БТА
Обречен референдум за начесване на политически сърбеж
Смаян съм от идеята да се организира референдум за това дали да приемем или не Истанбулската конвенция.
Това е нещо толкова абсурдно, че не знам на майтап ли го предлагат или са сериозни привържениците на идеята. Не мога да си обясня и защо един толкова тривиален въпрос като ратифицирането на международен документ предизвика толкова шум у нас.
Политици го направиха основа на дебати, които са по-безсмислени и от дебатите вчера за вота на недоверие към кабинета. Абсурдът е пълен - това е Конвенция на Съвета на Европа, приета през 2011 година, а ние в момента се явяваме председателстващи този Съвет.
Подписали сме въпросния документ през 2016 година, заедно с още 44 държави и всички от ЕС. Ратифицирана е от 28 държави. Ние какво, срещу Съвета на Европа ли вървим? Ако е така, защо сме подписали този документ? А дава ли си някой сметка колко хора в страната, извън действащите политици, се интересуват от текста на този документ? И в този смисъл, ако се насрочи референдум, колко хора ще гласуват?
Мога да ви уверя, че няма да са 2.5 милиона души, както беше на референдума на Слави Трифонов. Вероятно ще са 200-300 хиляди, може и по-малко. Тогава какво правим? Вижте родния закон за референдумите - какви изисквания налага, за да бъде признат за задължителен прекия вот. Смятате ли, че има дори 1% шанс тези изисквания да бъдат изпълнени и гласуването да има съответната тежест и да бъде признато?
Българските политици, ако това са истински политици, не разбраха вече 30 години, че българинът се интересува от цената на тока, на водата, данъците, от въздуха, който диша и това какви хора го управляват. И ще излезе да гласува, ако го питате нещо по тези въпроси. Напъните да се отиде на референдум за нещо, напълно непознато за 99% от населението на държавата ни е просто начесване на политически сърбеж.
А кой ще понесе вината от сигурния провал и напразно похарчените пари на данъкоплатците? Кой ще излезе и ще каже-българите не се интересуват от подобни имагинерни въпроси, ние сгрешихме? Никой.
Ние имаме законодателство, което непрекъснато се променя, отменя, допълва, подменя, актуализира. И много малка част от него се спазва. Ако някой пребие жена си, той трябва да отиде на съд и там да се реши каква е вината му. Някой да знае колко са осъдени за домашен тормоз у нас? Какво ще промени една конвенция по този въпрос-точно нищо.
Да, ще има десетина или стотина заведени дела срещу страната ни в Страсбург, вероятно ще бъдат спечелени от пострадалите. Но и сега имаме куп дела там и куп обезщетения за безхаберие или превишаване на права или нарушаване на права.
С такива "референдуми" ще убием и без това намиращият се на смъртно легло Закон за референдумите, защото никой вече няма да го смята за нещо сериозно. А може би точно това е целта, особено след трусовете, които предизвика един обикновен тв водещ, ангажирал за една кауза 2.5 милиона българи.
Нека припомним, че гласувалите за ГЕРБ и БСП общо са по-малко от гласувалите за мажоритарен вот на последния референдум. И какво от това?
Политици го направиха основа на дебати, които са по-безсмислени и от дебатите вчера за вота на недоверие към кабинета. Абсурдът е пълен - това е Конвенция на Съвета на Европа, приета през 2011 година, а ние в момента се явяваме председателстващи този Съвет.
Подписали сме въпросния документ през 2016 година, заедно с още 44 държави и всички от ЕС. Ратифицирана е от 28 държави. Ние какво, срещу Съвета на Европа ли вървим? Ако е така, защо сме подписали този документ? А дава ли си някой сметка колко хора в страната, извън действащите политици, се интересуват от текста на този документ? И в този смисъл, ако се насрочи референдум, колко хора ще гласуват?
Мога да ви уверя, че няма да са 2.5 милиона души, както беше на референдума на Слави Трифонов. Вероятно ще са 200-300 хиляди, може и по-малко. Тогава какво правим? Вижте родния закон за референдумите - какви изисквания налага, за да бъде признат за задължителен прекия вот. Смятате ли, че има дори 1% шанс тези изисквания да бъдат изпълнени и гласуването да има съответната тежест и да бъде признато?
Българските политици, ако това са истински политици, не разбраха вече 30 години, че българинът се интересува от цената на тока, на водата, данъците, от въздуха, който диша и това какви хора го управляват. И ще излезе да гласува, ако го питате нещо по тези въпроси. Напъните да се отиде на референдум за нещо, напълно непознато за 99% от населението на държавата ни е просто начесване на политически сърбеж.
А кой ще понесе вината от сигурния провал и напразно похарчените пари на данъкоплатците? Кой ще излезе и ще каже-българите не се интересуват от подобни имагинерни въпроси, ние сгрешихме? Никой.
Ние имаме законодателство, което непрекъснато се променя, отменя, допълва, подменя, актуализира. И много малка част от него се спазва. Ако някой пребие жена си, той трябва да отиде на съд и там да се реши каква е вината му. Някой да знае колко са осъдени за домашен тормоз у нас? Какво ще промени една конвенция по този въпрос-точно нищо.
Да, ще има десетина или стотина заведени дела срещу страната ни в Страсбург, вероятно ще бъдат спечелени от пострадалите. Но и сега имаме куп дела там и куп обезщетения за безхаберие или превишаване на права или нарушаване на права.
С такива "референдуми" ще убием и без това намиращият се на смъртно легло Закон за референдумите, защото никой вече няма да го смята за нещо сериозно. А може би точно това е целта, особено след трусовете, които предизвика един обикновен тв водещ, ангажирал за една кауза 2.5 милиона българи.
Нека припомним, че гласувалите за ГЕРБ и БСП общо са по-малко от гласувалите за мажоритарен вот на последния референдум. И какво от това?