Владимир Живков - синът на бившия генерален секретар на ЦК на БКП, министър председател на НРБ и първи председател на държавния съвет Тодор Живков, е починал на 69 години, съобщи kmeta.bg. Кончината му е точно 40 лета след смъртта на неговата сестра Людмила Живкова (21 юли 1981 г.)

Тъжната вест потвърди и Калин Тодоров - син на члена на ЦК Станко Тодоров. "Синът на Тодор Живков, Владимир е починал на 69 години. С Вовата бяхме съседи четвърт век. Той не беше плейбоят, за какъвто го мислеха всички. Беше мило и добро момче, най-самотният човек, когото съм познавал. Животът му тръгна накриво, заради прекомерните амбиции на родителите му, заради тежката сянка на баща му и сестра му. И златната клетка, пак си е клетка. Почивай в мир", написа журналистът и писател във Фейсбук.

Наследникът на бившият Първи е издъхнал в столична болница, съобщиха от семейството му. 

Владимир Живков е роден на 5 юни 1952 г. в София в семейството на тогавашния секретар на Централния комитет на БКП Тодор Живков и Мара Малеева-Живкова. През 1971 г. завършва средно образование в 35 гимназия с преподаване на руски език в София. От 1971 г. е член на БКП. След това завършва право в Софийския университет. Докато учи е член на Софийския градски комитет на ДКМС.

През 1980 г. започва работа като научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при БАН. Под ръководството на неговия ръководител Ярослав Радев през 1981 г. защитава дисертация на тема "Правна оценка на Нюрнбергския процес", вероятно писана от самия Радев.

Жени се два пъти - за Маруся Мирчевска, с която има син Тодор Живков, и за Валентина Станимирова, с която има дъщеря Елизабет Живкова.

След смъртта на сестра си Людмила Владимир Живков става главен директор на Центъра "Знаме на мира" (до 1989 г.). Същата година е избран за член на Бюрото на Централния комитет на ДКМС. В периода 1982-февруари 1990 г. е председател на Международната фондация "Людмила Живкова". От 27 май 1983 до юни 1989 г. е заместник-председател на Комитета за култура. През 1986 г. става заместник-председател на Съвета за духовно развитие при Министерски съвет. От 1986 до изключването си през 1989 г. е член на ЦК на БКП. Народен представител в 8-о и 9-о народно събрание и член на Комисията по духовно развитие и на Ръководния комитет на българската интерпарламентарна група.

От 1986 г. до 1989 г. е член на ЦК на БКП. Народен представител е в осмото и деветото Народно събрание и член на Комисията по духовно развитие.

След 1989 г. заживя със семейството си във вила в Бояна и през първите години след промените се занимава с търговия.

До последно той караше старините си предимно в дупнишкото село Кременик.