Няма друга столица на бивша съветска република, която толкова да напомня за несъществуващата повече от четвърт век съветска империя, колкото арменската Ереван, както сме се убедили от посещението на всички други в европейската й част. Но това прави града още по-интересен за посещение, а както се чува, скоро дотам ще имаме и пряка самолетна линия.

С огромните си булеварди, по съветски наричани проспекти, с грижливото отношение към зеленината, която в тази страна е оскъдна заради проблема с водата, но не и в Ереван, столицата на Армения е чиста, спретната, лесна за ориентиране и приветлива за туристите.

Движението не е малко, но е значително по-скромно от трафика в съпоставими по население градове като Виена, Милано или София. С 1,1 - 1,2 млн. души Ереван при това е приютил 60% от населението на цяла Армения. Всъщност, отговорът е прост - хората тук вземат много малко пари.

По този повод, когато се качвате на такси, не договаряйте курса на око, защото шофьорът ще ви вземе 2-3 евро повече, отколкото при включен за същото разстояние таксиметър. Не се навивайте и на превръщането на водача във ваш гид, защото няма да спре да ви иска евра или долари за всяка услуга, която прави или си мисли, че прави за вас, а отърваването е доста сложно и досадно. Сами можете да се ориентирате перфектно, особено въоръжени с карта, защото комуникациите, с които сме свикнали, тук са твърде скъпи и невинаги надеждни.

Армения е държава, в която всички пътища водят към Площада на Републиката, който през последните седмици влезе и в световните новини заради протестите на опозицията. Той е сърцето на държавата - почти четири пъти по-малка от България, която точно заради това го е направила наистина грамадански.

Сгради - близнаци с формата на четвърт кръг, издържани в стил съветска класика, са центровете на властта, но и на туризма - едната от тях е хотел "Мариот", най-голямата световна верига, която може би ще бъде и в София, но чак след две години. А в изостаналата Армения е стъпила отдавна.

Други сгради във фундаментален съветски стил увенчават архитектурния ансамбъл, който е направен преди всичко, за да се гордеят с него арменците от цял свят, които са много повече от живеещите в историческата си родина, когато я посещават. Точно заради съветското минало, на централния площад на първата християнска държава в света няма черква.

Булевардът, който стига до площада срещу "Мариот" е една от най-престижните пътни артерии на Ереван - стига до единствения сувенирен магазин на самия мегдан, дава ясна представа за състоянието на икономиката на страната - бедна работа, макар тук-таме да има доста приятни заведения в европейски стил.

Той властва най-вече по нейната основна пряка вляво. Това е една пешеходна улица, водеща от зоната на старата слава около Площада на републиката към операта - също от съветско време, доста подобна на подобните й театри в другите столици на съветски републики - сталински необарок или неорококо. Като контраст на този монументален стил, тази улица е супер модерна.

Нови сгради, неокласика, но по съвременните стандарти, а не по съветските, огромни - особено на фона на ниските доходи в страната, огромни бутици на големите западни брандове за високата средна класа в САЩ и Европа и нагоре - за хайлайфа, каквито в София нямаме, се редуват с италиански ресторанти и френски бистра, където цените не са по джоба, освен на супер елита на Ереван, на фона на повсеместна евтиния в страната и в главния й град.

Апропо, арменската кухня е много по-интересна от френската и италианската и е доста приятна за българския вкус. На първо място, този народ е смятан за най-добрия в кухнята от кавказките, особено в приготвянето на месо, но също на тестени изделия и ориз. От рибите най-обичана е пъстървата от високите реки и потоци в една планинска държава с върхове по 4000 м, особено с плънка от ядки, от месата хит са шашлиците - шишчетата, типичните блюда "Арарат", "Ереван" и "Масис", които знаем от арменските ресторанти в София, та чак до ашуре или специалитета кешкек. Пробвайте и сладоледа, който е правен по старата съветска рецепта на човека, който изобщо популяризира този вид десерт в червената империя - Сталиновия и Хрушчов министър на търговията Микоян, чиято друга голяма заслуга е водка "Столичная" и другите марки, които създава. И още един бранд, който прави легенда в целия соцлагер и по света - арменския коняк. По този повод посещението в ереванския завод, който произвежда прочутото питие под марката "Арарат".

Пролетта е идеално време за посещение на Армения, тъй като лятото е твърде горещо за подобни заводски екскурзии, както и за приятни разходки в централния парк на столицата с водните му каскади. Поне за българи. За комшиите на арменците - иранците, сигурно даже е прохладно. Туристите от ислямската република и нейните инвестиции са важни за Армения.

Извънградската разходка от Ереван задължително води по краткия път, нещо подобно на магистрала, към езерото Севан. То е нещо като "арменското море" и наистина е приятно място за отмора с някаква туристическа инфраструктура. До езерото е и Слънчевият Дилижан, прочул се като родното място на един от двамата главни герои в легендарния филм "Мимино" на великия режисьор Георгий Данелия. Те даже имат паметник в града, през който минава пътят за съседна Грузия.

За нейната столица Тбилиси, до която от Ереван се стига с кола за три-четири часа, в зависимост от престоя на границата, ще разказваме в следващ пътепис. Като споменахме границата, важно е да знаете, че за тези две държави визи нямаме. Но арменските униформени на браздата ще ви създадат проблеми с неприятни с продължителността и количеството на въпросите разговори, ако в паспорта ви има виза от другия им съсед - Азербайджан. Причината е, че двете държави са в състояние на припламваща на периоди война заради арменския район в мюсюлманската република Нагорний Карабах, който се бунтува срещу властта в Баку вече трето десетилетие.