Трансформацията на висшето образование в България изисква фундаментално преосмисляне на ролята на университетите и изграждането на силни, динамични партньорства с изследователските институти и стартъп екосистемата. Около тази ключова теза се обединиха участниците в дискусията "От кампуса до облака: Трансформиране на висшето образование чрез иновации и научни изследвания", която се проведе в рамките на Green Transition Forum 5.0. Най-мащабното събитие за трансформация и развитие в Централна и Източна Европа, организирано от Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net, се състоя от 16 до 20 юни в Sofia Event Center и събра водещи фигури от академичните среди и бизнеса.

Модераторът Нели Колева, Ph.D., зададе тона на разговора, фокусирайки се върху необходимостта от адаптация и внедряване на съвременни подходи в учебния процес.

Професор Миглена Темелкова, Председател на Съвета на ректорите, подчерта, че университетите трябва да се адаптират към новите реалности, като развиват не само технически, но и т.нар. "меки умения", у студентите. "Установихме, че инженерите, колкото и добре да са подготвили, на тях понякога, хайде да не казвам твърде често, им липсва комуникационна компетентност, меки, гъвкави умения, емоционална интелигентност и симпатичност, както и презентационни умения. Това е сериозно предизвикателство, което не можем да пренебрегнем, ако искаме нашите възпитаници да бъдат конкурентоспособни на един все по-динамичен пазар на труда", заяви проф. Темелкова.

Това налага преосмисляне на учебните планове и интегриране на интердисциплинарни подходи, които да отговорят на нуждите на съвременния трудов пазар и предизвикателствата на зеления преход.

Снимка: Булфото

"С оглед цялостната подготовка на кадрите, които даваме на трудовия пазар, решихме да направим нашите учебни планове малко повече интердисциплинарни, включвайки дисциплини, които изграждат тези толкова важни умения. Трябва да осъзнаем, че понятията, които обсъждаме днес, не са изолирани, а представляват едно системно единство, което изисква внимание не само от образователната система, но и от цялото ни общество, за да постигнем реална промяна", допълни тя.

Милена Стойчева, по време на дискусията Главен изпълнителен директор на JA Bulgaria, определи иновацията като "основната валута" на съвремието и подчерта, че образованието играе ролята на "ковачницата, мястото, където тази валута се сече и се създава".

"Спомням си преди три години, когато дискусиите за иновации, предприемачество и стартъп култура бяха по-скоро екстравагантни. Днес, радвам се, че това е основна тема, защото иновацията не е просто моден термин, а е формата, чрез която можем да реализираме потенциала си и да проектираме бъдещето", сподели Стойчева.

Тя изтъкна, че съвременният поглед изисква науката и образованието да генерират "по-високата добавена стойност" чрез инвестиране в развитието на човешкия капитал.

"Това означава университетите да не са само източник на знания, но и активни двигатели на иновационни процеси, в тясно и ползотворно сътрудничество с бизнеса. Трябва да насърчаваме задълбочаване на познанията, но и практическото им приложение, за да създаваме реални продукти и услуги", допълни тя.

Професор Елена Радева от Американския университет в България (АУБГ) сподели своя опит в изграждането на предприемаческа култура у студентите. "От 10 години преподавам предприемачески курсове, курсове по човешки ресурси и бизнес курсове и виждам огромна промяна в нагласите и интересите на младите хора", каза проф. Радева. Тя изтъкна ролята на организации като Junior Achievement и Able Mentor, които подготвят младите хора още от гимназията, създавайки основа за бъдещи партньорства между образователните институции и стартъп екосистемата.

Снимка: Булфото

"Когато студентите дойдат в университета вече подготвени, с изградени основни предприемачески нагласи, моята работа като преподавател става много по-лесна и ефективна. Те са участвали в различни инициативи и това им дава увереност и практически опит." Проф. Радева акцентира и върху важността на критичното мислене и ученето от провали, ключови елементи за успешна иновационна дейност. "В моите класове отделяме специално време, за да говорим за провалите. Студентите често ги свързват с грандиозни загуби, но истината е, че провалите са малки стъпки, от които се учим. Умението да анализираш грешките си и да мислиш критично е от съществено значение не само за предприемачеството, но и за всяка сфера на живота", допълни тя.

Георги Георгиев, Програмен директор на Elevate Accelerator, представи конкретен пример за динамично партньорство, като описа как акселераторът помага на младежи, предимно студенти, да развият собствени бизнеси.

"Нашата роля е да предоставим не само малко финансиране, когато стартират, но и достъп до менторска мрежа и ценни ресурси. Това е начин да подкрепим техните идеи и да им помогнем да ги превърнат в реалност", обясни Георгиев. Той подчерта, че една от основните цели е да се насърчават иновациите в различни сфери, включително и в "зелената сфера", която е от ключово значение за бъдещето. Според него, изключително важно е младите хора "да не ги е страх толкова много да се провалят".

Снимка: Булфото

"Мисля, че това е нещо, на което ние тук, в България, можем много добре и още повече да натиснем - да създадем среда, в която младежите да се чувстват сигурни да експериментират, да рискуват и да се учат от грешките си. Трябва да им дадем картбланш да не се страхуват от провала, защото той е неразделна част от пътя към успеха", заяви Георгиев.

Д-р Момчил Карпузанов от АУБГ се фокусира върху развитието на социалното предприемачество и отговорността на висшите училища да подготвят кадри за бъдещето. "Нашите усилия към момента са да развием два основни клона на социалното предприемачество. Първият е насочен към обществената дейност и дейността в областта на културата, защото вярваме, че предприемачеството може да бъде двигател на позитивни социални промени", каза д-р Карпузанов.

Той подчерта, че висшите училища имат отговорността да подготвят кадри, които могат да се справят с комплексните предизвикателства на бъдещето, включително и тези, свързани със зелената трансформация и необходимостта от устойчиво развитие. Д-р Карпузанов обърна внимание и на предизвикателството, което изкуственият интелект поставя пред образованието.

Снимка: Булфото

"Трудно е, да не кажа невъзможно, за един специалист в момента да се откаже от постоянната връзка с неговата дисциплина и с прогреса в тази специфична наука. Новите технологии, като изкуствения интелект, изискват от нас не само да ги интегрираме в учебния процес, но и да възпитаваме у студентите критичен подход към тях, да ги научим да ги използват отговорно и етично", заяви той.

Въпросът за етиката в цифровата ера беше повдигнат от модератора. Професор Темелкова отговори, че "етиката, за която и вие говорихте и която беше във въпроса ви, е само една малка, макар и изключително важна, частица от промяната на цялостната ни парадигма. Не можем да говорим за трансформация на образованието, без да поставим етичните въпроси в центъра на дискусията". Тя отново изтъкна интердисциплинарността като ключова за преосмисляне на ролята на университетите, давайки пример със специалността "инженер по телемедицина", създадена в сътрудничество между няколко университета - ярък пример за успешно партньорство, което отговаря на съвременните нужди и етични стандарти.

Чл.-кор. проф. Евелина Славчева, Председател на БАН, подчерта ролята на фундаменталните научни изследвания като основа за иновациите. "Колкото и вдъхновяващи и бързо развиващи се да са иновациите, за да се случат те и да бъдат устойчиви, има нужда от здрав фундамент - от фундаментални знания, от задълбочени научни изследвания. БАН, със своята 155-годишна история, винаги е следвала заветите на основателите си да работи за материалното и духовно благополучие на нацията, като предоставя именно тази научна основа", заяви проф. Славчева.

Снимка: Булфото

Тя обърна внимание на центровете за върхови постижения и центровете за компетентност като платформи за сътрудничество между науката, образованието и бизнеса.

"По мое виждане, те са мястото, където трябва да се случи именно тази синергия, тази жизненоважна връзка. Тези центрове не само стимулират научните изследвания, но могат да бъдат и изключително полезни за преквалификация на кадри, адаптирайки ги към новите изисквания на пазара", каза тя.

В края на дискусията, чрез "TikTok въпрос" за желаната суперсила, участниците символично очертаха визията си за бъдещето на образованието: Георги Георгиев - за бързо тестване на идеи, подчертавайки, че с изкуствения интелект това вече е почти реалност и би ускорило иновационния процес неимоверно; проф. Славчева - за пробуждане на любопитството у децата към новото и към науката, към създаването на нещо идеално, защото любопитството е искрата, която запалва знанието; д-р Карпузанов - за способността за етично отсяване на информацията в огромния поток, който ни залива, и за разграничаване на истината от лъжепророчеството; проф. Темелкова - за възможността да интегрира мъдростта на изкуствения и силата на естествения интелект, за да изгради университета на бъдещето - адаптивен, иновативен и отговорен; Милена Стойчева - определяйки се като "Firestarter", пожела преход от "стартъп майндсет към фюжън майндсет", който изисква смелост за събиране на неочаквано събираеми елементи и създаване на нови синергии; и проф. Елена Радева с усмивка сподели, че нейната суперсила би била "да се наспивам за един час", за да може да посвети още повече енергия и време на всичките си ползотворни начинания в образованието.

Дискусията "От кампуса до облака" в рамките на Green Transition Forum 5.0 отправи ясно послание: Успехът в трансформацията на висшето образование зависи от съвместните усилия на всички заинтересовани страни и от способността да се гледа смело към бъдещето, приемайки иновациите и етичните принципи като неразделна част от развитието.


Генерални партньори: Астелас Фарма България, Геотрейдинг АД, Електрохолд България , Асарел Медет АД, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, Филип Морис България

Основни Партньори: Дънди Прешъс Металс, Аурубис България, ОББ, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Фондация Лъчезар Цоцорков, Глобален договор към ООН, PHOTOMATE, European Investment Bank, Българска банка за развитие, Телелинк бизнес сървисис, OMV Petrom, УниКредит Булбанк, Лидл България, Хайделберг Матириълс Девня АД с проект ANRAV, Байер, Mercuria, Елаците-Мед АД, Енергео ЕООД, Геотехмин ООД, Геострой АД, ИТР Сървисиз ЕООД, EVN България, Състейнабъл Енерджи Съплай ООД, БФБ, Carbonaires, Vivacom, Главболгарстрой, Камара на строителите в България, Електроенергиен Системен Оператор, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)

Партньори: ПОК "Доверие", БМФ Порт Бургас, wpd България, Фонд ФЛАГ, Сдружение "Соларна Академия България", СОФ Кънект-операторът на летище "Васил Левски", ТЕЦ "БОБОВ ДОЛ", ICGB, Български Енергиен Холдинг ЕАД, НЕК ЕАД, Булатом, GCR, Джуниър Ачийвмънт България, EIT Community Hub в България, Cleantech Bulgaria, Булгартрансгаз ЕАД, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и абревиатурата: БФИЕК, The Green for Growth Fund, Finance in Motion (FiM), ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, Фонд на фондовете (ФнФ), Първа инвестиционна банка, AES, Порше БГ, NEXT BASKET, Девин, Райфайзен Адвайзъри ЕООД, Делта Клауд ООД, DOZZA drinks, Омега Пауър Груп ЕООД, Chill&Bite micro market, Cult Gourmet Catering, Сладко и Солено за Приятели

Логистичен партньор: Turkish Airlines

Мобилност: Enterprise Rent-A-Car

Настаняване: Hilton