Ракът на гърдата- симптоми и превенция

Снимка: Novartis

Ракът на гърдата- симптоми и превенция

17:22 | 28 ноември 2024 | Автор: Цветелина Георгиева 5414 Снимка: Novartis

Ракът на гърдата е най-често срещаното злокачествено заболяване при жените, както в Европа, така и в България. В Световен мащаб всяка година има повече от 2,3 милиона случая на рак на гърдата, което го прави най-разпространеният рак сред жените. В същия момент едва 13,5% от българските жени посочват, че са добре запознати със заболяването рак на гърдата. Именно затова кампанията "Времето е живот" на Novartis България продължава да генерира достоверно съдържание от водещи специалисти в областта на онкологията, за да информира широката общественост за нуждите от навременна и честа профилактика.

На въпроси за коварното заболяване отговаря доц. д-р Елеонора Димитрова, д.м. Тя е завършила медицина в Медицински университет - Варна през 1996 г., а от януари 1997 г. работи като лекар в Клиника по белодробни болести, УМБАЛ "Св. Марина", Варна. През 2001 г. придобива специалност по Вътрешни болести, а през 2004 г. - Пневмология и фтизиатрия. През 2007 г. придобива специалност по Медицинска онкология.

От 2008 г. работи като лекар-онколог в клиника по Медицинска онкология към УМБАЛ "Света Марина", Варна. През 2017 г. защитава дисертационен труд на тема "Експресията на Beclin 1 като маркер за автофагия и прогностичната му и предиктивна стойност при болни с карцином на дебелото черво в метастатичен стадий" и придобива ОНС "Доктор". През 2018 г. издава монография "Колоректален карцином".

Снимка: Личен архив

На каква възраст трябва да започнат жените да правят профилактичен преглед за рак на гърдата и колко често? Кои са рисковите групи, които са по-предразположени към развитие на рак на гърдата?

Най- често на масов скрининг подлежат жени във възрастовата граница 50-70 години и метод на избор е мамографията. Масовият скрининг с изследване през две години води до намаляване на относителния риск от смърт от рак на гърдата в различна степен в различните скринирани възрастови популации.

Освен масов, съществува и т.нар. селективен скрининг, насочен към определени групи от индивиди, преценени като високорискови за възникване на определено заболяване въз основа на различни стратегии и модели. За рака на гърдата като високорискови се определят например носители на герминативни патогенни мутации в BRCA 1/2, на генетични синдроми като Li- Fraumeni, Cowden, родственици на пациенти с рак на гърдата от първа линия.

Доказани рискови фактори за възникване на рак на гърдата са ранното менархе, късната менопауза, късно първо раждане, продължителната хормонозаместителна терапия, нераждали жени. Затлъстяването, високият индекс на телесна маса при менопаузални жени, както и намалената физическа активност също увеличават риска от развитие на рак на гърдата.

Тъй като ракът на млечната жлеза е все по-често срещан в млада възраст, ехографията на млечни жлези и аксили би следвало да е част от профилактичните изследвания, извършвани при жени след 35-40 год.

Към какъв специалист трябва да се обърнат и кое е задължителното изследване, което трябва да си направят?

Диагнозата на заболяването рак на гърдата се поставя чрез един от следните методи - клиничен преглед, образни изследвания, биопсия с хистология и имунохистохимия. При съмнение за болест, би трябвало пациентът да се насочи за консултация от мамолог/гръден хирург.

Първа стъпка при съмнение за тумор е двустранната ехография на млечни жлези и аксили. Методът е достъпен и безвреден. Особено информативен при по-млади жени, при които гърдите са с по-изразена плътност на паренхима. Информацията се допълва от данните от мамографията. Двата метода са взаимно допълващи се. Напоследък МРТ (магнитно-резонансната томография) е все по- използван метод в началната диагностика на рака на гърдата.

В случай на доказано заболяване, се прилагат различни образни методи за стадиране на болестта и определяне на терапевтичното поведение (компютърна томография, костна сцинтиграфия, позитронно-емисионна томография с маркиран глюкозен аналог-FDG-PET/CT и др.)

Защо жените не ходят на профилактични прегледи за рак на гърдата? Как могат да се мотивират?

Различни могат да бъдат причините жените да не правят профилактични прегледи за рак на гърдата - липса на време поради голяма професионална, социална, семейна ангажираност, нежелание за среща с медицински специалисти и пребиваване в медицински центрове при липса на оплаквания, голяма отдалеченост от здравни заведения, липса на достъп до специалисти, страх от откриване на здравословен проблем, ниска здравна култура и др.

Мотивирането може да се осъществи чрез предоставяне на още повече информация за заболяването, рисковите фактори за възникването му, ранни симптоми, принадлежност към рискови групи за възникването на рак на гърдата, методи за диагностициране, както и значението на откриването на болестта в ранен стадий. Важно е осигуряването на достъп, както до медицински центрове с възможности за извършване на образни диагностични процедури, така и достъп до медицински специалисти с опит в диагностицирането и лечението на пациенти с рак на гърдата.

Каква е разликата, ако ракът на гърдата бъде открит рано и ако бъде открит късно? Какви са възможностите за лечение и каква е преживяемостта в двата случая?

Ранното откриване на рака на гърдата е основният фактор за успешното лечение на болестта и постигането на излекуване на пациентите. С натрупването на познания за биологията на рака на гърдата, с възможностите на съвременната медицинска наука за определяне на подтипове на тумора с различно поведение и отговор към терапия, с усъвършенстването на хирургичните техники и образните методи за диагноза и стадиране на болестта се увеличават възможностите за персонализиране на лечебния подход при всеки един пациент, нараства делът на извършваните органосъхраняващи операции, а новите лекарствени средства (прицелна терапия, имунотерапия) осигуряват продължителна преживяемост без болест, намаляват риска от рецидив и прогресия на болестта.

Откриването на болестта в ранен стадий дава възможност за излекуване. Диагностицирането в метастатичен стадий влошава прогнозата на пациента, целта на провежданото лечение е постигане на контрол върху симптомите на болестта, както и осигуряването на продължителен период без прогресия, подобряване на преживяемостта и осигуряване на добро качество на живот.

Особено важен за успеха на лечението е мултидисциплинарният подход, наличието на ефективно работещ туморен борд, който да изгради терапевтичната стратегия за всеки конкретен пациент в зависимост от хистологичния вариант на тумора, хормоналния рецепторен статус, HER-2 статуса, стадия на болестта и някои характеристики на пациента (възраст, менопаузален статус, придружаващи болести, общо състояние и др)

Определянето на необходимите за лечението на пациента терапевтични модалности (хирургия, лъчелечение, лекарствено лечение), както и подреждането на последователността, в която ще се прилагат, е основна функция на мултидисциплинарния туморен борд и определящият фактор за успешно лечение.

Къде пациентите и близките им могат да търсят информация и на коя информация да вярват?

При възможност да търсят информация от квалифицирани в проблема медицински специалисти- под формата на консултация, от здравни платформи, медицински издания, брошури за пациенти и други материали, в създаването на които са участвали специалисти.

ИЗБРАНО