Новите евродепутати дадоха знак, че натискът върху бизнеса и гражданите от типа "еднакви по дължина и дебелина краставици в Европа", трябва да спре.

Новият Европарламент се опълчи на старата Еврокомисия.

Поводът за бунта на мнозинството евродепутати от всички полтически крила (с 378 гласа против от общо 556 по време на пленарното заседание в Страсбург на 28-ми ноември) бе Резолюция относно Препоръката на Съвета за среда бед тютюнев дим и без аерозоли, предложена от група евродепутати, и подплатена от Комисията с безспорно важната и привидно незаобиколима защитна теза за общественото здраве.

Когато става дума за акции на Комисията за засилване на контрола върху тютюна чрез все повече рестрикции и забрани, те изглеждат на пръв поглед като даденост и са политически най-удобни, а натискът върху тютюневата индустрия - най-лесен, поради вината, която тя носи за общественото здраве. Този път, обаче, гласът на европейските граждани - Европарламентът, заедно с представители на бизнеса и някои от големите държави-членки въстанаха в защита на правата на гражданите, свободния избор, бизнеса и туризма и в подкрепа на икономическия растеж и устойчивост. Мнозинството от евродепутатите отхвърлиха предложението на Европейската комисия за разширяване на зоните за пушене на открито и закрито, както и за включване в забраната на новите бездимни продукти - електронни цигари и устройства за нагряване на тютюн, с мотив за спазване на основополагащите принципи на Договора на ЕС за пропорционалност и субсидиарност, както, и на добрите регулации на на базата на научните доказателства. Те поискаха липсващия всеобхватен анализ и оценка за въдействието върху икономическите сектори и напомниха, че защитата на общественото здраве е в ръцете на националните органи в страните от ЕС.

Снимка: iStock by Getty Images

Хронология за силата на разума срещу европейската бюрокрация

На 17 септември предишният състав на Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен предложи на Съвета на ЕС и държавите-членки ревизия на старата Препоръка на Съвета за среда без дим от 2009 г. Новият документ предвижда забраната за тютюнопушене на закрити и на някои открити обществени места, която държавите-членки са въвели, да бъде разширена със забрана не само за тютюнопушене на закрито, но и да се забрани използването на бездимни продукти (устройства за нагряване на тютюн и електронни цигари) както на закрито, така и на всякакви открити пространства, включително на плажове, паркове, спирки на градски транспорт, тераси и дворове към заведения, бистра, кафета и ресторанти.

Последваха дискусии между представителите на здравните ресори на държавите-членки, които бяха притиснати от съкратените срокове за изразяване на позициите на страните, на фона на липсата на оценка на икономическото въздействие и признанието за недостатъчни научни доказателства за необходимостта от пространства без аерозоли. Въпреки че новото наименование на документа - Препоръка на Съвета за пространства без дим и без аерозоли очевидно ясно разграничава цигарения дим от аерозолите от употребата на бездимни продукти, Комисията настоя еднаквото им третиране.

Еврокомисията защити своите добри намерения за защита на общественото здраве с аргумента за денормализиране на всякаква употреба на каквито и да било видове и категории продукти, независимо дали генерират дим или не, и то на които и да е закрити и открити места, които гражданите на ЕС може да посещават, включително и за развлечение и почивка. Редица сдружения от областта на туризма и ресторантьорството в част от страните, сред които Германия, Италия, Румъния и Чехия, реагираха бурно, обявиха протести и публикуваха декларации в защите на своя бизнес, който има за цел да осигурява госпоприемство и еднакво приемливи условия за релаксиране и развлечение на всички посетители.

На 14 ноември Италия и Румъния публикуваха съвместната декларация относно Препоръката, оспорваща подхода на Комисията. 

На 22 ноември Германският Федерален Съвет излезе с критично Решение относно Препоръката и призова Европейската Комисия да я оттегли. 

На 28 ноември Чехия обяви официално позицията си, че страната е против Препоръката и няма да даде своята подкрепа на заседанието на Съвета на министрите, насрочено за 3 декември. 

Също на 28 ноември, след бурните дебати от 27 ноември, Европарламентът отхвърли Резолюцията относно Препоръката и някои от евродепутатите призоваха Комисията да я оттегли.

На 3 декемви предстои финално решение чрез гласуване на държавите-членки, чиито резултат, след описаната хронология, вече не е предизвестен и увереността на Комисията, че може да прокара Препоръката, е сериозно разклатена. Едно е ясно, Европарламенънт вече отхвърли Резолюцията, но дали има възможност и държавите-членки да я отхвърлят, както и дали Комисията ще я оттегли - предстои да разберем. При всички случаи гласът на народа този път се чу силно в Европарламента и той е против задушаващата хватка на политическата бюрократична машина на растящи рестрикции и забрани, към които ЕС привикна през изминалите години и които притискат бизнеса и икономиките на страните-членки. .

А къде е България... в този дебат?

На 27 ноември Министерският съвет одобри позицията на страната за Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, насрочен за 3 декември 2024 г. в Брюксел. В позицията на страната се казва, че България подкрепя Препоръката за пространства без дим и аерозоли, като наред с други страни-членки, е поставила своите червени линии и искания за редакции. В документа се посочва също, че България ще акцентира по време на своето изказване, че благосъстоянието и здравето на децата и младите хора трябва да бъдат основен приоритет на Европейския съюз и че при бъдещи законодателни инициативи на Комисията, акцентът следва да бъде не върху скоростта на публикуване на законодателно предложения, а върху добре обмислени целенасочени, ефективни и пропорционални мерки, основани на научни данни и адресиращи конкретни проблеми. А по отношение конкретно за новите продукти с емисии от аерозоли, България разчита, че както за Препоръката, така и за всяка нова инициатива на ЕК, тя ще бъде добре обоснована и почиваща на оценка на въздействието и на научни данни за оценка на риска по отношение на новите тютюневи изделия.

По време на сесията на Европарламента в Брюксел на 27 ноември, на която се дебатираше Резолюцията, единственият български евродепутат, който се изказа, бе Радан Кънев от ЕНП. Той постави въпроса за реалните възможности за ефективно прилагане на предложените забрани, за пропорционалността на разпоредбите и за нуждата от поставяне на граница на регулирането от ЕС спрямо човешките права, като зададе риторичния въпрос: "Наистина ли смятате, че Европейският парламент и Еврoпейският съюз трябва да определят дали гражданите в един малък град в България могат да пушат през местната кръчма или на автобусната спирка?"