Българската костница в местността Ледена стена в Ниш е осквернена. По стените на костницата  са написани с спрейове неприлични надписи, също така са изпочупени и част от плочите.

"Бугарски окупатори не могу бити ослободители, преселете ово у Софиоу!", гласи един от надписите на вандалите, изписан с черен спрей.

В мемориала са събрани тленните останки на 2015 български войници и офицери загинали през есента на 1944 г. в Македония и Сърбия, от участието на Българската армия в първата фаза на Втората световна война.

Генералният консул на България в Ниш Едвин Сугарев определи оскверняването на костницата като "проява на първобитен национализъм". Пред Dir.bg той съобщи, че по случая вече се работи, уведомена е полицията и ще бъде заведено следствено дело срещу неизвестен извършител.

На въпрос какви грижи се полагат за поддръжката на тази костница, Сугарев заяви, че тя не е на добро равнище. "Една плоча във фронталната част на паметника е паднала и предстои да бъде ремонтирана. Поискали сме разрешение от Института за паметници на културата в Ниш и от Министерството за труда и социалните грижи, което издава такива разрешения. Иначе има готов проект за реконструкция", заяви той.

Последва и реакция на българското Министерство на външните работи във връзка с поругаване на паметника-костница в Ниш. По указание на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева, българският посланик в Белград Радко Влайков е връчил нота на сръбското външно министерство, в която се настоява за конкретни действия за незабавното заличаване на пораженията върху паметника, за незабавното разкриване на извършителите на поругаването, които да понесат отговорност в съответствие със законите на Република Сърбия, както и за категоричното разграничаване на официалните сръбски власти от подобни вандалски актове, съобщиха от пресцентъра на МВнР.

По време на разговора в сръбското външно министерство посланик Радко Влайков е изразил дълбоката убеденост на българската страна, че посегателството върху военния паметник е в пълно противоречие с отличния климат на двустранните отношения и личната ангажираност за тяхното развитие на президента на Република Сърбия Александър Вучич.

Българският дипломат е акцентирал и върху особеното притеснение от факта, че оскверняването на паметника възражда говора на  омразата и всява страх в навечерието на изборите за национални съвети на националните малцинства в Република Сърбия на 4 ноември 2018 г., включително на Национален съвет на Българското национално малцинство.

Посланик Радко Влайков е посочил също, че този случай е поредното доказателство, че на местно ниво периодично изскачат рецидивите на миналото, тъй като до някои райони в Сърбия все още не е достигнала информацията, че на най-високите нива на двете държави и правителства се работи за историческо помирение.

В отговор от Министерството на външните работи на Сърбия е изразено съжаление от оскверняването на военния паметник-костница, като е подчертано, че вандалският акт е неприемлив и в дисонанс с отличните отношения между двете страни. По време на срещата е поет ясен ангажимент от сръбска страна за незабавно внимателно проучване и реакция по случая.

Антибългарските послания са част от всекидневието в Босилеград

"Непрекъснато в сръбските медии се публикуват антибългарски послания и фалшифицирани тълкувания на историята на самите българи. Това е част от ежедневието, в което живеем тук в Босилеград", каза председателят на Културно-информационен център на българското национално малцинство "Босилеград" в Сърбия във връзка с осквернената българска Костница в Ниш.

"Ето на 9 септември в града беше отбелязан Ден на освобождението от българска фашистка окупация". Тези прояви продължават да се демонстрират", посочи той. "Ние българите казваме, че със сърбите сме братя по кръв, но аз не съм чул такива изказвания от тяхна страна", допълни Николов.

Според него стереотипите за българите като окупатори, фашисти и хора, застрашаващи националните интереси на сърбите се разпространяват непрекъснато в публичното пространство, литературата, кинематофрацията и сръбската историческа наука. "Това е така, защото в културата на възпитанието непрекъснато се насажда този омраза", каза той. Според него причината в тази народопсихология се крие в проповядване на концепция за създаване на Велика Сърбия и териториални претенции към България.