Иска ми се да видя науката като истински приоритет и в бюджета за 2010 г., посочи държавният глава, цитиран от БТА. По думите му, ако средствата за наука продължат да се орязват, ограничават или в най-добрия случай се задържат на орязаното в рамките на тази година ниво от 0,3 на сто от БВП, не можем, нямаме право да говорим убедително за Лисабонска стратегия, за икономика и общество на знанието.
Ако продължим съкращаването на средствата за наука с 30-35 на сто, наистина няма да може да се реши нито един от онези амбициозни проблеми, които се опитваме да търсим като решение в близките години, каза Първанов. Ще бъде лошо, ако плахата тенденция от последните години да се увеличават средствата за наука и образование, бъде прекъсната, добави той. Георги Първанов попита как ще се спре с този финансов ресурс тенденцията за застаряване и обезсилване на изследователския потенциал на страната, и как ще се опитаме да върнем от чужбина нашите учени и преподаватели.
Българската наука беше една от сферите, която пострада особено, най-много от начина, по който беше проведен българският преход, отбеляза президентът. По думите му не рядко през тези години науката е разделяна, противопоставяна, политизирана, пренебрегвана, имало е опити да се прекъсне така необходимата приемственост в развитието на научната област, да се създаде фрагментираност в българската наука, което в една или друга степен дискредитира стореното от нашите предшественици.
Перспективите за излизане от кризата не са много ясни, каза Георги Първанов. Той посочи, че не би се нагърбил да дава такава прогноза, каквото са направили някои с точност до месеци, до дата. Ще можем да излезем от кризата, ще имаме много по-добри шансове, ако заложим сега на приоритети, които ще ни позволят в следкризисния период да дръпнем напред, каза Първанов. Той добави, че не веднъж е казвал, че един от тези национални приоритети трябва да бъде науката и образованието. Това е общоприетата посока на ЕС и на страните-членки, защото в стратегически план с новите предизвикателства ще се справят онези страни, които имат високо развити научни и образователни, иновационни и технологични структури, посочи държавният глава. Според него без достатъчно количество и качество на знанието всяка страна, всяка икономика са осъдени на стагнация.
И досега ние продължаваме да стоим на европейското дъно по много показатели, отбеляза президентът Първанов. Той посочи, че по последните, публикувани от Евростат данни България остава на опашката по отношение на иновациите в науката и технологиите с 0,48 на сто от БВП при средно за ЕС от 1,85 на сто. Не може да има дългосрочна визия, стратегия за развитието на страната през следващите години, ако няма стратегия за развитие на науката, заяви държавният глава. Георги Първанов каза, че би подкрепил обявените намерения от новото правителство за създаването на една такава стратегия, както и на Нов закон за висшето образование и за кариерното развитие на научните кадри.

Вижте видео от изявлението на президента Първанов