Само за изтеклата седмица регистрираните случаи на заразяване с Лаймска болест са осем, което е с пет повече от предишната седмица. Има и три случая на Марсилска треска и един на Ку треска. Цифрите не са стряскащи, но ако ги сравним с миналата година, има ръст, почти двоен на всички тези случаи - това каза в "Здравей, България" по NOVA главният държавен здравен инспектор доц. Д-р Ангел Кунчев. 

Една от причините за това са метеорологичните предпоставки. "Дългият пролетен дъждовен сезон доведе до развитие на ниската растителност, което е идеалната среда за кърлежите. От друга страна, имаше и разливи на блата и на такива места, на които се задържа вода, което е идеалното място за развитие на комарите. Очаквахме да има повишаване и на Лаймска болест, и на Марсилска треска, и това е факт", обясни главният държавен здравен инспектор. 

Друга причина е в забавянето на пръскането срещу тези вредители поради административни пречки. Най-добре е то да се случва през април-май.

"Трябва да се правят навреме обработките там, където има ларви, а не просто да ходим да пръскаме отрови, защото това е нож с две остриета. Пропуск на власите няма, но всяка година се стараем да пръскаме навреме и винаги се намират административни пречки - като неприет бюджет, неосигурени средства и т.н.", обясни експертът.

Средствата, които ползва здравното министерство за това, минават през Комисията за бедствия и аварии. "И ако случайно там има забавяне, то е от ключово значение. За съжаление, това се повтаря в годините, ще се опитаме да го заложим за догодина така, че да се знае, че парите са за това, да се направи навреме и да могат специалистите да работят спокойно", обясни още доц. Кунчев. 

Той все пак успокои, че със засушаването кърлежите ще отстъпят. Освен това не става въпрос за взривоподобно разпространение, нито за епидемичен взрив, но все пак хората трябва да внимават (повече по темата за предпазване от кърлежи четете тук).

Що се касае до летните вируси, то обстановката у нас е по-скоро спокойна. До момента няма нито един съобщен епидемичен взрив нито по Черноморието, нито във вътрешността на страната, свързани с местата за хранене или с водоеми. Това важи както за България, така и донякъде за Европа.

В световен мащаб обаче картината била коренно различна. "Само за един месец случаите на холера в света са 57 хиляди. От тях 399 са смъртни. Те са в доста страни - основно в Южна Африка, Близкия Изток и Азия", посочи експертът. Той уточни, че това касае условията на живот - лична хигиена, чиста вода, използване на дезинфектанти. 

"При случаите на Западнонилска треска виждаме как границата все повече се мести на север. В момента има съобщени пет случая в Европа (които са официално доказани, иначе са повече), като три от тях са в Гърция - на остров Тасос, в Кавала и третият е на по-южно място, в Кардица. Климатичните условия са повече от доволни за разпространението ѝ. Така че, риск съществува, следим всичко това", каза още главният държавен здравен инспектор. 

В заключение той повтори: "Черно море за последните 5-10 години никога не е било толкова чисто".