домашно насилие

И преди да попитате защо да не се фокусираме върху насилието върху мъжете, искам да ви успокоя, че обществото и държавната система подпомагат мъжете, подложени на насилие много по-ефективно от жените. Да, според последните данни на ООН 80% от убитите в глобален мащаб са мъже (убити предимно от мъже), което е ужасно, но за радост този проблем не е ендемичен нито в България, нито по света, за разлика от проблема на жертвите на насилие, които са предимно жени. Затова е важно фокусът да пада върху двата доминиращи пола.

Според официалната статистика на СЗО в 161 страни една на три жени в някакъв момент от живота си е подложена на насилие. Много от жертвите не споделят с никого какво са преживели от срам и от вменено чувство за вина, което означава, че процентът на засегнатите жени е по-голям от официалните статистики. Според последното проучване на Европейското лоби на жените, което Илиана Балабанова, президент на Българска платформа към Европейско лоби за жените, цитира на конференцията, само една на осем пострадали жени докладва случая на насилие.

Кристина Цабала и Глория Трифонова, анализатори от ЦИД, изобличиха несъответствието между утвърдения в българското общество наратив, че страната е образец на равенство и толерантност между половете, и много по-песимистичната реалност. В действителност, полово-основаното насилие остава сериозен и неразрешен проблем, както физически, така и онлайн, който засяга жените много повече от мъжете. Проблем, за който до този момент не е съществувала количествена база данни в България, а която, според Елизабета Каменова от Главна дирекция "Национална полиция", сектор "Домашно насилие (съществуваща от една година) тепърва ще стартира от 1 януари.

В центъра на проблема за насилието на жените стоят анти-женските стереотипи, които ние всички до известна степен сме наследили от поколенията преди нас. Те до известна степен са в основата и на това много жени да крият, че са станали жертви на насилие, както в България, така и по света.

Според Изследването на световните ценности, проведено между 2017 и 2022 г., 90% от световното население има поне един предразсъдък срещу жените в полза на мъжете. Тези предразсъдъци подпомагат мъжете като попътен вятър, но са пречка за сигурността и развитието на жените. Те се проявяват в убежденията ни, че мъжете са по-добри лидери, че са по-интелигентни в науката, политиката и бизнеса, както и че много повече ги бива в разрешаването на военни и политически проблеми от жените.

Снимка: Елза Тодорова/Dir.bg

Тези предразсъдъци също се проявяват в убежденията ни, че жените са по-добри домакини от мъжете и затова е по-добре те да си останат вкъщи, че са твърде емоционални и крехки, за да се справят с обществени проблеми и че за да напредват професионално, жените избират да прелъстяват мъжете. Те често пъти биват обвинявани за това, че са станали жертви на насилие. Всички нееднократно сме чували фразите: "тя си го е търсила", "ами защо се е облякла толкова предизвикателно" или "ми той от страст или ревност я е пребил, не за друго".

Анализът на това как българските медии отразяват проблема за насилието на основа на пола, който Петър Тодоров от АКАС и аз направихме за България, разкри, че медиите са част от проблема, а не от борещите се срещу него структури. Резултатите от едноседмичния анализ на съдържанието на онлайн новините за насилието, основано на пола, в България между 21 и 27 октомври разкриха, че статиите и репортажите сa сензационни и служат по-скоро като механизъм за възбуждане, а не спирачка, на бъдещите насилници.

Статиите са написани без емпатия към жертвите (вижте например заглавието: "ЕКШЪН: Четирима отвлякоха жена!") и най-често се уповават единствено на полицейски доклади, без да включват други гледни точки, като тези на жертвите, или на правителствени, или неправителствени експерти.

През едноседмичния период на изследването случаите на насилие, отразени в медиите, бяха 22, а статиите - 93. 91% от извършителите са били мъже, а 89% от жертвите - жени. 70% от статиите се уповават единствено на полицейско изказване, предоставено за медиите, а само 25% цитират жертвите. Това, което е най-пагубно, е, че фокусът на статиите най-често пада върху метода на разправа и насилие (може би защото това най-много приковава погледа на читателя), а това води до нормализиране сред обществото на тази жестокост. 80% от статиите и 59% от образите, които ги съпътстват, са фокусирани върху бруталния акт: какво точно е направил насилникът, за да нарани жертвата.

Снимка: Facebook/Area 05/District 30/Zonta International

Само единици са статиите, които включват информация, целяща да помогне на потенциални жертви, като подаде линк за това къде да се търси помощ при подобен проблем (1%) или пък които споменават потенциални решения (3%). Само 13% от статиите се уповават на статистика, която е в основата на доказателството, че проблемът е обществен, а не инцидентен. Извършителите не са единици психопати, а са много (най-често) мъже, функциониращи във всички сфери на обществото.

Според инспектор Каменова от МВР "борбата срещу домашното насилие и изобщо насилието трябва да бъде държавна политика". Тя обобщи, че проблемът е дълбоко вкоренен и изисква консолидиран отговор от много държавни институции, които да работят в унисон една с друга.

"Във връзка с това как да преборим стереотипите ние (МВР) имаме идея и тя най-вероятно ще бъде споделена от много останали институции, но за съжаление не срещаме голяма подкрепа от тях. За нас това е ранната превенция... Когато младите хора стигнат до полицията, те са вече моделирани хора, с определен тип поведение. И всъщност ние можем само да им противодействаме, не и да ги превантираме."

Според инспектор Каменова решението е в превъзпитаването на децата още от малки в семействата им и след това в училище.

В дългогодишната си изследователска работа за обществените неравенства по света и в България аз съм достигнала до много сходно заключение. За да се преборим с насилието срещу жените, трябва на първо място да положим усилие за това да се променят социалните норми в обществото и в медиите, които легитимират това насилие и дори го правят неизбежно.

Снимка: Личен архив

*Люба Късова е директор на консултантска фирма AKAS, журналист и изследовател, който пише за неравенството, социалните норми и тенденции, младите поколения, изкуствения интелект и медиите. Статиите и докладите и са цитирани и публикувани по цял свят, включително в the Guardian, Fortune, Foreign Policy, The Independent и много други новинарски медии.

ИЗБРАНО