Настъпи астрономическата пролет, местим часовника с час напред на 29 март
Експертите съветват да адаптираме дневните си дейности, за да минимизираме ефекта върху съня и концентрацията
Чуйте статията:
Астрономическата пролет настъпи точно в 16:46 ч. българско време. С деня на пролетното равноденствие светлата част на деня започва да се увеличава. На 29 март в 3 часа пък ще преместим часовниците с 1 час напред, за да преминем към лятното часово време.
От днес до 21 юни Слънцето ще се издига все по-високо в Северната небесна полусфера и ще огрява все по-отвесно Северното полукълбо на Земята.
Часовниците се преместват с един час напред в изпълнение на Директива 2000/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 19 януари 2001 г.
На 26 октомври миналата година страната ни премина към зимно часово време, което поставя страната с едночасова разлика назад спрямо лятното часово време.
България следва примера на повечето държави от Европейския съюз, където смяната на часовото време се прилага два пъти годишно — пролет и есен, въпреки продължаващите дискусии за премахване на тази практика.
Идеята за премахване на смяната на часовото време беше предложена през 2018 г. от Европейската комисия след обществени консултации, като целта бе държавите членки да изберат дали да останат постоянно на лятно или зимно часово време. До вземането на окончателно решение на ниво ЕС обаче, сегашната практика остава задължителна.
Миналата година Сенатът на САЩ се опита да направи лятното часово време постоянно и да сложи край на смяната на часа два пъти годишно, но не успя да постигне консенсус
Преминаването към лятно часово време се отразява върху транспортните графици, електропотреблението и биологичния ритъм на хората. Експертите съветват гражданите да се подготвят предварително, като настройват часовниците си преди сън и адаптират дневните си дейности, за да минимизират ефекта върху съня и концентрацията.
Някои проучвания показват ръст от около 24% на случаите на инфаркт в понеделника след пролетната смяна, докато рискът от исхемичен инсулт се повишава с около 8% през първите два дни след преместването на стрелките. По-леки негативни ефекти включват още проблеми с кръвното налягане, безсъние, умора, депресия и тревожност и дори храносмилателни смущения.
Също така смяната на часа води още до по-високи рискове от пътни инциденти и трудови злополуки, причинени от недоспиване и умора.