Чуйте статията:

Съществуват редица митове при храненето на пациентите с онкологични заболявания, които могат да доведат до животозастрашаващи последици. Кои са най-често срещаните неверни твърдения и какво представляват храните за специални цели попитахме проф. д-р Дарина Найденова Христова, д.м.- специалист по хранене и диететика и председател на Национална асоциация "Практическа диететика и интегративна медицина".

Проф. Найденова, какво представлява малнутрицията и защо следенето на теглото е толкова важно при онкологичните пациенти?

Малнутрицията буквално преведено означава недохранване или неадекватен прием на калории и хранителни вещества - белтъци, мазнини, въглехидрати, минерали и витамини. Обективен белег за малнутриция е загубата на тегло. Пациентите с онкологично заболяване са с висок риск от недохранване и е важно да бъдат проследявани за промяна в теглото по ред причини. Основната е, че недохранването може да влоши толеранса на организма към специфичната онкологична терапия - т.е. пациентът да не може да премине курсовете, които са планирани с химиотерапия или лъчетерапия и това да намали шансовете му той да се излекува.

Друга причина поради която следим пациентите с онкологични заболявания да не развият малнутриция е, че тя влошава качеството на живот. Пациентът не се чувства добре. Това се отразява на физическия капацитет, на психиката и повишава риска от депресии.

Не на последно място малнутрицията е свързана с по-ниска устойчивост на организма спрямо неблагоприятни фактори. Това означава, че при среща с вируси и бактерии човек с малнутриция е много по-податлив да развие инфекция. При недохранване страда имунната система и човек боледува по-често.

Кои са най-често срещаните митове при храненето на онкологични пациенти? Има ли забранени храни?

Най-често срещаните митове са свързани с изключването на цели групи храни и с гладуване. Например, много често пациентите, когато чуят тази диагноза, спират да консумират млечни храни, месо и десерти. Това е може би първото, което спират - млечни продукти, месо и захар.

Млечните продукти, ако са във вида и формата, в която в България традиционно се консумират (тоест ферментирали продукти като кисело мляко и сирене), не е необходимо да се спират. Те допринасят за по-доброто качество на живот и профилактиката на някои усложнения, които очакваме, особено при хормонална терапия на рак на гърдата, тъй като имат отношение към костното здраве и към обезпечаването на белтъчните нужди на организма. Заменянето на млечните храни с растителни млека не е адекватен избор. Дори обогатените с калций растителни млека не могат да осигурят добро усвояване и висока бионаличност в организма на калций. По-добрата алтернатива е придържане към умерена консумация на подбрани млечно-кисели продукти: кисело мляко, извара, зряло сирене, понякога - кашкавал. Неоснователни са страховете на много хора че тези продукти за източник на животински естроген, все пак те са преминали термична обработка и продължителна млечно-кисела ферментация.

Друг, много често срещан мит е изключването на въглехидратните храни, защото хората някъде са прочели, че въглехидратите се разграждат до глюкоза и съответно водят до покачване на кръвната захар, което "храни" тумора, и категорично ги спират. Това са хляб, картофи, ориз - за десерти и сладки плодове да не говорим. Реално не е необходимо да се налагат такива рестрикции. Това дори може да бъде опасно за оцеляването на болния. Хубаво е хората да знаят, че в хода на еволюцията човешкият вид си е създал компенсаторни и защитни механизми да синтезира глюкоза дори когато не ядем въглехидрати. Черният дроб има капацитет да произвежда глюкоза от мазнини и белтъчини, тоест, разграждайки мускулите и мазнините в нашето тяло. Това означава, че дори да не ядем въглехидрати (десерт, картофи, ориз, плодове и пр.), кръвната ни захар ще остане нормална. Не е опасно да имаме нормални нива на кръвна захар, опасно е да имаме високи, пикови стойности. Това може да се случи, ако прекаляваме с т.нар. бързи или рафинирани въглехидрати - като десерти, подсладени напитки, бяло брашно и т.н. Затова ограничението касае именно тези групи храни, а не въглехидратите като цяло.

Друг много разпространен мит е изключването на животинските храни, на първо място - месото. Месото често се спряга като канцерогенна храна. Реално това е заблуда. Може да се каже, че месото би представлявало риск за ракови заболявания само ако попада в категорията на т.нар. преработени меса - месни деликатеси, които са пушени, мариновани, консервирани - колбаси, бекон, пушени риби и др. Само за тях имаме научни доказателства, че се свързват с канцерогенен риск. Ако обаче консумираме домашни ястия с месо, това не увеличава риска от рак, а обезпечава организма с редица витамини, минерали и белтък нужно за имунитета и възстановяването на организма.

Много хора след като чуят онкологична диагноза искат да подсилят организма си за предстоящата терапия и започват да приемат витамини и хранителни добавки. Каква е вашата препоръка за тази практика?

Моята препоръка е да не се започва с мултивитаминни препарати преди да е оценен хранителния статус. Нуждата на хранителни добавки трябва да прецени строго индивидуално на база на навиците на хранене и на живот, съобразно наличието на съпътстващи заболявания, които може да нарушат усвояването или метаболизирането на конкретни витамини, минерали и др. и не на последно място съобразно лабораторните резултати, доказващи конкретни хранителни дефицити. Преценка за необходимост от прием на добавки и нужната доза се прави само от лекар, запознат в детайли с актуалния здравен и хранителен статус на пациента и назначенията са строго индивидуални. В тази връзка изключително често при онкологична диагноза се обсъжда приемът на вит. В12. Бих искала да подчертая, че няма изследвания, които да доказват причинно-следствена връзка между високите нива на този витамин в кръвта и появата на онкологично заболяване, нито между приема на високи дози витамин B12 при установен дефицит и наличието на онкологична диагноза. Практиката показва, че много пациенти с онкологични заболявания имат ниски нива на витамин B12. Затова препоръката в световен мащаб е при установен дефицит на база лабораторни изследвания да се предприеме лечение за неговото възстановяване. Ако дефицитът не бъде коригиран чрез прием на подходящи добавки или медикамент, могат да се появят различни проблеми: свързани с кръвотворенето, риска от анемия, но също и неврологични и психични симптоми.

Какво представляват храните за специални медицински цели, известни още като ентерални храни, и какви са технните ползи? Кога е желателно те да бъдат включени в терапията на пациента?

Това са специални медицински храни, които са с внимателно подбран и балансиран състав. Те са източник както на калории, така и на лесноусвоим белтък, полезна мазнина, въглехидрати в различни съотношения според формулата. Имат предимството да са с добавени витамини и минерали. Използват се когато човек не е в състояние да приеме нужните хранителни вещества с обичайните храни. Ентералните храни се предлагат в малки опаковки (дози) и позволяват много лесно да коригираме проблеми в хранителния статус при пациенти с онкологични заболявания. Могат да се приемат както самостоятелно, замествайки за определен период от време изцяло храненето, така и в комбинация с обичайните ястия като допълващо (подсилващо) хранене. Продават се в аптеките и са под формата на напитки (подобни по вкус и консистенция на плодово мляко), кремове или пудра (прахообразна форма за разтваряне).

Показанията за използването на тези храни в никакъв случай не са само при терминални пациенти. Често и много успешно ги използваме ги при пациенти, които имат активна онкологична терапия, защото се толерират добре от чревния тракт и не изискват усилия от страна на храносмилането, за да бъдат усвоени. Балансираният им състав подкрепя метаболизма и имунната система и съдейства за съхраняване на мускулите и теглото в тези тежки периоди.

Те могат ли да се консумират от здрави хора?

Категорично могат да се консумират и от здрави хора в определени ситуации от живота, когато им е трудно да набавят нужните протеини. Ползването им е ефективен, лесен и безопасен начин да се задоволят нуждите от хранителни вещества. Все пак, преди да се консумират тези храни, е необходима консултация с лекар-специалист.

Съдържание на: Swixx