13:51 | 13.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Пътят към Шенген: От "изпълнихте изискванията" през 2010 г., през "да, но по море и въздух" до днес

Понятието "на косъм", що се касае до пълноправното ни приемане в пространството без граничен контрол, се оказа доста широко

Снимка: БТА/AП

Пътят към Шенген: От "изпълнихте изискванията" през 2010 г., през "да, но по море и въздух" до днес

18:57 | 12 декември 2024 | Автор : Елза Тодорова 92 2978 Снимка: БТА/AП

Последният месец на тази година се оказа и финалният за България в очакването ѝ да влезе пълноправно в Шенген, започнало още през далечната 2010 г. В никоя друга година преди 2024-та обаче като че ли страната ни не бе чувала толкова много поощрителни думи за "зелена светлина" и готовността ни да станем част от това пространство.

Шенген

"Ако България и Румъния продължат да изпълняват всички условия, за да станат пълноправни членове на Шенгенското пространство, тогава Съветът на ЕС ще има отговорността да вземе решение за отмяната на оставащия контрол по вътрешните сухопътни граници" (Магнус Брунер в качеството му на кандидат на Австрия за еврокомисар по миграцията).

Или че "пълното премахване на проверките по сухопътните граници на България и Румъния ще бъде мощен символ за жизнеността и адаптивността на Шенген" (от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен).

Както и че "Румъния и България са напълно подготвени за цялостно присъединяване към Шенгенското пространство" (позиция на ЕК).

"Неприемливо е да не сте членове на Шенген и по сухопътни граници. Ще съдействаме и пред Австрия за пълноправното ви членство" (Марк Рюте, в качеството му на премиер на Нидерландия, сега генерален секретар на НАТО).

Въпреки усещането, че сме на косъм от пълноправното приемане, всеки път, когато политическият елит у нас се хвалеше с напредък по темата, обществеността оставаше с усещането "всичко е само на думи", а Шенген е далечен мираж.

До днес, когато в Брюксел министрите на вътрешните работи на страните от ЕС гласуваха пълноправното приемане на България и Румъния в Шенген - последната стъпка от успешната интеграция на двете страни към Шенгенското пространство.

То означава, че проверките по сухопътните шенгенски граници на двете страни ще отпаднат от 1 януари, макар че ще продължат да осъществяват проверки на случаен принцип по шенгенските си граници още шест месеца.

Макар и дългоочаквано, днешното решение не е изненада, тъй като в навечерието на заседанието в Брюксел Австрия съобщи, че повече няма да налага вето, а правителството на Нидерландия уведоми парламента в Хага, че се присъединява към постигнатото единодушие в Съвета на ЕС. Именно двете страни се оказаха най-"костеливата" пречка за пълноправното приемане на София и Букурещ, както стана ясно през 2022 г.

Докато обаче ние се доберем до Шенген, 10 от общо 29 държави от зоната за свободно движение въведоха граничен контрол - всяка с различен аргумент - от борба с миграцията и с престъпността до борба с нелегалния трафик на стоки. Европейските правила дават право на държавите от Шенген да въвеждат граничен контрол при заплахи за националната сигурност. Въпреки че трябва все пак да информират Европейската комисия, Брюксел няма право да забранява проверките.

Хронология на очакването

Още през 2010 г. Съветът на ЕС отчете, че България и Румъния са изпълнили законовите изисквания за присъединяването си към Шенген. В последвалите години, въпреки тази оценка и многократните призиви на Европейската комисия и Европейския парламент, в Съвета на ЕС не бе постигнато необходимото единодушие.

През 2011 г. Съветът потвърди в заключенията си за приключване на оценките по Шенген, че България и Румъния са изпълнили всички изисквания, но повече от десетилетие редица държави имаха своите съображения защо България и Румъния не са готови да защитават външните граници на блока. Темата се свързваше основно с борбата с организираната престъпност и върховенството на правото.

В тези 13 години оттогава досега имаше само две гласувания (едното от които днес). Ротационните председатели на ЕС по-рано не подлагаха на вот решението поради липса на сигнал за необходимото единодушие.

8 декември 2022 г.

След много години на затишие по темата, тя бе повдигната отново от служебния правосъден министър Крум Зарков. "Решението за присъединяването ни към Шенген ще бъде взето на 8 декември, а България има всички шансове да постигне резултат - да се признае правото на страната ни да бъде в Шенгенското пространство", изрази надежда той в свое интервю.

Тя обаче бе попарена - на 8 декември 2022 г. министрите на вътрешните работи от ЕС гласуваха за първи път след 2010 г. Тогава обаче Австрия каза "не" за България и Румъния, а Нидерландия - "не" само за България. Тогава зелена светлина получи само Хърватия.

Нидерландското правителство сметна, че страната ни не отговаря на условията за присъединяване и че това може да се преразгледа едва, когато стане ясно, че "в България има действаща правова държава, способна да се справи с корупцията и организираната престъпност".

Австрийският канцлер Карл Нехамер пък обясни, че "миграционната криза е наистина драматична за Австрия" и поиска от ЕС по-добра защита на външните граници, действащи практики за даване на статут на бежанци и споразумение за репатриране.

30 декември 2023 г.

Надеждата, че сме на прав път се зароди отново преди година.

На 30 декември 2023 г. Съветът на ЕС потвърди, че България и Румъния ще се присъединят към Шенгенското пространство, започвайки от въздушните и морските граници. Тогава бе прието предложението на Испанското председателство на Съвета на ЕС за отпадане на въздушните и морските граници в Шенген за България и Румъния.

И тогава обаче Австрия бе против пълното премахване на шенгенските гранични проверки за двете страни, затова бе решено датата за сухопътните граници да бъде определена допълнително. Така обсъжданията относно допълнително решение за премахване на проверките по сухопътните граници останаха за 2024 г.

31 март 2024 г.

Важна дата по пътя ни към Шенген се оказа 31 март 2024 г. Тогава Съветът на Европейския съюз официално реши България и Румъния да бъдат приети в Шенгенското пространство, макар и само по въздух и вода.

Това означава, че контролът по вътрешните въздушни и морски граници с България и Румъния се премахва, но не и по сухопътните. Това очаквано раздвои политическия елит у нас, като коментарите бяха от "провал" до "страхотен успех".

22 ноември 2024 г.

След частичния успех през март, темата отново затихна за няколко месеца. Унгарското председателство обаче вече бе заявило, че сред приоритетите му е разширяването на Шенгенското пространство. Именно среща в Будапеща на вътрешните министри на България, Румъния, Австрия и Унгария даде нови надежди, че сме на прав път. Министрите подписаха допълнително споразумение с още условия.

Сред тях - поне още шест месеца проверки на база на риска между България и Румъния и Румъния и Унгария. В Будапеща за първи път бяха споменати и засилените мерки срещу трафика на мигранти, които България е взимала през последната година по искане на Австрия. Министърът на вътрешните работи Герхард Карнер (ÖVP) похвали в изявление тези усилия за защита на външните граници и подчерта, че ще трябва да бъдат положени още.

След срещата служебният министър председател Димитър Главчев съобщи, че финалното решение за влизането на България в Шенген по суша ще бъде взето на 12 декември, като даде да се разбере, че очаква то да е положително.

Междувременно в двата проблемни гласа на Съвета - Нидерландия и Австрия - имаше избори, които изведоха начело по-радикални партии.

12 декември 2024 г.

Така се стигна до днешното решение - на редовно заседание на Съвета на ЕС "Правосъдие и вътрешни работи" във формат министри на вътрешните работи бе прието единодушно Решение за отпадне на проверките на вътрешните сухоземни граници за България и Румъния, считано от 1 януари 2025 г. Или иначе казано беше направена и последната стъпка от успешната интеграция на двете страни към Шенгенското пространство.

Какво се променя за гражданите

БТА

Шенгенското пространство позволява на над 400 милиона души да пътуват свободно между отделните държави членки, без да преминават през граничен контрол. То е едно от най-ценените от гражданите на ЕС постижения на европейската интеграция. Започнало като междуправителствен проект между пет държави членки през 1985 г. - Белгия, Германия, Люксембург, Нидерландия и Франция, постепенно се разшири, за да се превърне в най-голямото пространство на свободно движение в света, се казва в сайта на ЕС.

"Ползите ще са за всички", обеща преди време и служебният премиер Димитър Главчев. В Шенгенското пространство се прилага свободно движение на стоки, услуги и хора.

Една от ползите би следвало да е, че ще се "отпушат" задръстените от трафик граници. Това решение на Съвета на ЕС се очаква да е силен тласък на пътуванията, туризма и трансграничната търговия, както показа опитът на Хърватия. Според експертите то ще подсили и вътрешния пазар, като е от значителна полза за европейската икономика - Съюзът отваря пътния коридор между Черно море, Турция и Азия към сърцето на Европа.

Вдигането на границите има и по-дълготрайни ефекти, като това, че се отварят повече възможности за работа, бизнес и кариерно развитие. Отделно има и своеобразно имиджово удостоверение, че двете балкански страни принадлежат към вътрешния кръг на ЕС.

От МВР прогнозираха по-лесно преминаване на българите през пунктовете и повече работа за граничните полицаи.

На практика с Гърция няма да има граница, но рисковият контингент остава под прицел.

През първите шест месеца от присъединяването ни, граничен контрол на пунктовете с Румъния ще има, но той няма да е стопроцентов, както е сега.

"Не без контрол, а с променена организация ще работят граничните служби след приемането на България като пълноправен член на Шенген. Патрули ще проверяват съмнителни хора и автомобили, но така че да не затрудняват трафика по пунктовете", обясни и служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков на специална пресконференция.

Същият контрол ще бъде прилаган и на границата между Унгария и Румъния.

На границата с Турция ден след приемането ни в Шенген ще бъде изпратена група от сто полицаи от България, Румъния, Австрия и Унгария, които ще се включат в контрола. Оттук насетне турската граница се превръща в шенгенската бариера пред Близкия изток, Африка и Азия. Засега обаче там все още има проблем с капацитета на пропускателните пунктове, които трябва да се модернизират и разширят.

Затова пък Агенцията на ЕС за охрана на границите Фронтекс трябва да утрои силите си в България. Техническата подготовка за разширяване на външните граници - с детектори за движение, термовизионни камери, детектори, патрулни кораби и превозни средства с повишена проходимост - вече се подкрепя от Европейската комисия със 130 милиона евро.

Все още в детайли се решават въпроси, свързани с преминаването през граничните ни пунктове с Румъния. На моста при Видин все още няма адекватни връзки от двете страни, а на този в Русе има ремонт, който трябва да продължи поне още две години, тоест опашките ще останат, независимо от вдигането на бариерите. Самото съоръжение обаче е с ограничен капацитет, а нов мост при Русе може да има най-рано през 2028 г.

Жп транспортът също се отпушва, но все още например липсва бърза линия София - Солун, което повдига въпроса за инфраструктурата.

България е член и на Шенгенската информационна система (ШИС) - най-широко използваната и най-голямата система за обмен на информация в областта на сигурността и управлението на границите в Европа, по данни на ЕК. Това означава, че компетентните национални органи могат да въвеждат и проверяват сигнали за лица и вещи в една обща база данни.

ШИС позволява на националните правоприлагащи, съдебни и административни органи да изпълняват законовите си задачи чрез споделяне на съответните данни. По отношение на европейските агенции, те имат достъп само за четене, възможност за търсене и справка в ШИС, но не и за актуализиране или изтриване на данните или сигналите.

ШИС е внедрена във всички държави-членки на ЕС (с изключение на Кипър), както и в четири асоциирани държави - Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.

Конкретните мерки по българските гранични пунктове

Какви мерки ще бъдат предприети по българските гранични пунктове след решението на Съвета на ЕС за присъединяването на България към Шенген по суша, обобщи БТА.

Благоевград

Въпроси, свързани с въвеждане на шенгенските правила за преминаване през граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) "Кулата" и "Илинден" на българо-гръцката граница, обсъдиха на среща отговорните институции в Благоевград.

Сред обсъжданите въпроси е било премахването на табелите, обозначаващи ГКПП "Кулата", подобряване на инфраструктурата и транспортния поток, оставяне на нови знаци за ограничаване на скоростта, както и обособяване на две ленти за вход и изход, а другите действащи до края на годината оперативни ленти да бъдат затворени. Сред обсъдените теми са били още обновяване на пътната маркировка, поставяне на светлинна сигнализация, премахването на кантарите за тежкотоварни автомобили, премахване на изкуствените пътни неравности (легнали полицаи), както и евентуално премахване на кабините за контрол.

Обсъден е бил и въпросът, свързан с дезинфекцията на автомобилите на граничния пункт. Предстои да бъде решено дали уредите за дезинфекция ще бъдат премахнати, посочиха още от областната управа. Петрич като община, която е в близост до Гърция, вече е свободна за трафик граница. Знаете, че особено през лятото движението на граничния пункт "Кулата" беше изключително натоварено и се образуваха дълги опашки. Това доведе до намаляване на туристите и се отрази отрицателно на икономическите дейности, каза кметът на Петрич Димитър Бръчков.

Велико Търново

Проверките на превозните средства и хората ще продължат в рамките на шест месеца след приемането на България в Шенген, но те ще са на случаен принцип и няма да са в граничната територия на Международно пристанище ГКПП "Свищов" на българо-румънската граница, обясни главен инспектор Петко Ангелов, началник на Граничното полицейско управление (ГПУ) - Свищов.

Необходима е техническа и инфраструктурна подготовка за изграждането на контролни пунктове на трите входа на Свищов - от Плевен, от Русе и от Велико Търново, като за първите два ще е по-лесно, защото има обособени места, на които това може да се случи. Относно входа откъм Велико Търново ще е малко по-трудно, защото трябва да се избере подходяща точка, която да не затруднява трафика, коментира главен инспектор Ангелов.

Видин

След приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство по суша от 1 януари преминаването през граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) "Дунав мост 2" при Видин-Калафат на българо-румънската граница и събирането на таксите на моста ще се осъществява както и досега, каза областният управител на Видин Ани Арутюнян. В следващите шест месеца контролът от "Гранична полиция" там ще бъде частичен, но няма да е 100-процентов. През първите шест месеца на 2025 година по границата с Румъния ще бъдат прилагани компенсиращи мерки на база "анализ на риска", добави Арутюнян. Няма пречки за осъществявания митнически контрол върху стоки за режим износ, внос, специални режими и специфични дейности, добави тя.

Агенция "Митници" определя правилата за обработването на стоките при спазване на регламентите на Европейския съюз за митническо оформяне на стоките и товарите, каза Арутюнян.

Враца

Ангажиментите, свързани с предстоящото влизане на България в Шенген по суша, са обсъдени на координационна среща с представители на органите на МВР, Регионална инспекция по опазване на околната среда (РИОСВ - Враца), Областната дирекция по безопасност на храните, (ОДБХ - Враца), Гранично полицейско управление - Козлодуй, Териториалната дирекция на "Държавната агенция национална сигурност" (ДАНС) - Враца и Териториална дирекция "Митница" - Русе, информираха от Областна администрация - Враца.

На ГКПП "Оряхово" на българо-румънската граница, посредством автоматизирани работни места, се извършва проверка в реално време, с което се осъществява регистрация и контрол на всички преминаващи лица и превозни средства. Граничният контрол ще има променен интензитет в първите шест месеца на следващата година, стана ясно по време на срещата. На случаен принцип на проверка ще подлежат малка част от преминаващите моторни превозни средства. Сградите на граничните пунктове ще бъдат запазени. Окончателното отпадане на граничния контрол се очаква да се случи до края на месец юни 2025 г., като дотогава държавните институции, работещи на ГКПП, поетапно ще предприемат мерки за облекчаване на процедурите за безпроблемна реорганизация на работата, посочиха от Областната администрация.

Добрич

При положително становище по отношение на влизането на България в Шенген с отворени сухопътни граници, трите гранични пункта на българо-румънската граница - "Кардам", "Дуранкулак" и "Северняк", ще функционират напълно по изискванията на европейския регламент. И на трите Областна дирекция "Безопасност на храните" в Добрич ще продължи да осъществява фитосанитарен контрол и дезинфекция, като превенция срещу заразни болести по животните.

Работата на Агенция "Митници" на граничните пунктове "Кардам" и "Дуранкулак" по отношение на пътни такси и разрешителни ще бъде преустановена. Ще се поставят и нужните указателни табели и знаци.

Кърджали

Във връзка с приемането на България в Шенген по суша е изготвен план за премахване на препятстващите съоръжения на граничния пункт "Маказа" на българо-сръбската граница, каза областният управител на Кърджали Никола Чанев. Планът включва няколко етапа, като първият от тях е премахване на бариерите и пътните знаци, обозначаващи, че има граничен пункт. По думите му, въпреки, че на самия пункт няма да има контрол, ще има други форми на контрол, свързани с миграцията, но те няма да бъдат повсеместни.

Също така с влизането на страната ни в Шенген по суша Агенция "Митници" вече няма да има ангажимент по почистването на района на Маказа. Това става ангажимент на Областно пътно управление, като обект от републиканската пътна мрежа, обясни областният управител. Промени няма да има по отношение на режима на ползване на републиканската пътна мрежа. Както досега, през "Маказа" не можеха да преминават автобуси и камиони, забраната се запазва, а нарушителите ще търпят съответните санкции, обясни Никола Чанев.

Кюстендил

Няма промяна по отношение на предстоящото присъединяване на страната ни към Шенген и по суша, обясни областният управител на Кюстендил Александър Пандурски. Той посочи, че промяна няма да има на двата гранични контролно-пропускателни пункта в областта - с Република Северна Македония "Гюешево" и с Република Сърбия "Олтоманци", тъй като и сега ние сме външна граница за ЕС за двете ни западни съседки.

Монтана

С влизането на България в Шенген по суша режимът на граничен контролно-пропускателен пункт "Лом" на българо-румънската граница, който е единственият граничен пункт в област Монтана, няма да се промени, каза областният управител на Монтана Калин Хайтов. ГКПП "Лом" ще продължи да се използва за проверка на екипажите на кораби, които пристигат на пристанището в града за натоварване или разтоварване на стоки и товари.

През пункта няма да има свободно движение на хора и предварително ще се знае кой кораб с колко души екипаж пристига в пристанището, обясни областният управител.

Перник

Шенген е не само техническа стъпка, но и знак, че България е пълноценен член на европейското семейство, каза за БТА областният управител на Перник Людмил Веселинов. Въпреки че граничният пункт "Стрезимировци" остава външна граница към Сърбия, която не е в Европейския съюз, той също има своето значение в новата реалност.

След приемането на страната ни в Шенген ще остане отговорността на Областната дирекция по безопасност на храните за дезинфекция на превозните средства, идващи от трети страни извън Европейския съюз (ЕС). Съвместната дейност на всички институции ще продължи и за напред, каза още Веселинов.

Плевен

Готовността на институциите за предстоящото приемане на България в Шенген по суша бе обсъдена на заседание в Областната администрация в Плевен, пък съобщи областният управител Николай Абрашев. Стана ясно, че за контрола при преминаването на границата ще е необходимо да се обезпечат зони за проверки на превозните средства, определени след анализ на риска, извън територията на фериботния комплекс в Никопол, допълни областният управител.

Русе

Не се очакват съществени промени по инфраструктурата в района на ГКПП "Дунав мост" при Русе на българо-румънската граница след 1 януари 2025 година. Промените ще са свързани основно със сигнализацията и организацията на движение в района, съобщиха от граничния пункт.

Според общата декларация между Австрия, Унгария, Румъния и България от миналия месец обаче контролът на северната ни граница остава за следващите шест месеца. Както и директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" главен комисар Антон Златанов заяви през ноември, няма да бъдат проверявани 100 % от преминаващите хора и автомобили. По метода за анализ на риска с акцент незаконната миграция в края на граничната зона ще бъдат отделяни около 5 до 10% от автомобилите, предимно на изход от България, които ще подлежат на проверка.

Очаква се да бъде обособено трасето, по което ще преминава основния трафик. От Областното пътно управление трябва да подменят и знаците, които да осигуряват предимство именно за автомобилите, идващи от северната ни съседка на излизане от граничния пункт, а не на тези, движещи се по пътя за и от Мартен и Силистра.

Силистра

Двата гранични пункта в Силистренско - "Силистра - Кълъраш", който осигурява 24-часова сухопътна и фериботна връзка с Румъния, и "Кайнарджа - Липница" ще функционират напълно по изискванията на европейския регламент след решението на Съвета на ЕС. Това съобщи областният управител Илиян Великов, след проведени от него срещи с отговорните институции. По думите му се очаква граничният контрол да продължи на избирателен принцип още 6 месеца.

От "Гранична полиция" все още нямат яснота къде ще са точките, където той ще бъде извършван и как ще бъдат събирани пътните такси от преминаващите автомобили. Великов подчерта, че от Агенция "Пътна инфраструктура" ще премахнат табелите, които обозначават граничните пунктове и вече имат готовност с новата пътна маркировка. Областна дирекция "Безопасност на храните" (ОДБХ) в Силистра ще продължи да осъществява фитосанитарен контрол и дезинфекция, като превенция срещу заразни болести по животните.

Смолян

До 31 декември ще бъде готов пътят от гръцка страна до ГКПП "Рудозем - Ксанти" на българо-гръцката граница. Това съобщи пред журналисти Христодулос Топсидис, областен управител на гръцката периферия (област) "Източна Македония и Тракия". Той посети Смолян и участва в работна среща с областния управител Захари Сираков.

На срещата присъстваха представители на областните администрации и институции от двете страни на границата. От 1 януари, съгласно Шенгенските разпоредби, би следвало да може да се преминава свободно през пункта при Рудозем, прогнозира Захари Сираков. Пътят от Димарио до границата е почти завършен, заявиха гръцките гости. Последните довършителни дейности са свързани с асфалтиране на отделни точки и поставяне на маркировка, според Христодулос Топсидис. ГКПП "Рудозем - Ксанти" е завършен от българска страна, а неговото отваряне бе неколкократно отлагано заради просрочване на изграждането на пътя от Димарио до границата.

Хасково

Областната администрация в Хасково изготвя доклад за реорганизацията на двата гранични пункта с Гърция в областта - "Капитан Петко войвода - Орменион" при Свиленград на българо-турската граница и "Ивайловград - Кипринос" при Ивайловград на българо-гръцката граница във връзка с приемането на България в Шенген по суша, съобщи областният управител Мехмед Атаман.

Документът трябва да бъде предаден на Министерския съвет до 19 декември. Планът за новия режим на движение предвижда премахване на първи етап на възпрепятстващите съоръщения по пунктовете и на пътните знаци, указващи обозначенията за контролирано преминаване на държавна граница. Областното пътно управление вече започна изкърпване на проблемни участъци около граничните пунктове и почистване на районите около тях, увери Атаман.

Ще бъдат запазени форми на контрол за недопускането на пренасянето на зарази по животните, обсъждат се и мобилни станции за дезинфекция, добави Атаман. Нелегалната миграция също няма да бъде оставена без механизми за нейното противодействие.

Шумен

С влизането на България в Шенгенското пространство се планират и редица инициативи в сферата на общинското строителство и благоустройство, които целят да подобрят инфраструктурата и да улеснят интеграцията с европейската транспортна и икономическа система, каза инж. Андреан Ваньов - заместник-кмет с ресор "Строителство и благоустройство" на общината.

Правителството предвижда целеви финансови ресурси за развитие на общинската инфраструктура, което включва благоустрояване на пътища, транспортни връзки и градска среда. На второ място, предвиждат се и инфраструктурни проекти за транспорт и сигурност, отбеляза Ваньов.

ИЗБРАНО