Чуйте статията:

Павел Колев е управител на AbbVie България, както и председател на Управителния съвет на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Фармацевт по образование, вече почти 3 десетилетия работи във фармацевтичната индустрия - в среда, в която науката се превръща в реални решения за хората. За него това означава две неща: първо, помощ иновациите да стигат навреме до пациентите; и второ - предвидима, справедлива и устойчива здравна система, която създава условия напредъкът в медицината да достига до пациентите в нужда.

Вече близо година сте председател на УС на ARPharM: Как оценявате изминалия период и какви изводи направихте за състоянието на сектора в България?

Годината беше много динамична - с много работа и с ясна цел: секторът да се утвърди като надежден партньор на институциите и обществото. Изводът ми е, че България има реален потенциал - разполагаме с изключителни специалисти и експертни центрове, с добър опит и стабилна основа в клиничните изпитвания, както и с доказателства, че когато има диалог, могат да се постигат работещи решения. В същото време системата остава уязвима: България е сред страните с едни от най-ниските нетни публични разходи за лекарствено лечение на човек в Европа, финансирането е силно непредвидимо, а правилата често възпират въвеждането на иновации. Ако искаме устойчиво здравеопазване, трябва да гледаме на лекарствата и на иновациите като на инвестиция, а не като на разход.

Как бихте описали днес достъпа до иновативни терапии в България и имат ли българските пациенти навременен достъп до най-новите терапии? Къде се намира България в сравнение с Европа по отношение на достъпа до съвременни лечения?

Има напредък - в някои терапевтични области пациентите вече получават съвременни лечения, които до скоро бяха недостижими. Но "навременният достъп" все още не е стандарт. Средно времето от европейско разрешение до реален достъп за българските пациенти е по-дълъг от средния за ЕС - говорим за приблизително 768 дни в България спрямо около 578 дни средно в Европа и 445 дни за EU4 (Германия, Франция, Италия и Испания). Това означава близо две години и повече чакане за терапия, а при някои заболявания пациентите просто нямат този шанс - цената на това време се измерва в човешки живот. .

Има и втори аспект - не само колко бързо, но и дали новите терапии изобщо стават достъпни. Данни от международни сравнения като Patients W.A.I.T. Indicator показват, че при държави като България до пациентите реално достигат около половината от новоодобрените в ЕС терапии за разглежданите в анализа периоди, а част от останалите идват по-късно или с ограничения в предписването или никога не достигат до българските пациенти.

Моята позиция е ясна: пациентът в България трябва да има шанс за лечение по стандартите на Европа - не по-късно и не "когато остане ресурс".

Кои са основните бариери, които забавят навлизането на иновативни лекарства у нас? Има ли риск България да остане на "втора скорост" по отношение на новите терапии?

Бариерите са няколко и те се натрупват една върху друга.

Първо - ценовата политика: у нас цената се реферира към най-ниската в група от 10 референтни държави, т.е. на практика най-ниската цена на производител в Европа, а българските цени са видими и се използват като ориентир за други държави. Това прави малки пазари като нашия чувствителни и понякога води до отлагане на въвеждането на нови терапии.

Второ - бюджетната рамка и механизмите за компенсиране на дефицити: когато финансовият риск се прехвърля непропорционално върху компаниите чрез неограничени payback задължения, системата става непредвидима и за платеца (държавата), и за доставчиците, и в крайна сметка - за пациента.

Има и много конкретни числа зад това: през 2024 г. НЗОК е изплатила към аптеки и болници лекарствени продукти на обща стойност около 2,760 млрд. лв. (с ДДС), при бюджетни средства за лекарства около 2,015 млрд. лв. - т.е. разлика от приблизително 745 млн. лв., която е била покрита чрез отстъпки и компенсации от фармацевтичните компании. Само през 2024 г. допълнителните отстъпки и компенсации към НЗОК надхвърлят 800 млн. лв. - приблизително 29% от очакваните плащания. За 2025 г. тази тежест доближи до 1 млрд. лв., т.е. над 30% средно. Да го илюстрираме по друг начин - НЗОК реимбурсира лекарствата, които лекарите са изписали и пациентите получили в аптеки и болници до средата на август ... След това лечението на бъгарските пациенти е "субсидирано" от индустрията до края на годината ... това не е най-добрия пример за устойчивост, нали?

Проблемът не е в принципа на договарянето, а в липсата на разумни граници и предвидимост - защото поради начина, по който работи механизмът за устойчивост и предвидимост на бюджета на НЗОК, в отделни случаи може да се стигне до икономически абсурд: задължения към НЗОК, които надхвърлят приходите от продажби на съответните терапии. Това е директен риск за устойчивото присъствие на иновации на нашия пазар.

Трето - административните срокове и процеси, които остават дълги и трудни за планиране. Това си е "български синдром", който всички ние виждаме във всеки административен процес, с който ни се наложи да се сблъскаме ежедневно.

Четвърто - най-високото в Европа ДДС върху реимбурсираните лекарства (20%), което "изяжда" ресурс от и без това ограничените бюджети.

Да, има риск в България да останем на "втора скорост" или дори "извън сметките", ако не направим системата по-предвидима и ако не третираме иновацията като стратегическа инвестиция в здраве, трудоспособност и икономика. Това означава терапии да достигат първо "предвидими" пазари и да се обмисля лансирането им тук на втори, трети или като цяло следващ етап или никога.

Какви са реалните последици за пациентите, когато достъпът до иновации се забавя? Какъв избор стои пред България днес когато говорим за достъп до иновации в здравеопазването?

Когато достъпът се забавя, това са пропуснати възможности за по-дълъг и по-качествен живот и това не е абстрактна статистика. При много заболявания ранният старт на правилната терапия означава по-малко усложнения, по-малко хоспитализации, по-малко инвалидизация и по-голяма възможност човек да остане активен - в семейството си и на работа. А когато пациентите не получават навреме най-доброто налично лечение, често системата плаща "по-късно" - с повече болнични разходи, социални плащания и загубена продуктивност. Изборът пред България е дали ще продължим да "закърпваме" с краткосрочни мерки и прехвърляне на риска, или ще направим предвидими правила и устойчиво финансиране, така че иновацията да стига до хората навреме.

Има и силни данни за ползите, когато достъпът се разширява: според анализи на здравните резултати, за около 126 000 пациенти, лекувани с иновативни терапии, заплащани от НЗОК, общият брой добавени години живот в добро качество достига приблизително 1 241 000 - близо 10 години средно на пациент. Това са реални човешки години живот в по-добро здраве, а не "разход на хартия".

Интересна статистика е, че иновативната терапия е отговорна за 73% от увеличението на продължителността на живота, постигнато за периода 2016-2023 г. в държавите членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Дали искаме да допуснем да пропуснем тази възможност у нас?

Каква е ролята на държавата за ускоряване на този процес и къде виждате най-големите дефицити?

Ролята на държавата е ключова, защото тя задава правилата и гарантира предвидимост. Най-големите дефицити, които виждам, са: липса на достатъчно прозрачност и средносрочна рамка в планирането на здравните бюджети; чести промени и "пожарни" решения; и модели, които не свързват разходите с ясни здравни приоритети и резултати. Къде на практика се изпълнява Здравната стратегия на България? Не трябва ли това да е заложено първо в бюджета за здраве?

Когато няма предвидимост, всички губят - и институциите, и бизнесът, и пациентите.

Решението е в партньорството: държава, НЗОК, медицински организации, пациентски групи и индустрия трябва да работим по обща цел за по-добри здравни резултати за пациентите с устойчиво финансиране.

Необходима ли е промяна в регулаторната рамка и кои конкретни реформи са най-спешни?

Краткият отговор е: Да! Ако искаме по-бърз достъп и устойчивост, промяната е необходима.

Най-спешните реформи според мен са:

(1) предвидим и балансиран модел за споделяне на финансовия риск, включително ясен таван на общите payback задължения и механизми, които не наказват непропорционално иновациите;

(2) по-прозрачни и по-кратки срокове за оценка и реимбурсация, съобразени с европейските изисквания;

(3) по-добра защита на конфиденциалността на нетните цени - например чрез отделяне на отстъпките от публично видимите листови цени, за да се намалят негативните ефекти от външното референтно ценообразуване;

(4) преглед на ДДС върху реимбурсираните лекарства, защото високият данък директно намалява ресурса за лечение;

(5) стриктно прилагане на новия европейски регламент по оценка на здравните технологии и ускоряване на достъпа до България, така че страната ни да не се превърне в "последна спирка" на иновацията.

Каква е ролята на клиничните изпитвания и как България може да привлече повече такива? Какво печелят пациентите и здравната система от по-активно участие в клинични проучвания?

Клиничните изпитвания са един от най-преките пътища пациентите да получат ранен достъп до най-новите терапии под строг медицински контрол. Те носят зад себе си солидни инвестиции, обучение и опит за медицинските екипи, както и данни, които подобряват реалната клинична практика.

За да привлече повече изпитвания, България има нужда от по-бързи и дигитализирани административни процедури, ясни срокове, предвидимост, подкрепа за изследователските центрове и активна национална политика за привличане на R&D инвестиции, като например данъчни облекчения. Това е печелившо за всички: пациентите получават шанс за терапия, системата - знания и ресурси, а страната - репутация и икономически ефект.

Готова ли е българската система да внедрява високотехнологични и "скъпи" терапии?

Съвсем директно - докато се считат за "скъпи" ще са просто разход ... в момента в който се оцени потенциалният им принос за здраве в добро качество и ползи за икономиката ще превърнат в инвестиция.

Системата може да бъде готова - но готовността не е само въпрос на цена, а на организация. Високотехнологичните терапии изискват ясни пътеки за диагностика и проследяване, центрове с капацитет, качествени данни и модели за заплащане, които отчитат резултатите за пациента.

Ако рамката е непредвидима и бюджетът е хронично под натиск, внедряването става трудно. Затова ключът е да имаме дългосрочно планиране и прозрачни правила, така ще можем да въвеждаме съвременни терапии по устойчив начин, с фокус върху ефекта: по-малко инвалидизация, по-малко хоспитализации и по-добър живот.

Какво трябва да се промени, за да стане България по-привлекателна за инвестиции в сектора?

Инвестициите следват предвидимостта. Ако искаме България да е по-привлекателна, трябва да намалим регулаторната и финансовата непредсказуемост: стабилна бюджетна рамка, предвидими правила за payback с разумен таван, по-бързи и ясни процедури за оценка и реимбурсация, и политики, които не "изтласкват" ресурс от лечение към данъци и административни тежести. Паралелно е важно да надграждаме силните си страни: добри медицински специалисти, потенциал за клинични изпитвания, дигитализация и работа с данни. Това са условията, при които секторът може да инвестира повече в проучвания, обучения, партньорства и в реални решения за пациентите.

Ако трябва да обобщите в едно изречение каква е Вашата визия за бъдещето на достъпа до иновативни терапии в България каква би била тя?

Целта е ясна: иновациите да стигат до българските пациенти навреме, предвидимо и устойчиво - по европейски стандарт, с правила, които насърчават медицинския напредък, а не го забавят.

ИЗБРАНО
Филип Киркоров: Благодарение на мен България спечели "Евровизия" Лайф
Филип Киркоров: Благодарение на мен България спечели "Евровизия"
24887
Сензация: Рускиня обърна по невъзможен начин фучащата от гняв Сабаленка и я унижи в Париж Корнер
Сензация: Рускиня обърна по невъзможен начин фучащата от гняв Сабаленка и я унижи в Париж
18759
Министерството на отбраната на Русия иска близо 50 млн. евро от "Райнметал" Бизнес
Министерството на отбраната на Русия иска близо 50 млн. евро от "Райнметал"
21536
Обикновените хора победиха: Вирджиния спря мегапроект за центрове за данни с мощност 900 MW IT
Обикновените хора победиха: Вирджиния спря мегапроект за центрове за данни с мощност 900 MW
21217
В мъничко крехко тяло, фина и красива, а с огромен актьорски талант. Що е то? Impressio
В мъничко крехко тяло, фина и красива, а с огромен актьорски талант. Що е то?
7848
Обявиха извънредно положение на остров Карпатос заради недостиг на питейна вода Trip
Обявиха извънредно положение на остров Карпатос заради недостиг на питейна вода
3233
Какви са спецификите при приготвянето на сос Холандез Вкусотии
Какви са спецификите при приготвянето на сос Холандез
5001
Скритата карма, с която всеки зодиакален знак ще се сблъска чак до началото на 2027 г. Zodiac
Скритата карма, с която всеки зодиакален знак ще се сблъска чак до началото на 2027 г.
913
Опасно време в 13 области, очакват се порои, гръмотевици и градушки Времето
Опасно време в 13 области, очакват се порои, гръмотевици и градушки
7106