Проучване на "Алфа рисърч": 88% от евреите се чувстват в безопасност в България

Междуетническите отношения в България се оценяват като добри, сочи изследването

Снимка: Алфа рисърч

Проучване на "Алфа рисърч": 88% от евреите се чувстват в безопасност в България

Междуетническите отношения в България се оценяват като добри, сочи изследването

13:14 | 5 април 2022 | Редактор : Ива Капкова 32 2240 Снимка: Алфа рисърч

Междуетническите отношения в България се оценяват като добри, с изключение на тези с ромската общност, констатацията от социологическо проучване на "Алфа рисърч".

Още по темата

България отбеляза 79 години от спасяването на българските евреи (снимки)

73% от хората са оценили отношенията между мнозинството и представителите на еврейската общност като добри и много добри. По-добра е оценката на еврейската общност - 82% от евреите определят техните отношения с мнозинството като добри и много добри, заяви пред медиите Боряна Димитрова .

Тя представи резултатите от национално представително социологическо проучване на тема "Обществени нагласи към антисемитизма и езика на омразата в България" и проучване по същите въпроси сред еврейската общност в рамките на проекта "Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство", изпълняван от Министерството на външните работи в партньорство с Дипломатическия институт и Държавния културен институт, финансиран от Фонда за двустранни отношения на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм.

По данни на национално представителното проучване 83 на сто от запитаните казват, че биха желали да имат съседство с евреи. 59% имат позитивно отношение към заемането на ръководни постове от евреи. 52% са съгласни със сключването на брак на член от семейството с евреин/еврейка, информира Димитрова. Тя коментира, че тези 52 на сто по никакъв начин не са свързани с негативни стереотипи към евреите. Те са свързани със степента на охраняване на култура и религиозна идентичност. Интересен детайл, според Димитрова, е, че сред изповядващите исляма въздържането от брак с представител на еврейската общност достига до 76 на сто.

Може да се направи изводът, че няма радикализиращи социални дистанции, нито идеологически основния за отхвърляне или агресия към еврейската общност. Според национално представителното проучване евреите са добре интегрирани в обществото. Проучването сред евреите също посочва, че общността е добре интегрирана - 91% от респондентите са на това мнение.

Общо 88 на сто от евреите заявяват, че се чувстват в безопасност в ежедневието си - от тях половината напълно, другата половина в известна степен. Според Димитрова трябва да се анализира на какво се дължи този факт. Едва 11% казват, че са избягвали посещения в еверейски институции и организации, както и събития, свързани с еврейската общност от опасения за тяхната безопасност.

По думите на Боряна Димитрова тези две проучвания са първите по рода си. Едното обхваща широката общественост, между 18 и 55 години, които активно участват във формирането на общественото мнение, а другото е проучване сред еврейската общност. В България липсваше погледът как тези две общности се оглеждат една в друга, което е важно, коментира Димитрова. Проучването е направено на базата на 1000 ефективни интервюта и 100 от еврейската общност.

Еврейската общност в България е относително малка, около 2-3 хиляди души, каза Боряна Димитрова. На фона на този брой 37% от широката общественост са в състояние да посочат поне един еврейски празник, сочат данните от проучването. Интересно е и че 30% от анкетираните от широката общественост могат да посочат повече от едно име на бележити българи от еврейски произход, допринесли за развитието на България.

Първите няколко души, които са назовани, са от политиката и сферата на културата - Соломон Паси, Етиен Леви, Ицхак Финци, Дора Габе, Валери Петров.

По отношение на езика и речта на омразата, според проучването той най-често се среща под анонимни форми в интернет и социалните медии, по спортни събития, в надписи по обществени сгради, сочи проучването. Тоест, езикът на омразата се вижда в една неформална среда, посочи Димитрова. Националното представителното прочуване по-малко разпознава езика на омразата като проблем, коментира Димитрова.

Тя съобщи, че и двете общности разпознават социалните медии като източник на език на омразата. Според 11 на сто от анкетираните е налице има ръст на антисемитизма у нас. Преки свидетели на антисемитски прояви са едва 17% от представителите на еврейската общност в България, съобщи още Боряна Димитрова.

ИЗБРАНО