"Не бива да се стига до подобни крайности за контрол, като въвеждане на камери пред операционните. Не може да се практикува медицина по този начин", заяви пред БНР адвокатът по медицинско право Мария Шаркова. Тя изтъкна като основен проблем липсата на доверие между всички заинтересовани страни.

Миналата седмица стана ясно, че НЗОК и Лекарският съюз почти са стигнали до съгласие по идеята за разполагане на камери в инвазивната кардиология. По този начин Здравната каса ще проверява подозренията си, че има отчетени, но реално нелекувани пациенти в болниците за инвазивна кардиология.

Шаркова подчерта, че това предложение не е прецедент - такива опити е имало през изминалите години.

"Когато говорим за поставяне на камери и такъв начин на контрол, нека обясним, че говорим за обработване на чувствителни лични данни, т.е., пациентът може да бъде идентифициран. Информацията, която се обработва, е чувствителна, защото се отнася за здравето му. Допустимо е такова обработване, т.е., то не е незаконосъобразно априори, когато например преследваме някаква легитимна цел или когато това е нужно за системата на здравното осигуряване, или пък когато пациентът изрично се е съгласил на това, но при условие че това обработване е пропорционално на целта, която искаме да постигнем. Трябва да направим своеобразна преценка дали се стремим да постигнем много по-висша цел от това, или тази цел може да бъде постигната и с други методи", каза още тя.

И попита: "Ако твърдим, че се извършват някакви фиктивни интервенции, не е ли по-лесно да попитаме пациента дали това действително се е случило, вместо да използваме камери?".

Ако се вземе решение - основанието за обработване на тези лични данни да е съгласието на пациента, то се изисква от регламента съгласието да бъде недвусмислено и да не бъде предоставено под натиск, коментира още юристката. По думите ѝ няма как да бъде отказана медицинска помощ, ако пациентът откаже да бъде заснет.