Не всяко силно главоболие е мигрена

Как да различим видовете мигрена и кога да потърсим помощ от невролог?

Снимка: iStock by Getty

Не всяко силно главоболие е мигрена

Как да различим видовете мигрена и кога да потърсим помощ от невролог?

07:39 | 1 декември 2023 | Автор : Анелия Николова 0 2085 Снимка: iStock by Getty

Силното главоболие е инвалидизиращо състояние. Често то е съпроводено с гадене, повръщане, световъртеж, прави ежедневието в битов аспект трудно осъществимо и страданието на човек - нетърпимо. За повечето главоболия обичайните медикаментозни методи работят, но не и за мигрената. Как да се направи разлика между двете, за да може пациентът да се насочи към правилния терапевт?

Здравето ни

Теорията за мигрената като съдово заболяване отдавна бе заменена и утвърдена като неврологично разстройство. Медицинската наука стига до извода, че мигрената се дължи на комбинация от чувствителност на централната нервна система и притиснат, или раздразнен, периферен нерв около главата. Тези нерви (тригеминални и окципитални) осигуряват чувствителността на кожата на лицето и скалпа. При страдащите от мигрена обикновено някой от тези нерви е притиснат, което води до нарушено локално кръвоснабдяване и увреждане на нерва.

Мигрената, за разлика от главоболието, не се лекува. Успешните терапии целят да намалят поне с 50% честотата на индивидуалните прояви на мигренен пристъп с превантивни медикаменти или да се намалят часовете на пристъпа в острата му фаза. Това са параметрите, по които се работи в терапията срещу мигрена и за тях има фармакологична и нефармакологична превенция.

Мигрената има голям ефект върху качеството на живот има медико- социално-икономическо отражение: отсъствие от работа, от училище, ограничени социални дейности, прием на много медикаменти.

Кога настъпва мигрената?

Мигрената настъпва, когато има разстройство в обработването на сетивните сигнали. Тя се появява на цикли и се влияе от генетиката и околната среда. Преди болковата фаза пациентите получават предикторни "сигнали", като фото- или фонофобия, а голяма част от тях - аура, от което се определят и двата вида мигрена - мигрена с аура и мигрена без аура.

Мигрена с аура

При мигрена с аура трябва да има поне 2 пристъпа с 1 или повече от следните симптоми: визуална, сензорна, говорна, моторна, ретинална или друга аура, с поне 2 от 4 характеристики - аурата да се разпростира постепенно за повече от 5 минути с поредица от симптоми; всеки индивидуален симптом на аура да е с продължителност от 5 до 60 минути; поне един от симптомите на аурата да е едностранен, и скоро след това да се появи главоболие.

Най често срещаният вид мигренна аура е визуалната. Много хора са се опитвали да я рисуват или да я описват с думи. Определят я нещо като "не от този свят". Често я описват като "плуване" на формите, странно оцветяване на предметите, проблясващи светлини или слепи петна. Аурата може и да засяга други сензорни системи, освен зрението. Тя може да наруши речевите способности или страдащият да усеща странни миризми.

Изключително важно е обаче да се разпознае аурата, защото тя може да се дължи също на съдов проблем или на припадък. Важно е също колко продължава една аура. Стандартно час е времето на това неврологично смущение, но може да продължи от няколко часа до ден. В такъв случай трябва правилно проследяване, за да се разбере дали зад тази аура не стои съдов проблем. Затова аурата трябва да бъде изследвана от специалист-невролог, който се занимава с тази област.

Възможно е да има аура и да не се развие мигренна болка. Това състояние е по-срещано при застаряващите хора. При тези случаи е необходимо да се приложи невровизуализация; да се проследят кръвните показатели за рискови фактори за съдово заболяване, тъй като аурата без мигрена стои като мост между мигрената с аура и мозъчно-съдовата болест. Има случаи също на аура при пациенти с високо кръвно налягане и при нормализиране на налягането, аурата изчезва.

Мигрена без аура

За мигрена без аура се говори, когато има поне 5 пристъпа, а тяхната продължителност да е от 4 до 72 часа и да са налични поне 2 от 4 характеристики: едностранно разположение, пулсираща болка с умерен до тежък интензитет, обикновено утежнен от рутинни, не много тежки физически занимания. По време на главоболието трябва да е наличен поне 1 от следните паралелни симптоми: гадене, повръщане, фото- и фонофобия.

Вестибуларна мигрена

При вестибуларната мигрена са необходими поне 5 епизода с предистория на мигрена с или без аура, вестибуларни симптоми с умерен или тежък интензитет, които заедно с болката да траят между 5 минути и 72 часа и поне половината епизоди да са свързани с един от следните характеристики: едностранно главоболие, пулсиращо, с умерен до силен интензитет, отежняващ се от физическа дейност, фонофобия и визуална аура.

Вестибуларната мигрена е сложна за диференциална диагноза, защото между мигренните пристъпи може да има неврологични находки и различни централни или периферни симптоми, като нистагъм (неволно трептене на очите) , едностранна канална пареза, шум в ушите и лека загуба на слух. Болести, които трябва да се изключат са Миниерна болест, различни форми на световъртеж, епизодична атаксия (липса на координация при волеви движения), преходна загуба на съзнание (синкоп), причерняване при ставане, както и исхемична болест. Психологичната картина също трябва да се провери, защото има и соматична форма на виене на свят.

Рискови и отключващи фактори и за мигрена

Има изнесени проучвания, показващи, че наднорменото тегло увеличава риска от мигрена и то в хронична форма. Поднорменото тегло също дава отражение върху пристъпите на мигрена. Някои епидемиологични проучвания показват по-чести инсулти при жени с мигрена.

Други отключващи фактори могат да са: стрес, алкохол, кофеин, климатични промени, излежаване до късно, нарушен сън, обезводняване, силни миризми, менструация и мн.др.

Съвременната медицина продължава да търси ефективен подход в превантивните мерки и в овладяването на острата фаза. В последните години се прилага и неинвазивни немедикаментозни методи, като стимулацията на супраорбиталния нерв и вагус нерва, които не само редуцират пристъпите, но и тяхната интензивност, а като медикаментозни средства все по-бързо навлизат моноклонални антитела, които блокират действието на молекулата (CGRP), която се свързва с появата на мигрена и нейни антагонисти.

ИЗБРАНО