Не можеш да изразиш чувствата си? Причината може да е в мозъка

Безмълвното разстройство, което обърква връзката между емоциите и съзнанието

Снимка: iStock by Getty

Не можеш да изразиш чувствата си? Причината може да е в мозъка

Безмълвното разстройство, което обърква връзката между емоциите и съзнанието

07:47 | 31 октомври 2025 | Автор : Анелия Николова 2 6123 Снимка: iStock by Getty

Често обвиняваме децата, че не четат достатъчно и затова не умеят да изразяват себе си. Пренебрегваме онзи приятел, който не говори за чувствата си, и го наричаме студен или дистанциран. Понякога дори подозираме човек в безчувственост, защото не реагира така, както очакваме - не плаче, не споделя, не показва слабост. Но зад тази тишина понякога не стои черта на характера, а неврологично състояние, при което човекът наистина не може да назове онова, което чувства. Не защото не иска, а защото мозъкът му не намира пътя между усещането и думата. В свят, в който всички говорят за емоционална интелигентност, може и да ни е трудно да си представим, но наистина има хора, които буквално не могат да разпознаят собствените си чувства.

Здравето ни

Думата "алекситимия" произлиза от гръцките ἀ- (без), λέξις (дума) и θυμός (чувство, дух, емоция) - буквално означава "без думи за чувствата". Хората с алекситимия не са безсърдечни или лишени от чувства. Те просто преживяват света по различен начин: усещат напрежението, тревогата или болката, но не могат да ги разпознаят като емоции и да ги изразят.

Разпространение и честота

Честотата на алекситимията е изненадващо висока, макар темата рядко да присъства в разговорите за психично здраве. Смята се, че между 10 и 13% от хората изпитват в различна степен трудност да разпознават и назовават собствените си емоции. Състоянието се среща два пъти по-често при мъжете, а при хора с депресия, тревожни разстройства или посттравматичен стрес честотата може да достигне 30-40%. При зависими от алкохол или наркотични вещества процентът е дори по-висок - до половината от случаите.

При децата и юношите се отчита около 8-10% разпространение, но при тях това често е временно и свързано с етапа на съзряване на емоционалната регулация.

Причините за това състояние могат да бъдат различни - вродена невроанатомична особеност, последица от травма, мозъчно увреждане, хроничен стрес или емоционално потискане в детството. Съществува и вторична форма, при която човек развива "емоционално изтръпване" след преживяна психическа болка - защитен механизъм, който предпазва, но и отдалечава. В първия случай тя се проявява като част от личностовата структура, а във втория - като защитна реакция, с която психиката се опитва да заглуши болката и травмата.

Какво стои в основата на Алекситимията?

Алекситимията не е психично заболяване, а неврологична особеност, свързана с начина, по който мозъкът преработва и интегрира емоционалните сигнали. Съвременните невроизследвания показват, че алекситимията не е просто емоционална "студенина", а резултат от особеност в начина, по който мозъкът обработва емоциите. При хора с това състояние комуникацията между амигдалата - центърът на емоционалните реакции, и префронталната кора, която отговаря за осъзнаването и формулирането на мисли, е по-слабо активна. Тоест, проблемът е в слабата връзка между двете мозъчни полукълба. Лявото, което отговаря за езика и логическото мислене, трудно "превежда" посланията, идващи от дясното, където се зараждат емоциите. Така чувството възниква, но не достига до езика - то остава като усещане в тялото, което не може да се назове. Затова човек може да се чувства напрегнат, без да знае дали е ядосан, тъжен или уплашен. Да усеща страх, но да не го разпознае като такъв. Вместо това да описва физически усещания, като стягане в гърдите, затруднено дишане и общо усещане за тежест. Понякога това води до погрешни диагнози като тревожност, панически атаки, гастрит, дори сърдечни оплаквания, докато истинската причина се крие в начина, по който мозъкът свързва емоциите с речта.

Как се живее с алекситимия и как се "лекува"?

В ежедневието алекситимията се проявява по много различни начини. Някои хора я описват като "емоционална слепота". Те не могат да обяснят защо плачат, защо избухват или защо изпитват празнота, дори когато всичко изглежда наред. Други забелязват, че реагират телесно вместо емоционално: сърцебиене, стягане в гърдите, болка в стомаха - все сигнали, че нещо вътре ги смущава. При такава соматизация тялото "говори" вместо думите.

Във взаимоотношенията такова състояние често се тълкува погрешно, тъй като партньорът вижда отдръпване, безразличие, дори липса на любов, докато в действителност става дума за невъзможност да се изразят чувства, а не за липсата им. И точно тук се крие социалната страна на проблема. Ако човек не може да изрази онова, което изпитва, той започва да страда физически и... парадоксално или не - емоционално. Липсата на език за емоциите пречи на връзката с другите, но и със самия себе си. В резултат се натрупва вътрешно напрежение, което често намира израз в тялото: високо кръвно, мигрени, стомашни болки, нарушения на съня. Затова днес алекситимията се разглежда и като рисков фактор за психосоматични заболявания, при които нелекуваните емоции се превръщат в симптоми.

Макар да звучи като непреодолим дефицит, алекситимията подлежи на промяна. Няма лекарства. Психотерапията е основният подход - тя не "учи" човека да има емоции, а му помага да ги разпознава и превежда на езика на думите. Терапевтът насочва вниманието към усещанията в тялото, помага да се изгради връзка между тях и конкретни емоционални преживявания. В някои случаи се използват допълнителни методи като арт терапия, където цветовете и формите изразяват онова, което не може да се каже, или групова терапия, която позволява човек да "чуе" чувствата на другите и така постепенно да осъзнае собствените си.

В този процес няма бързи резултати. Ученето на емоционален език, какъвто човек никога не е имал е процес, но с постоянство и подходяща терапевтична среда, мнозина успяват да изградят по-тясна връзка между усещане и мисъл, между тялото и ума. И когато тази връзка започне да се възстановява, чувствата, които някога са били безмълвни, най-сетне получават име.

Как да разпознаем човек с алекситимия?

Алекситимията рядко личи от пръв поглед. Хората с това състояние изглеждат спокойни, дори уравновесени, но това, по което могат да бъдат разпознати е, че те често реагират с логика вместо с емоции. Емпатията при тях отсъства и когато споделите нещо емоционално лично, ще ви дадат съвет, а няма да изразят съчувствие. Това ги прави да изглеждат понякога незаинтересовани или дистанцирани, макар вътрешно да са притеснени или объркани. Често ще ги чуете да отговарят на въпроса "Какво ти е?" с "Не знам" и при конфликт се затварят или избухват, защото не могат да регулират напрежението. И рабира се - физическите симптоми. При тях честотата на оплаквания без ясна медицинска причина е изключително висока и обикновено се проявява, след като нещо се е случило.

Ако забележите тези характеристики в свой близък, е важно да съобразите, че нападките и упреците от рода на "Ти нямаш чувства", "Ти не ме разбираш" само засилват дистанцията. Вместо това, от полза е търпението и спокойното насочване към думите, с които въпросния човек да започне да учи езика на емоциите. Нещо от рода на вместо "Ядосан си" да се каже: "Изглеждаш напрегнат".

А защо е важно да назоваваме емоциите си и как това ни прави физически и психически здрави?

В психологията и невронауката днес има ясни доказателства, че осъзнаването и назоваването на емоциите е не просто израз на емоционална интелигентност, а физиологичен механизъм за регулиране на стреса. Когато човек идентифицира чувството си, (например назове страха, гнева или тъгата), в мозъка се активират зони от лявата префронтална кора, които "успокояват" амигдалата, отговорна за първичните реакции на тревожност и напрежение. Това е описано в изследвания с функционален ядреномагнитен резонанс (fMRI) като affect labeling (етикетиране на емоциите). Този процес действа като биологична спирачка на стреса чрез понижаване на сърдечния ритъм, нивата на кортизол и симпатиковата възбуда. Затова хората, които могат да изразят чувството си с думи, по-лесно се възстановяват след конфликт или травма, а онези, които не го правят, остават в хронично напрежение.

Когато емоциите не бъдат осъзнати и изговорени, активността им се "пренасочва" към тялото и се появяват оплаквания, познати като психосоматични прояви. Такива могат да са стягане в гърдите, гастрит, мигрена, мускулни болки. Това е класическият механизъм на психосоматичните реакции, при които неосъзнатите емоции се превръщат в физиологичен израз. Следователно, назоваването на емоциите не е просто акт на саморефлексия, а начин за невробиологично регулиране на вътрешния баланс. То превежда емоционалното преживяване от инстинктивната в осъзнатата част на мозъка, като така намалява натиска върху автономната нервна система, а умението да разпознаваме и изразяваме чувствата е форма на превенция не само срещу депресия и тревожност, но и срещу редица психосоматични оплаквания.

В този ред на мисли, да дадеш име на чувството си не само че не е слабост, а е акт на психическа сила, защото само това, което е назовано, може да бъде променено и трансформирано. И в тази връзка алекситимията може би е едно от най-човешките напомняния, че чувствата са език, с който основно разговаряме със себе си и да го изгубим, означава да се отдалечим не само от другите, но и от нас самите.

И съвсем в друга посока: емоциите, които имат име, не ни разболяват. В съвременния свят много заболявания на нервната, сърдечносъдовата, храносмилателната и ендокринната система се асоциират със неспособността ни да работим с емоциите си. Връзката черва-мозък, стрес-нервна и ендокринна система, са в основата на редица заболявания и болестни състояния, чиято основа започва от базовите човешки емоции.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО