Радев и Денков рамо до рамо на честванията за 120 г. от Илинденско-Преображенското въстание

Честванията събраха пред Паметника на Незнайния войн председателя на НС Росен Желязков, вицепрезидента Илияна Йотова, вицепремиера Мария Габриел, и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов, министри, депутати и др.

Снимка: БТА

Радев и Денков рамо до рамо на честванията за 120 г. от Илинденско-Преображенското въстание

21:50 | 2 август 2023 | Редактор : Елза Тодорова 83 8568 Снимка: БТА

Илинденско-Преображенското въстание се превърна в най-масовия израз на волята за свобода на нашия народ. Това въстание се пренесе далеч във времето, защото резултатите от него надхвърлила далеч неговите непосредствени политически и военни цели - това каза президентът Румен Радев в словото си на церемонията по случай 120-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание.

Президентът Радев

Преди това той прие почетния строй на Националната гвардейска част със знамената светини пред Паметника на Незнайния войн в София. На церемонията присъства и премиерът Николай Денков, председателят на Народното събрание Росен Желязков, вицепрезидентът Илияна Йотова, вицепремиерът Мария Габриел, изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов, духовници, министри, депутати, военни и др.

2 август е символ. На тази дата преди 120 години българите в Македония и Одринска Тракия доказват, че идеята за "демократска република", в която "българи, турци, евреи ще бъдат равноправни във всяко отношение", не е увиснала на бесилото заедно с Левски. Тази идея дава смисъл и вдъхва мъжество на хиляди борци, които жертват живота си в името на свободата и равенството между всички народности, каза в речта си премиерът.

"Илинденско-Преображенското въстание е събитие с особено висока историческа стойност за съвременната българска нация. Защото поривът на въстаниците за свобода не е егоистично националистически. Идейното знаме на тази свобода е "пълната политическа автономия на Македония и Одринско" с равни права, равни задължения, равни отговорности и равни възможности за развитие за всички общности, без разлика на "вяра и народност". Подобни реформи са обещани от Великите сили в Берлинския договор от 1878 г., но така и не се реализират в залязващата Османска империя", каза още акад. Денков.

Снимка: БТА

"Не е случайно, че тъкмо българите са движещата сила в най-масовото въстание срещу Османската империя по тези земи. В географските области Македония и Източна Тракия тогава те са и най-многочислената, и политически най-активната част от иначе разнородното ù население. Българското съдържание и облик както на въстанието, така и на цялостното революционно движение в Македония и Одринско, е признато от всички - от османските власти, от останалите етнически общности и балканските съседи.

Не правят изключение и Великите сили, които по това време ревниво бранят наследството на Османската империя. Техните дипломати и журналисти описват не само нарастващото влияние на Българската екзархия. Във фокуса им все по-често попадат действията на революционната организация, чиято активност в началото на XX век се превръща в истинска заплаха за многовековната империя".

В началото на XX век споменът за Съединението от 1885 г. не е толкова далечен. Затова и свои, и чужди са наясно с естествената посока на исканата пълна автономия на Македония и Одринско - към едно следващо Съединение. Тъкмо заради това геополитическият вихър се обръща срещу въстанието. През лятото на 1903 г. сънародниците ни в Македония и Одринско плащат цената на устрема си към свобода с хиляди човешки жертви, материални и морални опустошения. За да се спасят от изтребление, над 30 хил. бежанци търсят подслон в Родината - майка", припомни министър-председателят.

И завърши с думите: "2 август е символ. На тази дата преди 120 години хиляди въстаници хвърлят мост към основните ценности, които движат демократичния свят днес - граждански свободи и равноправие на всички хора без разлика на етнос, религия, пол и занятие. Ние, техните наследници, сме призвани да браним тези ценности и да ги предадем на нашите деца, които да ги пренесат в бъдещето. Слава и поклон пред паметта на героите от Илинденско-Преображенската епопея, отдали живота си за свободата на Македония и Одринска Тракия!"

Снимка: БТА

"От поколения на този площад се събират пътищата на националната ни памет, на българската държавност и духовност. Тук отдаваме почит на безсмъртните имена и събития, които ни обединяват и чертаят летописа на нашия народ. 120 години ни делят от съдбовното лято на 1903 г., когато българите от Македония и Одринска Тракия въздигнаха борбата си за независимост и равноправие в безпримерен героизъм, превръщайки тази борба в незабравима историческа епопея", каза в речта си президентът Радев, цитиран от БТА.

По думите му Илинденско-Преображенското въстание е надхвърлило рамките на епохата и се е превърнало в ярък символ на българския дух и завинаги ще остане непреходно знаме на борбата за правда, права и човешки достойнства. Днес това въстание заема своето важно място в отношенията ни с Република Северна Македония (РСМ) и от нас зависи то да ни води към решаване на проблемите и нашето сближаване на основата на историческата истина, отбеляза държавният глава.

Той заяви, че бунтът е устоял месеци наред с военните умения на редица български офицери и с братската подкрепа на многобройните доброволци от свободна България. Днес ние, потомците на илинденци от двете страни на границата, още носим своя неизпълнен дълг към дейците на въстанието. Днес ние, когато поздравяваме хората в РСМ с техния държавен празник, нека не забравяме, че светлите умове на освободителното движение в Македония и Одринска Тракия, мечтаеха да превърнат своя роден край в земя на равноправие и справедливост, каза Радев.

Снимка: БТА

По думите му затова и гарантирането на конституционното равноправие на българите в Република Северна Македония и опазването на културното и историческо наследство по тези земи ще сбъднат заветите на илинденци от 1903 г. Това няма как да не се случи, защото гражданите и на България, и на РСМ се прекланят пред тези завети и пред идеалите на въстанието, посочи президентът. Той отбеляза, че на базата на същите тези идеали и принципи е изградена съвременна обединена Европа. Затова вярвам, че там, където има обща история, стремеж към диалог, доверие и разбирателство, предстои и общо европейско бъдеще, заяви Румен Радев.

След това се състоя и тържествената заря-проверка пред Паметника на Незнайния войн в София. В края на церемонията присъстващите коленичиха в знак на почит към паметта на загиналите, а след това прозвуча и химнът на България.